Постинг
10.04.2016 20:47 -
Антихриста Петър Дънов
Религиозните убеждения на Дънов
Като всеки ренегат, Дънов няма установени религиозни убеждения; макар в полицейското дознание да минава за "православен", в същност от православната църква той отдавна се е отрекъл, като е минал в протестантство, където обаче също не се е задържал. Тъй че сега Дънов фактически не принадлежи към никоя християнска църква, нито към коя да е призната в света религия. И това положение на "Учителя" напълно хармонира с неговото интимно гледище към всички религии.
Според него между днес съществуващите религии (в това число, разбира се, и християнството) няма "по-добри и по-лоши: те всички са едно и се намират на една ниска степен на развитие. Във всички религии има известни заблуждения" (Свобода на духа и божеств. промисъл, стр. 2). "Всички религии, казва Дънов, ограничават свободата на човека, а човек трябва да бъде напълно свободен" (пак там).
Заключението е ясно: Дънов не принадлежи към никоя религия, понеже религиите стесняват свободата на човека, а Дънов желае да бъде "напълно свободен"...
Със същото пренебрежение се отнася Дънов и към всички съвременни християнски църкви, в това число и православната. На едно място в своите беседи той пита:
"Какво са съвременните църкви? - Само едно далечно възпоминание за величието на миналото" (Дух и плът, стр. 23). А тия и подобни твърдения, както и цялата дейност на Дънов, ни показват много ясно с кого си имаме работа. Те показват, че Дънов е действително ловък сектант, който незабелязано подкопава религиозните убеждения на своите последователи, за да насади у тях постепенно своето сектантско учение и по този начин да образува своята секта, своя религия с особено свое учение и свое богослужение. Дънов мечтае да стане "втори Христос" и дори се представя вече за такъв пред своите последователи.
Че тенденциите на Дънов е да мине за голям реформатор, който има за цел да промени от корен учението на църквата, а заедно с това и живота, това много ясно прозира от следните негови думи:
"Често ме питат: проповядваш ли неща, съобразни с църквата? Отговарям: аз проповядвам неща, които са съобразни с великия Божествен закон (?); пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи, това за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон (?), да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се боим"...
"Някои казват: ама ти имаш за цел да образуваш някоя секта? - Нашата задача е да въдворим царството Божие на земята. Искам да образувам една секта, но каква? - Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички - и мъже, и жени, и деца - синове на царството Божие, да заживеят живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: "големи нещастия станаха", аз им казвам: радвам се, че вашите затвори се разрушават, че вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се налее в него прясна. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот; но те казаха: ние Мойсей познаваме, тебе те познаваме; ти искаш да образуваш секта. Но Той, както виждате, секта не образува, макар от еврейско гледище Той да беше еретик".
"Някои ме питат: Ти правоверен ли си? - Може да бъде правоверен, но от гледище на църквата да не бъда такъв. И на Христос казваха: "Той иска да унищожи нашия народ" (Многоцв. бисери, стр. 11 - 12).
В горните цитати, от които диша сектантска самонадеяност, много ясно се вижда ролята, която Дънов си приписва: Той е "нов Христос", който проповядва "ново учение", съобразно с някакъв "велик Божи за-кон"; това ново учение ще направи от хората "проводници на Божия закон", но затова е необходимо това учение да се разбере, да се усвои; а това не може да стане, докато човек не се откаже от старата си вяра и от нейното учение.
А що се отнася до църквата - тя е старият еврейски Синедрион, който едно време не разбрал Христос, сметнал Го за еретик и Го разпънал на кръст; същото може днес да направи и църквата с Дънов, но какво от това? - "Нищо". Евреите нищо не спечелиха от разпъването на Христос - няма нищо да спечели и българската църква, ако разпъне Дънов (същ. беседи и същ. стр.). В своето "пророческо ясновидство" обаче Дънов предвижда, че "нашите затвори вече се разрушават", че "нашите стари убеждения падат" и се радва, защото знае, че "в едно шише, докато не се излее застарялата вода, не може да се налее прясна".
"Шишето със застарялата вода" - това е, разбира се, православната българска църква, която през всички векове е крепила българския народ; "застарялата вода" - това е нейното "остаряло" учение - учението на Христос Спасителя, а "прясната вода", която предстои Дънов да налее в това шише - това са "новите идеи" на "Учителя", "новото учение", "новата вяра"...
Нека прочее да видим каква е тая "нова вяра" и какво е нейното учение, а и дали е същото, каквото Христос проповядвал и каквото нашата православна църква изповядва, както мнозина от последователите на Дънов си мислят.
Следва продължение...
Източник: http://pravoslavieto.com/inoverie/petar ... chenie.htm
www.hristiqni.com
Като всеки ренегат, Дънов няма установени религиозни убеждения; макар в полицейското дознание да минава за "православен", в същност от православната църква той отдавна се е отрекъл, като е минал в протестантство, където обаче също не се е задържал. Тъй че сега Дънов фактически не принадлежи към никоя християнска църква, нито към коя да е призната в света религия. И това положение на "Учителя" напълно хармонира с неговото интимно гледище към всички религии.
