ИЗБОРЪТ

„Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас и ви определих да излезете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.” (Йоан 15:16)

Любезни братя и сестри, във всеки избор са нужни три неща: разум, свобода и мъдрост. Ние ги имаме всички, но дали ги употребяваме в живота? Човек е разумно същество, но много се сърди когато трябва да направи нещо разумно. Всъщност, ние избираме само дребните неща, а за големите нямаме нито право, нито възможност да избираме. Нямаме право да избираме нашите родители. Нямаме право да избираме нашите братя и сестри. Е, ако искаме, можем да изберем какво да облечем. Можем ли да се обличаме така, както преди 2000 години? Трябва да се съобразяваме със средата и времето, в които живеем. Те ограничават нашата свобода.

Драги братя и сестри, ние имаме право да избираме нашия другар в живота. Но ако при този избор не се съобразим с Божията воля, следват горчиви разочарования – един нещастен брачен живот още тук на земята. „Аз ви избрах!” – тук вече Христос прави избор. Но не само Той. Апостолите, ти или аз – ние имаме думата да кажем „Да” или „Не”! Тези две съвсем кратки думи не изискват много време, за да произнесем правилната.

Четох за един собственик на голямо предприятие. Имал много подчинени – служители, чиновници ... Вика един и му казва: „Искам да основа клон на моето предприятие в еди-кой си град. Колко време ти трябва да се подготвиш?” Отговорът бил: „Десет дена.” Повикал друг работник и му задал същият въпрос. Отговорът бил: „Три дена ми трябват.” Повикал и трети: „Колко време ти трябва да се приготвиш?” „Веднага.” Собственика казал: „Ти си този човек.” Решителен – не мисли за трудностите, не мисли за спънките. Мисли за своите задължения.

 „Аз вас избрах!” Дали онези, които Той избира са много способни?Заслужават ли Неговият избор? Дали пък не са много добри? Бог избира за Своето царство незначимото! Онези, които най-малко заслужават. Когато отиваме в някой склад, за да търсим материал, ние искаме най-доброто качество за своите цели, а Той избира обратното. Той се задоволи с нещо посредствено, нещо малко. Хората избират за свои приятели добри, красиви, способни хора, а Той избира онези, които според нашите схващания, най-малко заслужават Неговата любов – хора паднали, хора грешни, даже такива, които бяха Негови смъртни врагове.

Когато Соломон изграждал храма, вземал най-хубавите ливански кедри. Когато един златар прави своите изящни украшения, той взема чисто злато. Но нашият Бог си служи със скромни неща. Такива сме ние. Има картини-мозайки. При тези картини образите са съставени от малки, цветни камъчета, съвсем малки и много нищожни, които тъпчем с краката си. Но вземе ли ги художникът и постави ли ги на подходящото място, се получават красиви картини. Бог взема една обикновена мида, поставя в черупката й марка песъчинка и се получава бисер. Така Бог употребява скромен, недостоен материал, за да си служи с него. Той си избира нещо много молко, нещо недостойно. Ето, Божият Син се роди в грубата витлеемска ясла. Бог избра нея, а не някаквь златна люлка в палата на цар Ирод или на Кесаря, нещо, което ние, външно погледнато презираме.

В Европа има големи катедрали, чиито прозорци са обкичени с цветни стъкла, изобразяващи библейски сцени или красиви лица. Отвън, тези стъкла са черни, но като се влезе вътре и ги погледне човек, като влиза светлината отвън, се появявят прекрасни образи. Общо погледнато онези, които Господ Исус избира, са за презиране и не можем да открием тяхното съвършенство, но когато те се изпълнят с една вътрешна сила чрез Святият Дух, се явява Божията благодат. „Аз ви избрах – казва Той – защото имам милост към вас. Аз ви потърсих с любов и въпреки вашето недостойнство можете да станете Мои достойни синове.”

Знаете за случая с Диоген – този голям гръцки философ, който със запален фенер тръгнал из улиците на Атина. Когато го виждат със запален фенер посред бял ден, го запитват какво търси. Той отговорил: „Търся човеци. Има много хора ... много хора, но човеци не мога да намеря.”

Исус и Той тръгна със запален фенер, и намери човеци. Защо? Защото Диоген тръгна и постави във фенера си светлината на разума. А Христос постави във Своя фенер СЪРЦЕТО СИ!

