„И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му.“  (Матей 9:20)

                                           И днес има толкова много непознати, самотни, непогледнати хора, особено в големите градове! Самотните често биват подминавани и почти никой не го е грижа за проблемите им. Кой ще им помогне, когато те самите не могат да си помогнат? Социалната помощ не е достатъчна. Онова, от което се нуждаят е някой, на когото могат да „излеят“ сърцето си, с когото могат да разговарят не само за телесните си страдания, но и за своите провали, нерешимите си греховни проблеми.
Исус Христос очаква такива „безименни“ -  и днес. Подобно на онази болна жена, днес всеки може да дойде при Него и да Му признае „цялата истина“ (Марко 5:33). Тази жена е пример, че вярващия получава и никой не проси напразно помощ от Господа.
Не е решаващо дали в този свят сме известни или безизвестни, почитани или не - Бог не гледа на лице - решаващ за вечната ни участ е въпросът, дали името ни е записано в книгата на живота на Агнето Исус Христос, Което бе заклано на Голгота. Онзи, който вече е имал своята лична среща с Господ Исус, може да се числи в света към „непознатите“, но при Бога се числи към „добре познатите“ (2 Кор. 6:9). Той вече е част от овцете на Господа, за които казва: „Аз ги познавам“ (Йоан 10:27). Дано може да каже това за всеки един от нас, които четем тези редове.