ДАВИД И ГОЛИАТ

„Да познаят всички, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.” (1 Царе 17:47)

Тази история е колкото известна, толкова и поучителна, и интересна.  Помня с какъв интерес я слушах, когато моят вече покоен баща ми я разказваше в детските ми години и се вживявах във всички драматични моменти на това единствено по рода си събитие. Нека от тази история изведем някои основни мисли, които са заложени в нея.

1.       Бог не е обещал на Своя народ безоблачно небе.

Вярата в Бога не ни осигурява против изпитания или неприятности. Напротив – те се умножават с вярата. И ето, филистимците нападат Бжжият народ, като често го смущават и в някои случаи дори спечелват победи. Сега, в местността Бокхот се разположили на едната страна на брега на една пресъхнала река, като другата била заета от защитаващите се израилтяни. Неочаквано се появил грамаден човек-поборник, на име Голиат. Ръстът му бил необикновено висок – 2.99 м. (При разкопки в Палестина са открити човешки скелети с огромни размери). Въоръжението на този войн било най-модерното за времето си. Ризница, предпазители за коленете, краката и раменете, шлем, щит, копие. Само оръжието му тежало около 85 кг. Гласът му бил невероятно силен и страшен. Поведението му било крайно нахално и предизвикателно.  „Дайте ми мъж да се бием!” – викал той – „Защо да умират много хора? Ако той ме убие, ние ще ви бъдем роби. Ако аз го убия – вие ще ни бъдете роби ...” И защото никой не се решавал да излезе на двубой с него, той отправял най-оскърбителни и презрителни епитети против евреите. Той се възхищавал от себе си и презирал другите.

Цар Саул и всички негови войници страшно се уплашили. Преди цар Саул бил успешен пълководец. Но сега вече бил скаран с Бога и Божият Дух се оттеглил от него. Чудно ли е, че оставен сам, храбреца се превърнал в страхливец? За Голиат способностите ставали врагове, а за Саул неверието било примка за паданение. Останалите бойци се страхували, защото гледали към врага и забравили да отправят поглед към Бога. Днес има различни гумени играчки, които като плондери се издуват с въздух. Получават се разни животни – мечки, вълци, лъвове или грамадни човешки фигури. Но на тях им трябва само една игла, за да бъдат спукани и да заприличат на парцал.

2.       Но Бог не допуща Неговото име да бъде похулвано безнаказано.

Вече 40-ти ден Голиат непрекъснато излизал пред еврейската армия и отправял предизвикателството си за двубой. И колкото по-малко отзиви получавала поканата му, толково понахален, безочлив и самоуверен ставал той.

Но в това време, в околностите на Витлеем, младият овчар Давид пасял овцете си. Той бил най-младият от 8 братя. Фронтовата линия се намирала на около 20 км. от Витлеем. Вечерта баща му Елисей му казал: „Давиде, утре няма да излезеш със стадото, а ще отидеш да видиш как са тримата ти братя на фронта. Занеси им около 20 кг. пържено жито, десет хляба и десет буци сирене, и виж как са.” Очевидно е, че Давид вършел най-хамалската работа в къщи. За толкова много товар не му било дадено и едно добиче, а трябвало всичко да носи на гърба си. Но преди да започне да командва цял народ, Давид трябвало да се научи да се покорява. Като добър пастир, който полага живота си за овцете, Давид се погрижва те да бъдат поверени на друго предано лице. Пристигайки на фронта, Давид видял и чул Голиат. Дълбоко възмущение настъпило в неговата чиста и безстрашна душа. Той чул и сподавените думи на изплашените войници, че който излезе да се бие с Голиат, ще получи от царя голяма награда. И ето, в младата душа се поражда едно неудържимо желание да се бие с филистимеца. Поражда се дълбока увереност, че ще победи и ще постави край на това нечувано поругаване на Божието свято име.

3.       Всеки истински боец трябва най-напред да победи себе си.

