Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2014 20:42 - МОЛИТВАТА – ТОВА ВЕЛИКО ЧУДО
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 645 Коментари: 0 Гласове:
0



МОЛИТВАТА – ТОВА ВЕЛИКО ЧУДО

„И ангелът му рече: „Не бой се, Захарий, защото твоята молитва бе чута.” (Лука 1:13)

 

Намираме се пред великият празник Рождество Христово. Затова обичаме да се спираме на брачната двойка Захарий и Елисавета. Те и двамата били праведни и благочестиви. Каква рядкост! В колко семейства или само жената, или само мъжът обичат Бога, а другият се увлича от света. Това почтено и богоязливо семейство беше без съмнение във вярата, но не бе лишено от страдания. В него не се чуваше детски глас. Бащата и майката виждаха наоколо толкова много деца, поверени на груби, безбожни, лишени от усет да дадат добро възпитание на поколението родители. А те, които можеха да обкръжат невинните същества с благодатно небесно ухание, бяха лишени от радостта да нарекат поне едно такова невинно създание свое. Не е чудно, че дадоха израз на дълбокото си душевно страдание в усърдни и пламенни молитви. Колко много сълзи, сподавени въздишки, дори тайни упреци отправиха те към престола на благодатта! Но Бог запази пълно мълчание. Защо ли? Дали Той се радва на човешките терзания и не отговаря веднага? Нима е леко да стоим пред затворена врата, да звъним и да не ни се отваря?

И сега свещеник Захарий е в храма. Сам служи пред олтара и внезапно пред него се явява небесен ангел. Бог обича да посещава Своите, когато са на работа сами. Има особено голяма задълбоченост в отношенията, когато останем двама, Бог и аз. И ангелът казва тържествено на Захарий: „Не бой се! Твоите молитви са чути!” Ние бихме очаквали лицето на Захарий да засияе. Да благодари и да ликува. Да се радва и тържествува. Но става тъкмо обратното. Захарий посреща думите на небесният пратеник с явно недоверие. Като че би искал да каже: „Защо чак сега става това? Къде Ти беше досега? Та аз съм вече стар. Жена ми е в напреднала възраст. Не е удобно вече на тази възраст да държим малко дете в ръцете си.”

Ангелът го изглежда строго. Такова отношение към Бог е без прецидент от страна на вярващ човек. Защото Захарий в неверието си пожела да види някакво знамение, за да се увери. Ангелът заяви: „Аз съм Гавраил. Аз стоя винаги пред Божието лице. Бог ти оказа голяма чест, като изпрати именно мен при теб. И защото ти все пак така оскърбяваш Бога, ще онемееш. Сега вече ще повярваш ли?” Захарий беше забравил, че Бог си има Свой собствен календар.

1.       Молитвата е велико чудо. Едно време били известни седем чудеса на света: Пирамидите, Александрийският фар, Родоският колос, Китайската стена, Висящите градини на Семирамида във Вавилон и др. Но молитвата е нещо повече. Тя е връзката между жалкия, нищожен и малък човек, и великият, вечен Бог, господар на вселената и живота. Какво правим при страдания? Ние обикновено се оплакваме на други и така се стараем, споделяйки скръбта си, да получим облекчение.  Други предпочитат да се затворят в тъгата си и да се озлобят. Но има един трети път. Той е молитвата. Странно, но ние си спомняме за нея едва тогава, когато се намираме в безизходица. Пътувал параход през океана. Връхлетяла страшна буря. Пътниците обезумели от страх. Една жена изтичала при капитана: „Господин капитан, какво става с нашият кораб? Ще потъне ли?” „Идете си във вашата каюта и се молете.” „Как? Та нима положението е толкова отчайващо, че трябва да се молим на Бога?” Колко много хора мислят като тази жена. Спомнят си за Бог само тогава, когато мислят, че всички други средства за спасение са изчерпани. А молитвата, трябва да бъде ежедневен  духовен хляб. Тя е небесна привилегия. Скъп дар от Бога. Тя е ключ, чрез който отключваме Божиите съкровища и ги ползваме за наше благо и за полза на другите. Молитвата и прибежище. Който живее без Бога, е скитник и нещастник. Нощува по хотели, ханове, по пейките в парковете, по гарите. Който има Бог и Му се моли, има свой дом. Когато слушам разговорите на хора, споделящи впечатления за филми, спектакли, мачове, си мисля: „Ето нещастни скитници. Хранят душите си с празен шум. Гордеят се с прадни знания, глупав шум. Търсят храна, където я няма.” Молитвата е нашият бункер. Оттук, ние под закрила, можем да се сражаваме против мнжество неприятели. През средновековието имало здрави крепости, заобиколени с каменни стени, които издържали на всякакви обсади много дълго време. Но те имали и таен проход, известен само на малък брой лица. През него обсадените се свързвали със свои близки и получавали доставки отвън. Молитвата е подобен таен проход, особен достъп до Божието сърце. В старо време, когато персийската империя била в разцвета си, имало закон, според който всеки, който се осмелявал да се яви пред царя, без да бъде повикан, се наказвал със смърт. Достъпът до Царя на царете е свободен за всички. Той не само, че не ни наказва, но и ни кани да идем при Него по всяко време. За молитвата няма време, няма място, няма повод. Тя винаги може да се практикува. Молитвата е като жезъла на Моисей. Може и в пустинята да извади свежа вода от канарата. И когато навеждаме глави за молитва, ние знаем, че Бог поставя Своята ръка над нас, за да ни благослови.

