„Вярата е осъществяване на онези неща, за които се надяваме.“  (Евр. 11:1)

Какво значи „осъществяване (реализиране)“ и как може да се постигне то? Ние сме свидетели на този реализационен процес. Без него животът на християнинът в света е невъзможен. Ние сме обкръжени от неща много, от които се възприемат трудно без специалните сетива, с които всеки здрав човек разполага. Такива са например музикалните тонове и цветовете. Осъществяването (реализирането) им става за нас постредством способността ни да чуваме и виждаме по силата, на което тези недостижими неща стават реални. Например, жълтия цвят е нещо много очебийно, но ако аз затворя очите си той губи за мен своята реалност. Благодарение на способността ми да гледам, която придава реалност на нещата, жълтото за мен наистина е жълто. Цветът не само съществува, но аз в своето съзнание съм придобил лична увереност за неговата реалност. Каква прекрасна дарба е способността ни да виждаме, нещата, за които се надяваме. Христовите неща са много по-реални и вечни от музиката и цветовете. На нас е дадена една чудна способност, която може да „осъществи“ (да прави реални, осезаеми) тези неща. Това е вярата, вяра в Божия Син. Вярата превръща Божествените неща в моята опитност. Тя дава реалност и осезаема изява на онези неща, за които се надяваме, въпреки че не ги виждаме.