Елиав, най-големият брат на Давид, таял стара омраза към него. Той не можел да му прости и да преглътне, че пророк Самуил отминал него – Елиав, а помазал най-малкият  - Давид. И затова винаги се отнасял към него с подчертана злоба и завист. „Твоята работа е там при овцете. Какво търсиш тук при нас?” Но Давид отговорил кротко и така уталожил яростта на брата си. Преди да победи Голиат, Давид победил себе си. Който владее духа си, е по-добър от завоевател на град. Когато врагът напада отвън, не е време братята да имат свади по между си. За жалост, тази поучителна мъдрост нямат и днес още много вярващи християни. Скръбен за Давид беше факта, че не получи съчувствие и поощрение оттам, от където най-вече би трябвало да ги очаква. Но, който е решен да следва Божият път, трябва да очаква одобрение единствено отгоре.

4.       Бог избира тези, които са нищо, за да засрами онези, които мислят, че са всичко.

Давид не се повлия от общата паника при вида на исполина Голиат. Твърдо е решен да се бие с него. Това негово решение го отвежда при цар Саул, който, като главнокомандващ на армията си бил също на фронта. Но и тук младият Давид трябва да се справи с две трудности. Първо: Царят останал разочарован от неговата младост. „Ти си още дете.” – му казал той – „А противникът ти е опитен боец. Със сигурност веднага ще те убие.” Давид не се срамувал от бедния си произход и отговарил: „Аз съм овчар, но когато диви зверове са нападали стадото ми, аз съм ги убивал. Убивал съм лъв и мечка. Това бяха враговете както на моето стадо, така и мои врагове. И Бог ми е помагал. Колко по-важно е сега, когато този нахалник е враг на Бога и Неговият народ. Миналите победи ми дават смелост да вярвам, че Бог и сега ще ми даде победа.” Втората трудност била свързана с оръжията за боя. Цар Саул завел младият Давид в своята оръжейна и му избрал подходящо, модерно оръжие – меч, щит, броня, шлем ... Давид ги приел и облякъл. Но осъзнал, че не бил свикнал с толкова много железа по себе си и ги оставил. „Аз мога да се бия само с тези оръжия, които познавам от детските си години. Стигат ми тоягата, прашката и няколко камъка.” Царят отстъпил. Принуден бил, защото нямало друг желаещ да се бие с великана. Пъргавият овчар отишъл при сухото корито на реката, избрал няколко подходящи камъка и се отправил срещу грамадният си противник.

5.       Победата е подарък от Бога.

Ако Бог не я подари, напразно воюват бойците. Гордият Голиат бавно се разхождал по просторното поле. Напразно очаквал вече 40 дена достоен противник. Но на 41-ят, той изненадано видял, че вече има такъв. Някой се изправя срещу него. Но какво огромно разочарование! Това не бил някакъв силен войн, а младо момче. Какво унижение за Голиат да се бие с един хлапак! Та това само ще намали славата му. С голямо презрение оглежда Давид и простите му оръжия. „Та аз да не съм куче, че идваш срещу мен с тояга и прашка?!Ти да не си луд? Не е ли по-добре да побегнеш, за да не те размажа още сега? Тук се касае за битка на живот и смърт. Не е детска работа. А, значи не искаш да се върнеш в лагера си? Тогава ще предам плътта ти на небесните птици.” На това Давид отговорил: „Ти идваш против мен с оръжия от желязо. Аз идвам против теб с Божията сила в името на моя Бог, Когото ти така срамно хулиш. Аз съм сигурен, че ще те победя.”

Сигурността в победата е нещо велико. Александър Велики тръгнал против голямата персийска империя с малобройна войска. Първата среща била пробна. Милионната армия на Персия ги спряла. Съветниците на Александър били объркани. Как ще победим такава огромна армия? Александър обаче казал: „Един касапин не се бои и от милион овце.” „Но техните стрели са толкова много, че просто ще засенчат слънцето.”, възразили те. „Толкова по-добре.” – отговорил Александър – „Тъкмо ще се бием на сянка.”

