ГЛАВА 3
ПОДГОТОВКАТА ЗА ЦАРСТВОТО

Обаче цялата Вселена е Божие владение. Царството на Бога била една специална цел за Божият свещен суверенитет, който включвал човешката раса. Това царство трябвало да се управлява от Божието Слово, единственият източник на истинска светлина и водителство. Действайки като Божий представител, човешката раса трябвало да получи това напътствие и да поеме отговорност за земните дела. Нещо повече, човечеството - сътвореното, трябвало да се наслаждава на една специална връзка на духовно общение със своя Създател. Бог беше вдъхнал в човешката раса Своя Собствен Дух и така установи духовна връзка и придаде духовен живот на човешкия дух.
В началото, първият мъж и първата жена - Адам и Ева, се наслаждавали на красотата на Рая и чистотата на невинността. С течение на времето обаче Сатана нашепнал лукави лъжи и ги убедил да ядат от забранения плод. Сатана, който се разбунтувал против Бога, накарал Адам и Ева да сторят същото, и резултатът не бил по-различен. Адам и Ева били отлъчени от Божието присъствие. Духовната връзка между Божият Дух и духа на човека била прекъсната. Адам и Ева били изпъдени от Рая, за да започнат живот, изпълнен с трудности. А Сатана ги очаквал, спотайвайки се в сенките със своите интриги и планове как да установи свое собствено царство тук на земята. Но Бог не забравил Своето безценно творение - човешката раса. Неговият замисъл бил за едно царство, което включвало човешката раса, и нито дори Сатана можел да го осуети. Но преди да бъде положено началото на това Царство, човеците трябвало да бъдат освободени от лапите на Сатана. Злото било успяло да замърси чистотата на сърцето. Нямало значение колко закона и наредби имало, нечистотата, шлаката в сърцето, винаги изплувала на повърхността. Тези мръсотии били семената на алчността, завистта, егоизма, гордостта, гнева и бунта, чийто плод били безнравствени и развратни дела. Това зло не можело да бъде победено само с познаването на Закона. Колкото и да се опитвали хората да водят свят живот, изпълнен с мир, не успявали. Отново и отново, те попадали в оплитащата ги с лукавство и измама мрежа на Сатана. Как Бог би могъл да избави човешката раса от това сатанинско подтисничество и да възстанови благословението и духовния живот? Бог имал план да издигне една специална общност, чрез която обещанието за благоволение и благодат ще бъде разкрито на целият свят.

ИЗБРАНАТА ОБЩНОСТ
Първо, Бог избрал един човек от езическа среда, за да постави основите на една нова общност от вярващи, които ще се покорят на единствения истински Бог на Вселената. Този човек бил Авраам. Бог подготвил специален род, специално потекло от родословието на Авраам, Исаак и Яков. Ето какво ни казва Корана за това родословие: „И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб – притежатели на сила и прозорливост! И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното]“ Сура (38:45,46). Потеклото му трябвало да свидетелства за Божията слава и да подготви пътя за Божията намеса, която, в следващите години щяла да предложи надежда от сега нататък. От това родословие възниква общността на евреите, с които Бог установил специален завет на благословение. От общността на евреите, Бог издигнал пророк Моисей и му открил закони и правила за живота на обществото. Тези наредби и предписания формирали основата, както на моралните, така и на гражданските закони. Моралният закон се занимавал с благородната етика на живота, която трябвало да разграничи евреите от съседните народи, въз основа на „вътрешна святост“, що се отнася до почитането на Бога и ближните.

