прочит: 2 Петрово 3:8-11

„Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.“  (Михей 7:7)

Наредихме се на опашка за една от любимите атракции на сина ми в увеселителния парк и чакахме вече почти два часа. Попитах го дали още иска да чака, като се надявах да се е отказал, но той ме увери, че си струва и че ще изтърпи жегата и тълпата. Той очакваше да се забавлява и когато забавлението започна, неприятното чувство от чакането се замени с истинска радост.

Не вярвам някой да обича да чака. Но Библията ни казва, че чакането е част от християнския ни живот. Понякога то е непоносимо, но Бог е обещал да ни помага. Ако очакваме с нетърпение изпълнението на Божието обещание, забавянето ще стане време за прослава.

Докато бяхме на онази дълга опашка, със сина ми имахем повече възможност да си говорим. Когато чувстваме, че Бог „не се движи“  според нашето разписание, нека използваме времето, за растем във вярата и общението.

Молитва: Боже, помогни ни да намираме начини да използваме времето на очакване, за да растем и да се приближаваме към Тебе, амин.

Мисъл за деня: Днес ще използвам времето за очакване, за да се приближавам към Бога.
Кортни Уайтинг (Джорджия)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО РАБОТЯТ В УВЕСЕЛИТЕЛНИ ПАРКОВЕ.