СПАСЕНИЕ
„Как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение?” (Евреи 2:3)
1. Апостолът говори за настъпилата нова ера.
Идването на Господ Исус беше повратна точка в развитието на човечеството. Затова даже и в учебниците на нашите деца се говори за новата ера, от чието начало започна и нашето летоброене.
Преди тази нова епоха Бог пак говореше. Но чрез природата, чрез съвестта, чрез ангели, които изявяваха Божията воля на Неговите слуги. Но сега вече имаме Божият Син. С Него Божието откровение се постави на нови, непосредствени начала, които никой не бива да отмине.
2. Бог предложи на човечеството велико спасение, защото то се намира в ужасна опастност.
Той протяга ръка, за да избави всеки човек от жестокото страдание и страхотната гибел поради греха, който се шири по земята. Поради греха има болки, болести, зло. Войни и престъпления са негово дело. Ето вече хиляди години човечеството се бори против злото. Затова има милиция, съдилища, затвори, възпитателни приюти. И какво е постигнато? Всъщност нищо. Ние сме безсилни да се справим с греха. Затова трябваше да дойде спасението от Небето.
3. Това спасение е велико, защото Бог е велик. Бог е велик, а не аз.
Бог е велик, а не ти. Бог е велик, а не някой човек. Той дава спасението. Всеки опит да се спасим със собствени усилия е напразен. Бог е велик в Своето всесилие и мъдрост. Затова Той създаде вселената. И великият Айнщайн признава, че стои на колене, когато наблюдава чудесата, които Бог е вложил в творението. Освен това Бог създаде и човека като свободно същество, което може да прави добро или зло. Човекът е най-големият риск на Бога. Ние можем да хулим, да ругаем Бога, да Го отричаме и да отправяме най-гнусни обвинения против Него, но можем и да Му се покланяме с любов и смирение. Разбира се, един ден ще застанем пред Бога на съд. И в спасението Той ни открива Своята безкрайна мъдрост и доброта.
4. Това спасение е велико, защото е велик и славен Посредникът, Който ни го дава.
В Старият Завет спасението се даваше на Божиите люде чрез ангели. Но сега то се предлага от Божият Син. За това то е и по-велико, и по-важно. Единиродният Божий Син е Божият Посланик с извънредни пълномощия и е Онзи, Който живее в обятията на Бог Отец. Ненапразно Достоевски се провиква: „Като Него не е имало преди, нито ще има като Него друг след Него!”
5. Това спасение е велико, защото цената, с която беше извоювано, беше безкрайно голяма.
Апостол Петър обяснява: „Като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот ... но със скъпоценната кръв на Христа.” (1 Петрово 1:18-19). За това спасение живот бе даден. Кръв бе пролята.
Четох за един голям мост. По време на строежа му станала злополука, при която загинали няколко работника и инжинери. Когато моста бил завършен, поставили паметна плоча, на която било отбелязано, че за този строеж, тези и тези лица са дали живота си. Колко пари струвал моста не било казано. Защото парите сравнени с живота са нищо. Има една поговорка, която гласи: „Което ползва мене, вреди на тебе.” Това важи и тук. Спасението ползва нас. Но това спасение, което ние приемаме даром, без да правим каквото и да е било, не се изработи безплатно. Христос даде живота Си. Той страда, прие тежка мъченическа смърт, за да бъдем спасени ние.
6. Това спасение е велико, защото е велико неговото съдържание.
Спасението съдържа изразената Божия любов. Всъщност е чудно, че в нашият свят, пълен с омраза, злоба, завист, мъст и всякакъв грях, можа да се почувства влиянието на Божията любов. Интересно е да наблюдава човек варненското пристанище при бурно време. Отвън вълните нападат брега със стихийна ярост. Те прехвърлят вълнолома и пръскат капки отсам. Пристанището обаче е съвсем тихо. Моряците спокойно почистват корабите и се готвят за плаване. Като вълнолом е поставил Бог Голготският кръст. Който приеме неговата защита, живее в мир, радост и доволство. Вън от него бушува бурята на греха.
В Индия работел един мохамедански мисионер. Ревностен разпространител на исляма, той, благодарение на високата си интелигентност и владеенето на чужди езици, имал значителен успех. Даже убедил един млад неутвърден християнин да приме исляма. Младежът донесъл и Библията си, за да я изгорят. Мохамеданският мисионер не я изгорил веднага, защото искал да се порови из книгата. Когато почнал да чете, интереса му се разпалил. За да не разбере жена му, той се затварял в стаята си и след това грижливо скривал книгата си от нея. Минали няколко дена. Младият ратник на мохамеданството бил окончателно победен от истината и решил да стане християнин. Но как да сподели това с жена си? Един ден се престрашил и й казал: „Искам да ти съобщя нещо много важно. С мене стана голяма промяна. Аз съм християнин. Не зная дали няма да ме напуснеш заради това.” Тя го прегърнала и признала: „Мили съпруже, когато ти отсъстваше, аз отивах в твоята стая и намирах книгата, която ти така хитро скриваше. Аз също четох от нея и също така съм решена да стана християнка.” За младото семейство започнал нов живот под закрилата на Богочовека – Исус. Каква радост! Каква победа!