Кодексът на моралния закон бил да издигне общността от вярващи до един много по-висок стандарт на святост и да служи за пример на всички хора за всички времена. Гражданският закон бил различен. Той съдържал правила и наредби, засягащи ежедневието на хората, а законите били формулирани така, че да поддържат ясно разграничение между практиките и обичаите на евреите и тези на езическите общества. Тези закони засягали личната хигиена, начина на хранене, лекуването на болестите и религиозните ритуали. Целта на гражданския закон била най-вече да разграничи евреите от останалите народи въз основа на така-наречената „външна святост“. Сред религиозните ритуали, Бог постановил и жертвоприношения на животни. Принасянето на жертва трябвало да бъде основен  отличителен  белег на поклонение поради две главни причини: Първо, то осигурявало начин за изкупление или „кафара“, при който греховете на хората щели да бъдат временно покрити от милостта на Бога. Второ, и още по-важно, жертвоприношението на животните трябвало да бъде символично напомняне за съвършената жертва, която Бог щял да предвиди един ден, за да осъществи пълното опрощение и очистването от греховете. Точно както Бог осигури голямата жертва, за да изкупи детето на Авраам, така Бог планираше да осигури много по-велика жертва, за да изкупи  децата на Адам. За съжаление, подобно на Адам и Ева, общността на евреите се поддаде на шепота на Сатана и също яде от забраненото дърво. Те пожелаха други богове и въстанаха срещу Този, който сам е единственият истински Бог. В резултат на това еврейският народ бил отведен в унизителен плен от вавилонските и асирийските империи. Но Бог не забравил Своето обещание да донесе на света благословение чрез потомството на Авраам, Исаак и Яков. Това благословение било важна част от Божието Царство, и със сигурност, нищо не можело да спре Бога да не установи Царството Си. От време на време, чрез гласа на пророците, Бог насърчавал Своите люде с обещанието за Могъщ Спасител, Който щял да ги освободи от враговете им и да управлява над тях като Вечен Цар!

ИЗБРАНИЯТ НАРОД
Въпреки че евреите са били ограбени и разпръснати от империите нашественици, по Божия благодат, остатък от семето на Авраам, Исаак и Яков успява да оцелее. Този остатък възстановил много от религиозните закони и съградил отново Святия град Йерусалим. Този остатък станал известен като еврейската нация и нейният народ, евреите. Мирните времена на гръцката империя позволили на евреите да се установят в Близкия изток. Гръцкото влияние обаче нахлува в еврейското съзнание с хуманистични и светски идеологии. Гръцката култура се просмуква в еврейската общност, особено в отдалечените райони извън Йерусалим. Именно ограниченията наложени от посегателството на последвалата Римска империя обаче съживили стремежите на евреите за идващ Избавител. Докато гръцката империя е известна с културата и философията си, Римската империя е известна с политическата си мощ и разпространението на властта. Това проявление и налагане на сила става заплашителна реалност за съществуването на еврейската нация, особено когато римските войници проникват със своята езическа религия и политическа структура. Било назряло времето за Божия план, за да се разгърне, както и станало. По време на управлението на Цезар Август се родило едно дете, но това не било обикновено дете. То било Святият Син на Дева Мария, на която ангела казал следните думи: „И ангелът й рече: Не бой се, Марио (Мариям), защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус (Иса). Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида (Дауд). Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край“ (Лука 1:30-33). А на овчарите в близкото поле един ангел казал: „Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос (Ал-Масих) Господ“ (Лука 2:10,11). Коранът описва Този, Който трябва да се роди като „Знак за човеците“ и „милост от Аллах“ (Сура 19:21).

СПАСИТЕЛЯТ
След векове на пророчества и години на чакане, обещаният Спасител
най-сетне пристигнал. Той произхождал от потомството на Авраам, Исаак и Яков и от общността на БаниИсраил, към която Бог благоволил пред всички народи. Исус Христос пораснал в божествена мъдрост, знаейки за Своята пророческа роля в делата на човеците. Той знаел за духовната битка, която Сатана водел срещу Божия суверенитет, защото Сатана дори се опитал да Го съблазни и измами чрез своя изкусен, лукав шепот: „И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове. А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. Тогава дяволът Го завежда в святия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си“. Исус му рече: Писано е още: „Да не изпитваш Господа твоя Бог.“ Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: „На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш“ (Матей 4:3-10).