И Той намери хората на Своето сърце. Така Той намери Матей-бирника в митарницата и го повика. Той намери Яков, Петър, Йоан докато кърпеха рибарските си мрежи и ги повика. Исус намери Закхей покатерен на черницата и му каза: „Закхей, слез долу, защото днес ще бъда в твоя дом.” Господ намери Натанаил под сянката на смоковницата и му рече: „Ето един истински израелтянин в когото няма никаква лукавщина.” Той намери митаря в храма. И писанието на пророк Исая намери в храма. Той намери самарянката, която черпеше вода от дълбокият кладенец. Той намери и пророк Йона в корема на големият кит. Местата, на които намира Своите хора са различни, но целта е една: „Елате при Мене, Аз искам да ви употребя за Моята слава.” Той не пита когато кани хората: „Имаш ли време?” Не пита: „Имаш ли възможност?” Той казва: „Ела, Моята работа е най-важна. Моята цел е вечна. Моята награда е най-пълна. Аз ви избрах. Защо? Защото ние се нуждаем взаимно един от друг. Вие се нуждаете от Мен и Аз се нуждая от вас. Вие се нуждаете от Моето спасение и Моята любов. И Аз се нуждая от вашата любов. За нея дойдох, за нея страдах, за нея Аз искам да живея.”

Едно време, в царска Русия имало една графиня – благородна дама, на име Матилде. Тя имала разрешение от руският цар да посещава всички затворници. Отива в един затвор и иска да знае кой е най-големият престъпник. Директорът на затвора казал: „Той ще ви разкъса.” „Не разбрахте ли, че искам да отида при него?!” Завеждат я, а тя влизайки в килията му казва: „Заключете вратата след мен.” Застава сама срещу него. Той я гледа със страшни очи и пита: „Какво искаш от мене?” Матилде отговорила: „Дойдох да се запозная с теб.” Той ръмжи, а тя сяда на неговото твърдо легло и казва: „Аз искам нещо от теб. Много съм жадна. Може ли да пия от твоята стомна?” Взема стомната и пие вода от нея. Затворника сяда до нея и започва да плаче. Чувства любовта. Няма по-голяма сила от любовта.

При една среща с един човек, той ми каза: „Вие нямате никаква сила.” Аз му отговорих: „Ние разполагаме с най-великата сила – любовта.” Тя спечели последната битка на земята – битката за човешкото сърце. Бог има една велика цел – спасението на човечеството и търси съработници на Неговата любов. Търси тебе и мене. Той ще ни постави не където аз искам, не там където ти искаш, а на най-подходящото място.  По време на война войникът не избира своето място. Това правят офицерите и генералите.

Днес човечеството е обладано от панически страх – страхът от ядрена война. Човеците се стремят да намерят най-подходящото място, където няма да има атомна експлозия. Нито обаче на Северния, нито на Южният полюс има сигурно място. „При Мене вие сте в сигурност, вие сте в безопастност. Аз ви избрах, за да принасяте плод в този живот и за Вечността. Разбира се, вие ще споделите Моя позор. Светът няма да ви разбере и ще ви намрази, както и Мене намрази, и скоро ще ви постави на Голготският кръст, както и Мене постави – иска да каже Христос – Но вашата работа е Моя работа. Тя е много важна независимо дали се разбира от околният свят или не.”

Когато бяхме малки, нашият учител ни прочете приказка: Една кокошка снесла яйце. Вдигнала голям шум. Навсякъде разправяла, че снесла яйцето. Отива в овчарника и там вижда овца, която била родила черно агънце. Тя казала: „Виж какво агне съм родила. Виж колко е красиво това мое черно агънце!” „Колко струва твоето агънце пред моето яйце?” – попитала кокошката. Овцата отговорила: „Това нашият господар ще определи.”

Имаме един Господар, Който определя твоя живот, твоята работа. Не се вслушвай в присъдата на светските хора, които малко разбират живота.

„Аз ви избрах. Вашата служба е да излъчвате Моето влияние.” Ние всички се влияем един от друг. Аз мога да скрия моите планове, но моето влияние не мога да скрия, нито да спра.

Това е обещанието. В най-обикновените думи, които разменяме, се крие духовно влияние. Родителите влияят върху децата и обратно. Приятелите взаимно си влияят. Как? Има хора, като разговаряш с тях, имаш чувството, че обогатяват душата ти. Той слага бисери в сърцето ти. Нека ние да бъдем от тези хора, които слагат бисери в душите на своите ближни.

