„Христос, като първосвещеник на бъдещите добрини влезе ... чрез Своята собствена кръв в светилището и придоби за нас вечно спасение.“ (Евр. 9:11-12)

Ако искам да разбера стойността на Христовата кръв трябва да си послужа с Божия мащаб. Исусовата кръв беше пролята на първо място не за нас, а за Бога. Описанието на деня на примирението изяснява най-добре този факт. В Левит 16 глава четем, как през този ден се вземаше кръвта на жертвата за грях, внасяше се в светилището и там се пръскаше 7 пъти пред Бога. Самата жертва се извършваше публично в двора на Скинията, пред очите на народа. За сметка на това в светилището можеше да влиза само първосвещеника. Там, той сам пръскаше кръвта пред Бога, без хората, за които се принасяше жертвата, да виждат това. 
Ето какво трябва да разберем ясно: Скъпата кръв на Христос трябва да бъде видяна не от хората, а само от Бога. Святият и Праведен Бог я е видял, приел и обявил за предостатъчно изкупление!
Нашата собствена оценка на Исус Христовата кръв трябва да има своето основание на този важен факт!