Прочит: 4 царе 13-14; Йоан 2 и Матей 21:8-17



„От устата на младенците и кърмачетата приготвил си хвала.“ (Мат. 21:16)


  Когато с един приятел минахме през един от бедните квартали на Кения, сърцата ни бяха дълбоко смутени от мизерията, на която станахме свидетели. Същото място обаче предизвика различни емоции, докато наблюдавахме малки деца, които тичаха и крещяха: „Мчунгажи, мчунгажи!“ (дума на суахили, която означава „пастир“). Те реагираха с такава радост, когато видяха своя духовен наставник в колата при нас. С тези мили викове децата приветстваха човека, за когото знаеха, че се грижи и интересува от тях.


  Когато Христос пристига в Йерусалим, възседнал осле, сре тези, които Го приветстват, има и радостни деца. „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име!“ (Мат. 21:9; 15). Прославата обаче не е единственото, което прозвучава. Мога да си представя и шума от суетящите се, трупащи печалби търговци, които Христос изгонва (ст.12-13). Освен това, религиозните лидери, които виждат Неговата доброта в действие „възнегодуваха“ (ст.14-15). Те дават глас на своето неодобрение на детската прослава (ст.16) и по този начин показват бедността на собствените си сърца.


  Можем да се поучим от вярата на Божиите деца във всяка възраст и място, които признават Христос за Спасителя на света. Той е Този, Който чува нашите молитви и се грижи за нас и ни спасява, когато отидем при Него с детско доверие.      А. Джаксън


  Господи Исусе, помогни ми да Те видя какъвто Си - мой Господ и Спасител, амин.


  КАК ПРЕЗ ГОДИНИТЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО ВИЖДАНЕТО ВИ ЗА ХРИСТОС? КАКВО ВИ ПРЕЧИ ДА ГО ВИЖДАТЕ КАТО БОЖИЯ СИН, КОЙТО ДОЙДЕ ДА ВИ СПАСИ?