Според него между днес съществуващите религии (в това число, разбира се, и християнството) няма "по-добри и по-лоши: те всички са едно и се намират на една ниска степен на развитие. Във всички религии има известни заблуждения" (Свобода на духа и божеств. промисъл, стр. 2). "Всички религии, казва Дънов, ограничават свободата на човека, а човек трябва да бъде напълно свободен" (пак там).
Заключението е ясно: Дънов не принадлежи към никоя религия, понеже религиите стесняват свободата на човека, а Дънов желае да бъде "напълно свободен"...
Със същото пренебрежение се отнася Дънов и към всички съвременни християнски църкви, в това число и православната. На едно място в своите беседи той пита:
"Какво са съвременните църкви? - Само едно далечно възпоминание за величието на миналото" (Дух и плът, стр. 23). А тия и подобни твърдения, както и цялата дейност на Дънов, ни показват много ясно с кого си имаме работа. Те показват, че Дънов е действително ловък сектант, който незабелязано подкопава религиозните убеждения на своите последователи, за да насади у тях постепенно своето сектантско учение и по този начин да образува своята секта, своя религия с особено свое учение и свое богослужение. Дънов мечтае да стане "втори Христос" и дори се представя вече за такъв пред своите последователи.
Че тенденциите на Дънов е да мине за голям реформатор, който има за цел да промени от корен учението на църквата, а заедно с това и живота, това много ясно прозира от следните негови думи:
"Често ме питат: проповядваш ли неща, съобразни с църквата? Отговарям: аз проповядвам неща, които са съобразни с великия Божествен закон (?); пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи, това за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон (?), да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се боим"...
"Някои казват: ама ти имаш за цел да образуваш някоя секта? - Нашата задача е да въдворим царството Божие на земята. Искам да образувам една секта, но каква? - Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички - и мъже, и жени, и деца - синове на царството Божие, да заживеят живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: "големи нещастия станаха", аз им казвам: радвам се, че вашите затвори се разрушават, че вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се налее в него прясна. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот; но те казаха: ние Мойсей познаваме, тебе те познаваме; ти искаш да образуваш секта. Но Той, както виждате, секта не образува, макар от еврейско гледище Той да беше еретик".
"Някои ме питат: Ти правоверен ли си? - Може да бъде правоверен, но от гледище на църквата да не бъда такъв. И на Христос казваха: "Той иска да унищожи нашия народ" (Многоцв. бисери, стр. 11 - 12).
В горните цитати, от които диша сектантска самонадеяност, много ясно се вижда ролята, която Дънов си приписва: Той е "нов Христос", който проповядва "ново учение", съобразно с някакъв "велик Божи за-кон"; това ново учение ще направи от хората "проводници на Божия закон", но затова е необходимо това учение да се разбере, да се усвои; а това не може да стане, докато човек не се откаже от старата си вяра и от нейното учение.
А що се отнася до църквата - тя е старият еврейски Синедрион, който едно време не разбрал Христос, сметнал Го за еретик и Го разпънал на кръст; същото може днес да направи и църквата с Дънов, но какво от това? - "Нищо". Евреите нищо не спечелиха от разпъването на Христос - няма нищо да спечели и българската църква, ако разпъне Дънов (същ. беседи и същ. стр.). В своето "пророческо ясновидство" обаче Дънов предвижда, че "нашите затвори вече се разрушават", че "нашите стари убеждения падат" и се радва, защото знае, че "в едно шише, докато не се излее застарялата вода, не може да се налее прясна".
"Шишето със застарялата вода" - това е, разбира се, православната българска църква, която през всички векове е крепила българския народ; "застарялата вода" - това е нейното "остаряло" учение - учението на Христос Спасителя, а "прясната вода", която предстои Дънов да налее в това шише - това са "новите идеи" на "Учителя", "новото учение", "новата вяра"...
Нека прочее да видим каква е тая "нова вяра" и какво е нейното учение, а и дали е същото, каквото Христос проповядвал и каквото нашата православна църква изповядва, както мнозина от последователите на Дънов си мислят.
Следва продължение...
Източник: http://pravoslavieto.com/inoverie/petar ... chenie.htm
www.hristiqni.com
ВИСАРИОН ДА ДАДЕ ОЦЕНКА НА ВИСАРИОНОВЧ И...
Пророчествата на Стареца Лаврентий. Втор...
Християнството и Ислямът НЕ почитат един...
Пророчествата на Стареца Лаврентий. Втор...
Християнството и Ислямът НЕ почитат един...
ЦАРСТВОТО НА ДАВИДОВИЯ СИН
Американските католически епископи подкр...
Полски журналисти споделят тайни, които ...
Американските католически епископи подкр...
Полски журналисти споделят тайни, които ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005