Прочит: Михей 1-3; откр. 11 и Пс. 23



„Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда.“ (Пс. 23:1)


  Сериозният глас на пилота обяви още едно закъснение. Бях седнал на седалка до прозореца на самолета, който стоеше неподвижно в продължение на два часа, и вече усещах как в мен напира раздразнението. След дългата работна седмица, копнеех за удобството и спокойствието на дома. Колко още трябваше да чакам? Докато гледах през опръскания от дъждовни капки прозорец, забелязах един самотен триъгълен участък със зелена трева, растяща в пространството, където се пресичаха пистите. Каква необичайна гелдка в центъра на целия този бетон!


  Като опитен овчар, Давид е знаел добре нуждата на овцете от зелени площи. В Псалом 23 той пише за един важен урок, който е научил от онова време и който ще му помага да продължава напред в изтощителните дни на управление като цар на Израил: „Господ е Пастир мой; няма да остана в нижда. На зелени пасбища ме успокоява ... Освежава душата ми“ (ст.1-3).

  Върху бетонната джунгла на едно самотно летище, далеч от крайната дестинация, където бях лишен от чувството на спокойствие и сигурност, Бог, моят добър Пастир, насочи погледа ми към един зелен участък. Във взаимоотношенията си с Него аз мога да видя Неговата неизменна грижа за моята почивка където и да се намирам, ако Му се доверя. 


     За мен това беше урок, който запомних: зеленината е близо. Когато Господ присъства в живота ни, ние няма да останем в нужда. Той ни води на зелени пасбища. Освежава душите ни.    Е. Морган


  Любящи Боже, благодаря Ти, че си моя Пастир и се грижиш за душата ми, амин.


  КЪДЕ МОЖЕТЕ ДА ПОТЪРСИТЕ ЗЕЛЕНОТО ДНЕС? ПО КАКВИ ПРИЧИНИ БОГ Е ОСИГУРЯВАЛ МОМЕНТИ НА ПОЧИВКА КОГАТО ТОВА ВИ СЕ Е СТРУВАЛО НЕВЪЗМОЖНО?