7. Това спасение е велико поради своя обем.
В него има място за целият свят. Ако отидем в централна Африка или Гренландия, ние не ще можем да занимаваме тамошните жители с философията на Емануел Кант или музиката на Вагнер. Но можем спокойно да им предложим великото спасение от Христа. Аз не мога да нося дрехите на някой модерно облечен младеж. Но ние с него еднакво се нуждаем от въздух, вода и хляб. Спасението е нещо, което е за всички. То се спира пред простата колиба на бедняка, но не отминава и палата на княза.
8. Това спасение е велико, защото е свързано с голяма отговорност.
Понеже никой не е изключен от спасението, то всеки, който остава в греха и погива, носи сам отговорност за сътбата си. Колкото по-велика е благодатта, която ни се предлага, толкова по-голяма е отговорността, ако я отхвърлим. Преди много години младият Хенри Форд, решил да реализира плана си, да проидвежда автомобили. Но нямал капитал. И се обърнал за помощ към един свой съсед – обущар, който имал известни средства, като му предложил да станат съдружници. Искал да започнат производството на коли, които се движели сами, без да са дърпани от коне, и да делят печалбата на две. Обущарят се отнесъл скептично към плана на Форд и отказал да се сдружи с него. Форд започнал сам. Минал през големи трудности. Но след няколко години работилниците му започнали серийно производство. Обущарят, като видял как проиграл такъв голям шанс, се самоубил от мъка.
Спасението, което ни се предлага, е твърдо, непоколебимо и ако го отхвърлим, ние се превръщамевъв врагове на самите себе си. Бог никого не принуждава. Той очаква всеки да приеме спасението с радостна готовност.
9. Странното тук е това, че мнозина се стараят да избегнат спасението.
Бихме очаквали земните жители да посрещнат спасението с радостни викове и тържествено ликуване. Но ето че повечето си затварят очите, запушват си ушите и така се стараят да го избегнат. Други се обгръщат в неверие. Няма Бог. Няма и спасение. Но да си затваряме очите пред фактите, още не означава, че сме ги премахнали. Преди да убият дякон Стефан, убийците му си запушиха ушите, за да не чуват думите му. Дали това ги освободи от отговорност? Трети пък, избягвят спасението, нато си създават много работа, отдават се на удоволствия и забавления или отлагат за по-сгодно време своето решение. Нима това е разумно? Защо разумното същество наречено човек, така лесно се увлича от неразумни неща?
Цели 120 години Ной строеше своя ковчег. През това време той проповядваше на съвременниците си за идещата гибел и им посочваше спасението – ковчега. Но неговите думи се приемаха с шумни подигравки и злъчен смях. И всички погинаха.
Кое тласка човека към избягване на спасението? Грехът. Човека обича греха повече от всичко и е готов да заплати за него с най-ценното – своята душа. Нека се върнем към първите дни на човека в Едемският рай. Адам и Ева в първата си невинност с трепет очакваха появата на Бога и заедно се разхождаха по чудните алеи на Едем. Какви щастливи преживявания! Творец и творение радостно общуваха и се наслаждаваха на неизразими впечатления. Но една вечер Бог идва при входа на Рая и няма кой да Го посрещне. Къде е Адам? Къде се дяна Ева? Защо ги няма? Бог ли се промени? Не. Но в човека настъпи страшна промяна. Той съгреши. Между Бог и човека бе изкопана дълбока яма. Грехъг облада сърцето на човека. В Битие 4:16 четем: „И Каин излезе от Господното присъствие.” Защо Каин бягаше от Бога? Ние го питаме: „Каин, защо бягаш от Бога? Бог ли нещо се промени?” Той отговаря: „Бог не се промени, но моите ръце са опръскани с кръвта на брат ми Авел и затова не мога да търпя Божието присъствие ...” Човек бяга от Бога. Но накъде? Разбира се, към своята гибел.
Преди години, живеещите край Ниагара наблюдавали нещо много интересно. През пролетта реката влачела грамаден, леден блок. На блока имало мърша, която станала примамка за лаком лешояд. С приближаването си към водопада, блока започвал да се движи все по-бързо. Когато водопадът бил само на няколко метра, орелът поискал да хвръкне, но не можал. Краката му също били замръзнали, хванати от леда. С размахани криле той полетял в бездната. Всъщност, още в първият момент, в който кацнал върху мършата на леда, орелът определил сътбата си. Така е с всеки, който пренебрегва спасението, което Бог ни предлага чрез Господ Исус Христос.