2.       Бог чува нашите молитви. Ето друго още по-велико чудо. Това не е лесно да се повярва. Даже свещеник Захарий, който винаги се молеше, не повярва изведнъж в тази велика истина. Ние всички имаме нужда от това да бъдем чути. Ето малкото дете. То вика към майка си: „Мамо, мамо!” И само тогава, когато майката обърне лице към него с внимание, то се радва. И радостта му в такъв случай е толкова голяма, че дори забравя какво иска да й каже. В Псалом 18:6 четем: „Към моя Бог извиках и Той чу от храма Си моя глас.” Знаем, че небето е изпълнено с най-чудна музика от ангелските арфи и хоровете на спасените. Но въпреки това Бог чува молитвата на Своите. Прекрасните небесни тонове не могат да заглушат нашите молитви за Божието свято ухо. И като доказателство, че Той чува нашите молитви, ние приемаме едно дълбоко успокоение, сърдечна радост и душевен мир. Ние вече сигурно знаем: Бог чува. Бог е известен. За това е голямо престъпление да събаряме тази чудна вяра в сърцата на хората. Който внушава, че Бог не чува молитви или че въобще няма Бог, е безумен и ги лишава от радостна надежда. Молитвата е нашата сеитба. Когато Бог я чуе имаме радостната жетва.

Миналата година ни дойдоха на гости Г-жа и Г-н Майер от САЩ. Тя е дъщеря на пастир Иван Тодоров. През 1943 година се изселиха от България в Германия. Тъй като нямали свой дом, се сетили за г-жа Вил в Бремен. Обадили й се и тя сърдечно ги поканила да живеят в нейният дом. Отишли 5 души – родителите и трима синове. Но скоро започнали жестоки бомбардировки. Бремен е много близо до Англия и за това винаги бил бомбандиран. Иван, най-големият син казал на майка си: „Мамо, и целият град  да бъде разрушен, къщата на г-жа Вил няма да бъде съборена!” „Защо?” – попитала майка му. „Защото тя показа нечувано благородство, като ни прие в дома си.” И наистина така станало. Всички къщи наоколо били съборени. Само къщата на г-жа Вил, за всеобща почуда, останала да се издига като величествен паметник на едно голямо благородство. Бог чува молитви.

Нека да кажа една моя опитност, която дълбоко затвърди вярата ми в Бога. Бях ученик във втори прогимназиален клас. Учителят ни – А. Любомирски беше крайно строг, дори зъл човек. Имахме общи задачи за умножение на прости дроби. Даде ни известен брой, като каза, че ще имаме класно упражнение върху тях. Вкъщи решавах до късно през нощта. Решин всички, с изключение на 29-та задача. Помислих си, че нея едва ли ще я даде. На другият ден първият час беше класното. Закъснях. Бяха започнали. Отидох до чина си, без учителят да ме удари. Всичките ми другари бяха посърнали. За мой ужас разбрах, че е дадена 29-та задача. Вън от себе си, сключих ръце и се помолих: „Боже, ако Ти ми помогнеш, ще я реша. Аз не мога.” И започнах.

Сам се чудех на себе си. Някаква ръка държеше десницата ми. Бях поразен, като видях, че съм решил задачата. Любомирски вече стеше на вратата и казваше: „Който не си даде тетрадката ще има двойка.” Изтичах до него, помолих го да не затваря тетрадката ми веднага, защото мастилото е още мокро. Само аз бях решил задачата. Но с това не се свършва всичко. Цели две години след това аз се мъчех отново да реша същата задача вкъщи и все не можех. Едва когато станах в 4-ти клас успях. Питам сега, кой реши задачата при класното упражнение? Със сигурност – не аз.

