Прочит: 4 Царе 19-21; Йоан 4:1-30 и Евреи 10:11-18



„Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.“ (Евреи 10:14)


  „Тъкмо ремонтираха този път - помислих си, докато колите намаляваха скоростта си - и сега пак го разбиват!“ След това се замислих: „Защо изграждането на пътищата никога не приключва? Имам предвид, никога не съм виждал знак, който гласи „Изграждането е завършено. Насладете се на идеалния път.“


  Нещо подобно можем да кажем и за духовния живот. В началото на моята вяра си представях, че ще достигна момент на зрялост, когато всичко ще ми е ясно и ще бъда перфектен. 30 години по-късно, признавам, че все още съм „в процес на изграждане“. Също като пътищата с неизменните дупки, по които шофирам, и аз никога не изглеждам „завършен“. Понякога това е толкова разочароващо.


  Евреи 10 гл. обаче съдържа едно невероятно обещание. Ст. 14 казва: „Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.“ Христос вече ни е спасил на кръста. Напълно. Съвършено. В Божиите очи ние сме цели и завършени. Парадоксалното е, че този процес още не е приключил, докато сме на земята. Ние все още биваме оформяни по Негово подобие,    все още се „освещаваме“.


  Един ден ще Го видим лице в лице и ще бъдем подобни на Него (1 Йоан 3:2). Но дотогава ще се намираме „в процес на изграждане“; хора, които с нетърпение очакват славния ден, когато работата в нас ще бъде напълно завършена.     А. Холц


  Отче, понякога се разстройвам от това, че духовния ми прогрес сякаш се забавя. Помогни ми да помня, че Ти продължаваш да работиш в живота ми, оформяш ме и ми помагаш да бъда все по-подобен на Твоя Син, амин.


  РАЗОЧАРОВАТЕ ЛИ СЕ ПОНЯКОГА ОТ БАВНИЯ ТЕМП НА ДУХОВНОТО СИ РАЗВИТИЕ? КАК ТОЗИ ТЕКСТ ОТ ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ ВИ НАСЪРЧАВА?