Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2016 20:47 - Антихриста Петър Дънов
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 1140 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Религиозните убеждения на Дънов

imageimage

Като всеки ренегат, Дънов няма установени религиозни убеждения; макар в полицейското дознание да минава за "православен", в същност от православната църква той отдавна се е отрекъл, като е минал в протестантство, където обаче също не се е задържал. Тъй че сега Дънов фактически не принадлежи към никоя християнска църква, нито към коя да е призната в света религия. И това положение на "Учителя" напълно хармонира с неговото интимно гледище към всички религии.

Според него между днес съществуващите религии (в това число, разбира се, и християнството) няма "по-добри и по-лоши: те всички са едно и се намират на една ниска степен на развитие. Във всички религии има известни заблуждения" (Свобода на духа и божеств. промисъл, стр. 2). "Всички религии, казва Дънов, ограничават свободата на човека, а човек трябва да бъде напълно свободен" (пак там).

Заключението е ясно: Дънов не принадлежи към никоя религия, понеже религиите стесняват свободата на човека, а Дънов желае да бъде "напълно свободен"...

Със същото пренебрежение се отнася Дънов и към всички съвременни християнски църкви, в това число и православната. На едно място в своите беседи той пита:

"Какво са съвременните църкви? - Само едно далечно възпоминание за величието на миналото" (Дух и плът, стр. 23). А тия и подобни твърдения, както и цялата дейност на Дънов, ни показват много ясно с кого си имаме работа. Те показват, че Дънов е действително ловък сектант, който незабелязано подкопава религиозните убеждения на своите последователи, за да насади у тях постепенно своето сектантско учение и по този начин да образува своята секта, своя религия с особено свое учение и свое богослужение. Дънов мечтае да стане "втори Христос" и дори се представя вече за такъв пред своите последователи.

Че тенденциите на Дънов е да мине за голям реформатор, който има за цел да промени от корен учението на църквата, а заедно с това и живота, това много ясно прозира от следните негови думи:

"Често ме питат: проповядваш ли неща, съобразни с църквата? Отговарям: аз проповядвам неща, които са съобразни с великия Божествен закон (?); пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи, това за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон (?), да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се боим"...

"Някои казват: ама ти имаш за цел да образуваш някоя секта? - Нашата задача е да въдворим царството Божие на земята. Искам да образувам една секта, но каква? - Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички - и мъже, и жени, и деца - синове на царството Божие, да заживеят живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: "големи нещастия станаха", аз им казвам: радвам се, че вашите затвори се разрушават, че вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се налее в него прясна. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот; но те казаха: ние Мойсей познаваме, тебе те познаваме; ти искаш да образуваш секта. Но Той, както виждате, секта не образува, макар от еврейско гледище Той да беше еретик".

"Някои ме питат: Ти правоверен ли си? - Може да бъде правоверен, но от гледище на църквата да не бъда такъв. И на Христос казваха: "Той иска да унищожи нашия народ" (Многоцв. бисери, стр. 11 - 12).

В горните цитати, от които диша сектантска самонадеяност, много ясно се вижда ролята, която Дънов си приписва: Той е "нов Христос", който проповядва "ново учение", съобразно с някакъв "велик Божи за-кон"; това ново учение ще направи от хората "проводници на Божия закон", но затова е необходимо това учение да се разбере, да се усвои; а това не може да стане, докато човек не се откаже от старата си вяра и от нейното учение.

А що се отнася до църквата - тя е старият еврейски Синедрион, който едно време не разбрал Христос, сметнал Го за еретик и Го разпънал на кръст; същото може днес да направи и църквата с Дънов, но какво от това? - "Нищо". Евреите нищо не спечелиха от разпъването на Христос - няма нищо да спечели и българската църква, ако разпъне Дънов (същ. беседи и същ. стр.). В своето "пророческо ясновидство" обаче Дънов предвижда, че "нашите затвори вече се разрушават", че "нашите стари убеждения падат" и се радва, защото знае, че "в едно шише, докато не се излее застарялата вода, не може да се налее прясна".

"Шишето със застарялата вода" - това е, разбира се, православната българска църква, която през всички векове е крепила българския народ; "застарялата вода" - това е нейното "остаряло" учение - учението на Христос Спасителя, а "прясната вода", която предстои Дънов да налее в това шише - това са "новите идеи" на "Учителя", "новото учение", "новата вяра"...

Нека прочее да видим каква е тая "нова вяра" и какво е нейното учение, а и дали е същото, каквото Христос проповядвал и каквото нашата православна църква изповядва, както мнозина от последователите на Дънов си мислят.

Следва продължение...

Източник: http://pravoslavieto.com/inoverie/petar ... chenie.htm
www.hristiqni.com






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692994
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031