Прочит: йезекил 20-21; Яков 5 и Марк 3:13-19



„След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него.“ (Марк 3:13)


  Той беше застаряващ ветеран от войната, с грубо поведение и още по-груб език. Един ден, негов приятел го попита за духовните му убеждения. Презрителния отговор на мъжа дойде веднага: „При Бога няма място за такива като мен.“


  Може би това беше просто част от поведението на един „корав тип“, но думите му бяха далеч от истината! Бог  е определил специално място точно за грубите и отхвърлените; за тези, които са натоварени с чувство за вина, за да бъдат част от Неговата общност. Това е очевидно в началото на Христовото служение, когато Той изненадва с избора Си на ученици. Първо, Той избира няколко рибари от Галилея - едно неблагонадеждно място, според жителите на Йерусалим. Той също така се спира на един бурник, Матей, чиято професия включва изнудване на сънародниците му. Тогава, като връх на всичко, Господ призовава „другия“ Симон - Зилот (Марк 3:18).


  Не знаем много за този Симон (това не е Симон Петър), но знаем за зилотите. Те са мразели предатели като Матей, който забогатява като си сътрудничи с презрените римляни. И все пак, Господ Исус избира Симон заедно с Матей, събира ги и ги прави част от Своя „отбор“.


  Не отписвайте никого като „прекалено лош“ за Христос. В крайна сметка, Той казва: „Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние“ (Лука 5:32). Той търси трудните хора - такива като мен и вас.                             Т. Густафсон


  Скъпи Отче, благодаря Ти, че си направил спасението достъпно за всеки, който полага вярата си в Христос, амин.


  ЗА КОЙ СВОЙ ПОЗНАТ МИСЛИТЕ, ЧЕ НЯМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ПРЕДАДЕ ЖИВОТА СИ НА ХРИСТОС? КАК МОЖЕТЕ ДА ГО ПОДКАНИТЕ ДА РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ЛИЧНОСТТА ХРИСТОС?



АБВ НА СПАСЕНИЕТО


  Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


  И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


  В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“


  А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


  Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


  Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


  Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.



  В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“


  И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


  Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“


  Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия! Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


  А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.


  Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).


  Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)