10. Затова всеки опит да избегнем спасението е безумие.
Не е ли глупост да бягаме от Бога? И всъщност, не е лесно да побегнем от Божията любов. Тя ни следва от люлката до сега. В Старият Завет имаме Божието уверение: „Ей, възлюбих те с вечна любов!” (Еремия 31:3) Тази любов движи небесните тела. Тя се намесва и в нашия живот. Иде от вечността и води към вечността. Направиха се наистина опити да я избегнат. В Синедриона духовници съдеха Исус. Поругаха Му се и в римската претория. Удряха Му плесници, наложиха Му трънен венец и Го биха с тояга по главата. Заплюваха Го. Облякоха Го в дреха на позор и Го блъскаха с презрение. Приковаха Го на груб дървен кръст и пронизаха тялото Му на 5 места. Но не можаха да прекъснат нерва на Божията любов. Всяко заплюване възбуждаше все по-нова любов. Всяка хула още повече я разпалваше. Затова чуваме думите: „Прости им, Отче, защото не знаят какво правят!”
Представете си, че кораб започва да потъва. Пътниците се държат на повърхността на океана с помощта на спасителни пояси. Приближава се параход, който събира корабокрушенците на борда си и ги спасява. Нима някой от тях би отказал да бъде спасен, заявявайки, че сам, с плуване, ще стигне брега, отдалечен на хиляди километри?
На бойното поле след кърваво сражение лежат много ранени. Санитари бързо дават първа помощ на ранените войници и ги откарват в лазарета. Но един ранен отказва да бъде превързан, защото санитарите са от противниковият лагер. Нима това не е безумие?
Исус даде живота си за нашето спасение. Ето защо никой не е принуден да умре в греховете си. Всеки може да има нов живот. Стига да поиска да го приеме. Вратите на затвора са широко отворени. Само безумните остават в мрачният затвор на греха. Какво отчаяние е да живеем без Бога – да вършим най-тежката работа и като награда да очакваме вечно наказание, гибел в ада. Никой не може да избегне Бога, както не може да избегне и смъртта. Който избягва Христа като Спасител, няма да Го избегне като Съдия.
Край. Ти може да презреш любовта, да я нямразиш, да я тъпчиш под нозете си, да я приковеш отново на кръста. Може и да бягаш от нея със скоростта на космически кораб, който лети със 196 000 кмч. Или със скоростта на светлината – 300 000 кмсек. Пак не можеш да я избегнеш. Който пренебрегне спасението си и живее така, като че няма Бог, и твърди, че Исус въобще не е живял, ще трябва да застане пред Бога сам със своите грехове.
Големият проповедник Уесли проповядвал в един град и отседнал в семейство, което за своя огромна скръб, имало син, обичащ разпътния живот. Както бащата, така и проповедникът искал да разговаря с младежа, но той побягнал и през целият престой на Уесли не се вяснал в къщата. Божият слуга бил огорчен и преди да си тръгне, написал с кремък на прозрачното стъкло в стаята на младежа думите: „Нечестивият бяга, без да го гони някой.” (Притчи 28:1) Когато госта си отишъл младият човек се върнал и отворил широко вратите и прозорците, за да се махне от въздуха всяка следа от Уесли. Но погледът му попаднал на написаното. Втрещил се! Думите го пронизали, защото били много верни и дълбоко го засегнали. Веднага отишъл в едно кафене където се събирали неговите приятели. Но не изтраял. Отишъл бързо в друго заведение, но и там не го сдържало. Почнал да тича из улиците, но сам не знаел защо. Внезапно се спрял. Запитал се: „Ама защо бягам? От кого бягам? Докога ще бягам?” Седнал на една пейка в близкия парк и там предал сърцето си на Спасителя. Разбрал, че не е възможно винаги да бягаш от Бога.
Когато Александър Велики обсаждал някой град, обичал да поставя запален фенер на някоя височина. Докато горял фенера, жителите можели да се предадат и да живеят. Щом фенерът угаснел, пълководеца започвал атаката и жителите бивали безмилостно избивани.
Ти още дишаш, още си жив, сърцето ти още тупти. Божият фенер гори за теб все още. Предай се на Спасителят още сега. Отвори сърцето си за Божията любов ...
Пастор Симеон Попов
Гр. Шумен
П.П. Който желае да получи и останалите книги на пастор Попов, моля да се свърже с пастор Божидар Попов на следните телефони: 054 82 62 92 и 0878 82 62 33