Исус знаел, че се водела една битка, далеч по-велика, отколкото тази между евреите и римляните. Това била една невидима война, в която царството на Сатана се опитвало да събори Божието Царство. Но Сатана ще се провали, а Исус ще управлява като Цар! Точно поради тази специална причина Исус бил наречен „Ал-Месих“. Тази титла произтича от еврейската дума „Месия“ и гръцката „Христос“, което буквално означава „Помазаният.“ Какво й е толкова особеното на тази титла? Всеки път, когато един цар бил определен да владее над израилтяните, главата му била помазвана с масло като знак на Божието одобрение. По същия начин, когато ангелът обявил раждането на Исус, титлата „Христос“ или „Ал-Масих“ (Помазаният) е знак за Божието одобрение, че Исус е бил избран да управлява като Цар. Исус Христос говорил за Своята роля като Спасител и Цар. Но евреите не успели да разберат, че Неговата мисия е двойна. Преди да може да дойде като цар, да владее над Божия народ, първо трябваше да дойде като Спасител, за да ги спаси от друго царство. Евреите смятали, че царството е Римската империя. Вместо това царството на Сатана поробвало не само евреите, но и целия свят.

ЖЕРТВАТА
Когато Адам бил изгонен от присъствието на Бога, той се озовал в тъмнината, а от там и семето на цялото човечество, което води началото си от Адам, падна заедно с него. Царството на Сатана надделяло. Сърцата на мъжете и жените били поразени с болестта на греха и остават отредени за Божия съд. Така, първата мисия на Христос била да изкупи човечеството не само от ужасния съд на Божия гняв, но и от постоянното угнетяване и потискане от злото в ежедневието ни. Свещеното Писание ни разкрива причината, поради която Христос явил на човечеството - „да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан 3:8). Работата на дявола, разбира се, е, да попречи на хората да се връщат в Божието присъствие или Неговия Рай. Сатана прави това, като изкушава човешката душа с грехове, знаейки, че Бог не може да толерира и най-малката следа от пошлост и грях в Своето присъствие. Освен това, кой от нас човеците може да изкупи собствените си грехове, които в действителност са акт на неподчинение спрямо Бога? Няма животно или човешка жертва, толкова достойни, че да платят наказанието за нарушаване на святостта на Бога!

Обаче, Бог, който е милостив, се намесва от името на безпомощните човешки същества и осигурява чистия „курбан“, Който сам по себе си е в състояние да задоволи изискването на справедливостта при съда. Точно както Той снабди жертвата, за да освободи сина на Авраам, така Бог снабди и жертвата, за да освободи човешката раса и напълно да ни очисти. Писанията казват: „Христос (Ал-Масих) ще страда и ще се издигне от мъртвите на третия ден, и покаяние и прошка на греховете ще бъдат проповядвани в Неговото име на всички народи, като се започне от Ерусалим.“ Забележете, че Апостол Павел, бившият фарисей Савел, е този, който пише следното за прощението на греховете: „И така, братя, нека ви бъде известно че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. И че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон“ (Деян. 13:38,39). Каква беше тази уникална жертва?
Йоан Кръстител (Наби Яхя) разкрива жертвата, когато посочи и заяви: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“ (Йоан 1:29). Наби Яхя не говореше за някой четирикрак звяр, а за Този, за Когото беше заявено: „Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им“ (Матей 1:21). Самият Исус каза, че „не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Исус предаде в покорство напълно Своя живот на Бога и изпълни отредената Му роля като изкупителна жертва. Той умря вместо нас и проля кръвта си за греховете на целия свят. Той стана окончателното изпълнение на системата за жертвоприношението на животни, което непрестанно сочи към милостта на Бога. Обаче, въпреки че не можем да проумеем тайната на това, което се случи на Голготският кръст, Свещените писания ни учат, че жертвената смърт на Исус удовлетворява изискването за божествена справедливост и че всеки, който посвети живота си да следва и вярва в Исус Христос, е простен.

следва