„Аз зная в Кого съм повярвал.“  (2 Тим. 1:12)

Ако запитаме някои вярващи, които са достигнали известна духовна зрялост, на какво се дължи това, отговорите ще бъдат различни. Всеки си обеснява това по свой начин и привежда стихове, за да обоснове своята опитност. За голямо съжаление някои християни използват своите лични опитности и привеждат едностранчиво библейски текстове, за да оборят становището и опитностите на други вярващи. Но отговорът на Словото е следния: Ако Христос е център на живота на тези хора, Той може да работи с тях по различен начин. То тези различни опитности и произтичащите от тях становища не трябва в никакъв случай да се считат като неща, които взаимно се изключват. Точно обратното: те се допълват и създават хармонично единство на многообразната Божия благодат. Едно е сигурно: всяка опитност, която има стойност в очите на Бога може да се постигне само тогава, когато дълбоко се осъзнае значението на личността и спасителното дело на Исус. Друг път не съществува! Това е най-сигурния и решаващ начин да проверка на качествата на всяка опитност и на всеки християнин.