Една индийка отишла при мисионер и му казала, че иска да стане християнка. „Но аз не те познавам” – отговорил той – „Ти не посещаваш нашите събрания.” „Вече ще бъда редовна.” „Но кое те кара да станеш християнка?” – попитал той. Тя обяснила: „Един ден оставих детето си да спи на земята и излязох на двора по работа. Когато се върнах видях, че върху него лежи една от най-отровните змии. Просто припаднах от страх. Да изикам ... ще събудя детето и змията ще го ухапе. Да я изгоня – тя ще ухапе и мен, и детето. Тогава си спомних за вашия Исус и започнах да Му се моля: „Исусе, аз не Те познавам. Аз съм езичница. Но ако имаш милост, помогни ни и аз ще стана християнка.” Излязох навън и гледах през прозореца какво ще стане. Скоро змията се размърда и си излезе през вратата, като изчезна в бурените на нашите дворове. Исус чу моята молитва. Аз искам да бъда Негова.”

3.       Нека и ние да употребяваме това оръжие. Всяко друго оръжие могат да ни отнемат. Когато пътниците се качват в самолет, в много държави ги обискират и им отнемат оръжието. Но молитвата никой не може да ни отнеме. Да се молим с доверие и упование, като знаем, че Бог си има Свое време и Свой начин. В молитвата да разкриваме сърцата си пред Бога и да ги изливаме пред Него. Дори да си толкова болен, щото да нямаш сили да говориш, а само да шепнеш, Той пак наклонява Божественото Си ухо до теб, за да чуе лекият ти шепот. При един министър не идват всички молби. Той не би имал време да чете всички и да ги проучи - неговите секретари пресяват молбите и му представят само най-важните. Но Бог чува всички молитви. Има молитви по навик, студени, лицемерни молитви и пр. С тях Той не се занимава. Но усърдните, пламенните, горещите, непременно идват до сърцето Му. Така да се молим. Да не се уморяваме. Когато майстора забива гвоздеи при строежи, бие ги до тогава, докато се забият както трябва. Нека и молитвите ни до бъдат такова усилено хлопане на Божията порта, докато Той ни чуе. Да се молим непрестанно. Грешката на Захарий беше, че се молеше, но скоро престана. Големите изпитания са дадени за големи благословения. Защото страданията ни спасяват от неподозирани опастности и падения, и ни насочват към Бога. Една жена имала малко дете. Нейната слугиня гледа детето – облича го, храни го и го води но разходка. Но детето се разболява. Тогава майката казва на слугинята: „Ти иди в кухнята. Сега аз ще остана при детето и ще го гледам. То има нужда от мен.” Така и Бог по особен начин се грижи за тези, които са в нужда. При обикновен случай Той може да прати някой ангел, за да ни прислужи. Но при страдание Сам Той идва при нас. Ти имаш двама приятели единият, от които е болен. При кого ще отидеш най-напред на гости? Разбира се, при болния. Така е и с Бога. Той отива най-напред при страдащите. Блажени скърбящите, казва Христос. Защото те ще се утешат. Един ден ние ще благодарим на Бога много повече за страданията и изпитанията, отколкото за радостните и щастливи дни. Защото чрез тях сме изпитали по особен начин Божията близост и сме почувствали Неговата бащина любов. Прошението и благодарността са близнаци. Неделими са.  Като две камбани. Едната с по-тъжен тон. Другата с ликуващ. Но бият една след  друга. Те са като два ангела. Изкачват се по стълбата на Яков все по-нагоре. За това всяко нещо, което ни довежда до Бога, е благословено. Всичко, което ни разделя от Него, е проклето.

4.       Нека пристъпваме със смелост към Него. Щом общуваме повече с Бога, имаме особена смелост в общението с хората. Независими сме от тях и техните променливи схващания. Всички светци са били хора като нас. Но имали смело общение с Бога и черпели от Него сили да побеждават всякакви врагове на истината. Колкото повече мислим за нашите страдания, толкова повече сме сломени и отчаяни. Колкото повече се занимаваме с Бога, толкова повече сме радостни и бодри във всяко положение. Нашата вяра ни учи да се молим и нашата молитва ни насърчава да вярваме.  На земята цари грях, а на Небето – Божията любов. Чрез молитва ние свеждаме Небето до земята. За това нека да споделяме и с други и нашите опитности. Бог ще даде и на тях отговори, за да ги насърчи и спаси. За празниците ние си пожелаваме всичко най-хубаво. В Псалом 20:1 четем: „Бог да те послуша в скръбен ден.” Нека си пожелаваме в този дух здрави християнски опитности и да не забравяме това, което Той направи за нас в миналото.

 

Пастор Симеон Попов

17 Декември 1972 г.

Гр. Шумен

П.П. Който желае да получи и останалите книги на пастор Попов, моля да се свърже с пастор Божидар Попов на следните телефони: 054 82 62 92   и   0878 82 62 33




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693849
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031