Прочит: Лука 2:4-20


„И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“ (Лука 2:7)


  Красив е този празник, обичаме да си припомняме яслите, Детето в тях, развълнуваните Йосиф и Мария, уморените, но радостни мъдреци и потресени овчари ... Това се е случило толкова отдавна, а не престава да ни докосва и да ни прави участници, които не могат да останат безразлични. Защото Христос продължава да се ражда в сърца, превърнали се в миризлив и пълен с нечистотии обор. Няма за Него място в чистите и подредени дворци на гордостта, в кабинетите на владетелите и в банкетните зали на богаташите. А и да имаше, Той не би отишъл там. Витлеемският обор се превърна в най-чистото място на света. Където Христос се роди, настава чистота и боклуците изчезват. Започва истинска радост и поклонение. Външната хигиена не е доказателство за вътрешна. Нашето време е време на чистотата, на препаратите, на дезинфекциите, на праховете, които премахват всякакви петна и на химикалите, които изтребват бактерии до крак. Но колко скверност се крие зад тази чистота! Колко кръв се пролива, за да бъдат толкова бели ризите, колко бедняци са докарани до пълна мизерия, за да бъдат богаташките трапези така охолни!


  Истинската чистота идва с Христос. Само Той може да подреди нещата така, че хаосът да изчезне. Само Неговата кръв умива онези грехове, които никакви прахове не могат да умият. Днес е време за почистване. Време е рожденият ден на Спасителя да се превърне в рожден ден на много спасени души, които са се отървали от мръсотията на греха и да се превърнали в олтар. Дори и да не се е случило точно днес, раждането на Христос в сърцата ни е онази преломна дата, след която нищо вече не е както преди. Неговото рождение води до рождението на мнозина други по света.


  Молитва: Господи, ние идваме с радост при яслите на Спасителя, като носим в дар своето преклонение и почит. Освети ни да бъдем достойни за името на Христос и да излъчваме Неговата светлина в този толкова мрачен и отчаян свят. Амин.


  Тема за размисъл: Самопочистването на душата е невъзможно; само Който я е сътворил, може да я изчисти.
      АБВ НА СПАСЕНИЕТО



Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


  И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


  В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“


  А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


  Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


  Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


  Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


  В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“



И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


  Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“


  Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!


  Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


  А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.


  Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).


  Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)