Давид е сигурен, че ще победи, защото счита боя за богослужение. Голиат не бързал. И той бил сигурен в победата си, но разчитал на собствената си, физическа сила. Та това пред него било едно джудже! Разправата с дребосъка ще бъде крайно лесна и проста. Затова Голиат се движел бавно и тържествено. Той не знаел това, което Божието Слово казвало: „Нека силният не се хвали със силата си и мъдрият с мъдростта си.”

От тук нататък, действието се развива светкавично. Пъргавият Давид тича напред. Поставя камък в прашката си, бързо я завърта над глата си и камъкът полетява към Голиат. Улучва го право в челото и се забива в него. Изненаданият великан е поразен. Изгубва съзнание и се сгромолясва на земятя, падайки на лицето си. Давид не губи нито миг ценно време. С няколко скока е вече върху него. Но как да го убие като няма меч? И защо му е? Само да му тежи ли? Но Голиат има меч и Давид го изтегля от ножницата му. Отрязва главата на противника си и застава сред откритото поле, държейки главата на Голиат в ръката си. Когато тази сутрин Голиат препасвал меча си, дали му е минала мисълта през главата, че тя ще бъде отсечена със собственият  му меч? Злото съдържа наказанието в себе си. Добре е да не забравяме това.

Всички – и евреи, и филистимци наблюдавали със затаен дъх сцената, разиграваща се пред очите им. Неочакваният край коренно променил настроението и в двата лагера. Филистимците, обзети от безумно отчаяние, се втурнали да бягат. А израилтяните в бурна радост се впуснали да ги преследват.

Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат. По този начин, Бог представи на еврейският народ Своят избранник за бъдещ цар. Неговото пълно упование в Бога и съвършената храброст, както и удивителното самообладание, са демонстрирани най-подчертано. Целият народ ахнал и разбрал кой всъщност трябва да седи на престола.

Ние всички сме войни и можем да печелим победи с Божията помощ. Преди години в Полша Йоханес Кант проповядвал Евангелието. На стари години решил да посети родното си място Силезмяй. Освен кесията с пари той взел и няколко златни монети, които старателно зашил в дрехите си. Качил се на коня си и тръгнал за дома. По пътя го нападнали разбойници. Взели му коня и му поискали кесията. Дал им я. „Имаш ли още някакви пари?” – го попитали те. „Не.” – отговорил старият пътник. Пуснали го да си върви. Но след известно време той си спомнил, че има златните монети, зашити в дрехите си. Бързо се върнал назад и намерил разбойниците все още на същото място. „Аз не съм по-добър от вас.” – им казал той. „Вие ме обрахте, а аз ви излъгах.” И им показал къде били зашити златните монети. Разбойниците останали втрещени. „Ти се светия!” – извикали те – „Ние сторихме голям грях като те обрахме. Вземи си коня. На ти и кесията. Молим те за прошка. Прощаваш ли ни?” Йоханес Кант им простил и ги уверил да оставят грозният си занаят; да започнат живот на почтени хора, като повярват в Господа Исуса Христа. Те обещали и го помолили да ги помни в молитвите си.  Какъв Голиат победил старият проповедник?

Кои били оръжията на младия Давид в борбата му против исполина Голиат? Овчарската тояга, прашката и камъните. Тези същите са и нашите средства за борба в нашата духовна война против злото. Тоягата е Божието присъствие. Прашката е вярата, а камъните са молитвите ни. Тези оръжия сред невярващите не се ползват с уважение. Напротив, те срещат само подигравки в света. И въпреки всичко, за нас те са най-ефикасни. Ние не само сме ги изпитали добре, но и знаем от опит, че когато ги пренебрегнем, ние търпим поражение и падение.

Увереност в Божията близост, вяра в Бога, молитва! Колко са прости, но ефикасни! Употребяваме ли ги?

Пастор Симеон Попов

18 март 1976 г.

Гр. Шумен