Прочит: 4 Царе 15-16; Йоан 3:1-18 и 2 царе 22:1-7; 17-20


„В утеснението си призовах Господа ... и викът ми стигна до ушите Му.“ (2 Царе 22:7)



  Сейди и семейството му изповядват философията „отворени ръце и отворен дом“. Хората винаги са добре дошли в дома им, „особено тези, които са в нужда“, както казва той. Сейди израства в бедна страна в Либерия със своите 9 братя и сестри. Родителите им винаги са приветствали околните в своето семейство. Сейди казва: „Пораснахме като една общност. Бяхме привързани помежду си. Всеки беше отговорен за останалите. Баща ми ни научи да се обичаме, да се защитаваме и грижим един за друг.“


  Когато цар Давид е в нужда, той намира тази любяща грижа в Бога. Пс. 18 и 2 царе 22 представят неговата песен на прослава на Бога за начините, по които е бил прибежище за него през целия му живот. Давид си спомня: „В утеснението си призовах Господа и към Бога извиках; и от храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му“ (2 царе 22:7). Бог го е избавял от враговете му много пъти, включително и от цар Саул. Той прославя Бога за това, че е негова крепост и Избавител, при Когото се приютява (ст.2-3).


  Може нашите притеснения да не са толкова сериозни като тези на Давид, но Бог ни приканва да отидем при Него, за да намерим подслона, за който копнеем. Обятията Му са винаги отворени. Затова ще Го хвалим и ще пеем за Него (ст.50).      А. Кетас


  Боже, благодарен съм Ти, че винаги си бил и ще бъдеш моето безопасно място, където да се пдослонявам, амин.


  КОГА БОГ Е БИЛ ВАШИЯ ПОДСЛОН? КАК МОЖЕТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА НЯКОЙ ДРУГ ДА ОТИДЕ ПРИ НЕГО?