Прочит: Амос 7-9; Откр. 8 и Левит 23:15-22



„... за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш.“ (Левит 23:22)


  Различни дребни монети и тук-там пое дна лира. Това ще откриете на шкафчето до леглото му. Той изпразва джобовете си всяка вечер и оставя съдържанието им там, понеже знае, че внуците му ще дойдат някой ден на гости. През годините децата се научиха да отиват при шкафчето веднага щом пристигнат. Той можеше да спестява всичките си дребни пари в касичка или дори да ги внася в спестовна сметка. Но не го направи. Добрият дядо се радваше да ги оставя там за внуците си, тези скъпоценни посетители на дома му.


  Подобно мислене е представено в Левит 23 глава, където става въпрос за прибиране на реколтата от земята. Чрез Моисей Господ казва на народа нещо противоречащо на естествената склонност: да не жънат „до самите краища на нивата си“ (ст.22). Всъщност, тези думи означават: „Оставете малко след себе си“. Инструкцията напомня на народа, че реколтата е Божий дар и Той желае земеделците да се погрижат за своите бедни сънародници и за чужденците в земята.


  Подобно мислене със сигурност не е стандартно в нашия свят. Но то е именно мисленето, което характеризира благодарните Божии синове и дъщери. Той се радва, когато вижда спонтанни прояви на щедрост. Това е насърчение за мен и вас да живеем по този начин.                             Дж. Блейс


  Любящи Боже, благодаря Ти, че се грижиш за мен. Дай ми очи да виждам начините, по които мога да бъда в помощ на другите, особено на тези, които наистина са бедни в нужда, амин.


  КАКВА Е ПЪРВАТА ВИ РЕАКЦИЯ НА ИДЕЯТА „ДА ОСТАВИТЕ МАЛКО СЛЕД СЕБЕ СИ“? КАК МОЖЕТЕ ДА ПРАКТИКУВАТЕ ПОДОБНА ЩЕДРОСТ СПРЯМО СИРОМАСИТЕ И ЧУЖДЕНЦИТЕ ОКОЛО ВАС?