„Защото човеците ще бъдат ... предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога.“  (2 Тим. 3:4)

Какво ли има предвид Божието Слово под „предатели“? Отговорът откриваме в примера на Юда. Той беше три години с Господа и Неговите ученици, да, дори беше един от 12-те апостоли. Отговаряше за касата; т.е. бе привилигирован във всяко едно отношение. Но той се оказа недостоен за доверието на своя Учител. Любовта му към парите го погуби; ученичеството му беше само привидно. Той имаше „вид на благочестие“, но се бе отрекъл  от силата му. Животът му беше лицемерен. Така за дявола не беше трудно да го използва, за да предаде своят Господ на Неговите врагове за смешните 30 сребърника. 

                                                       

Една от най-големите злини на „последните дни“ е мнимото благочестие.
Колко ужасно е да се застъпваш за дадено богоугодно дело и все пак да търсиш собствената си изгода! Човек цитира думите на Христос, но Неговата възвишена личност служи само за защита на теснопартийни интереси. Христос обаче не е глава на някаква партия, и който злоупотребява с Неговото име, един ден ще трябва да отговаря за това пред Неговото съдилище. „В онзи ден мнозина ще Ми рекат: „Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име изгонвахме зли духове и не в Твоето ли име направихме много чудеса?“ Но тогава ще им заявя: „Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“  (Матей 7:22-23)

акото е красиво.