Драги братя и сестри, Бог не прави грешки. Той ни дава възможност да бъдем полезни на нашите ближни. Как? Това е Негова работа. Аз не мога да кажа: „Боже, аз искам така да ме употребиш.” Не. „Боже, искам да ме употребиш, както Ти намериш за добре.” Затова Бог ни взема в Своята работилница. В работилницата на Бога е целият свят.

Когато някой отиде в каменоломна и вземе един камък, какво ли може да направи с този камък? Да се опре на него да речем. Ако е майстор, ще го издяла и използва за строежа на своя зид. Има и трета възможност – ако е склуптор, ще вземе камъка и ще го обработва. Дълго време ще го дяла с длетото и чука. Много хора казват: „Защо вие като сте вярващи страдате толкова много?”  Бог иска да направи от теб и мен един хубав образ и дълго време го обработва. Той те е избрал в Своята служба и недей се сърди, че така болезнено те обработва.

Има една приказка – един човек отишъл на лозята през пролетта и се спрял при една лоза, която плачела след резидбата. „Защо плачеш толкова много?” – запитал човекът. „О, ножът на лозаря беше много остър.” Човекът отново посетил лозата, но този път през есента. Имала изобилно грозде. „Я, колко много грозде си родила!” – възкликнал той. „Лозарят беше много умен, че ме оряза така, че да мога да принеса много плод.”

Така и Бог се намесва и в твоя, и в моя живот. Много пъти ние роптаем, сравнявайки себе си с другите хора. „Тяхната сътба е много по-щастлива от моята.” Той знае защо, Той знае как, Той знае кога. Имай доверие в Него!

Ако срещнем апостол Павел и го запитаме: „Апостоле, как направи своя избор?” , той би ни отговорил: „Аз имах намерение да преследвам Христовата църква, но Сам Христос ме срещна. Аз нямах силата да кажа „Не!” и приех Неговият избор. Приех Неговият избор.”

Нашият разум невинаги може да разбере Бога. Но има нещо, с което ние можем да Го разберем – със сърцето си.

Четох за един професор, който бил много известен. Разработил няколко теории в областта на физиката, които и студентите му трудно разбирали. Но този професор имал малък син, с който той си играел когато бил свободен. Синът е близко свързан с баща си, при все че не разбира неговите трудни теории.  Божият разум ние не можем да разберем, но има нещо, което може да ни свърже с Бог. Това е ЛЮБОВТА. Ние всички можем да го обичаме.

В голям европейски град, малко момче се разхожда със своята гувернантка. Изведнъж детето се отскубва от нея, отива до един скромен гражданин, прегръща го и го целува. Когато се връща при възпитателката си, тя започва да го мъмри: „Как не те е срам! Как можа да отидеш и прегърнеш този обикновен човек и дори до любезничиш с него?!” Момчето отговорило: „Миналата година, когато се къпех и започнах да се давя, този обикновен и скромен човек ме спаси. Аз не мога да се срамувам от него.”

Драги братя и сестри, хората може и да презират Исус, да се гаврят с Него, но Той даде живота Си за всички нас – за теб и за мен. Да се срамувам ли от Него? Какво голямо падение би било това!

Нашето отношение към Исус, нашето отношение към Бога е критерият за нашето бъдеще. В Римляни 8:28 четем: „За тези, които любят Бога, всичко им съдейства за добро.” Искаш ли да бъдеш благословен в своя живот? Има едно условие.  Бог нищо не върши без условие. Трябва да възлюбиш Бога с цялото си сърце, да предадеш на Него живота и сътбата си напълно.

За тези, които любят Бога има неща, които ни карат да се озадачим. Защо? Дали тука не е причината за твоята вътрешна скръб?

Още един пример, с който искам да завърша: Баща и неговото 10-годишно момиченце отиват на църква. Понеже имало доста деца, една от жените ги събирала и занимавала в отделна стая, докато възрастните слушали проповедта. Бащата чува хубава проповед, но остава със студено сърце. Прибират се в къщи. Докато се хранели, бащата забелязва сълза на бузата на детето и го пита: „Защо плачеш? Какво става с теб?” „Татко, днес нашата учителка каза, че Исус Христос дошъл на земята, за да страда за нас. Лоши хора са Го разпнали на Голготският кръст с големи пирони. И това било само заради нас. Татко, ние трябва много да обичаме Този Исус.” Изведнъж бащата трогнат в сърцето си става и напуска трапезата. Отива в своята стая и там се моли: „Аз искам да Те обичам, прости ми моята студенина.”

Това, което хубавата проповед не могла да направи, го направи една сълза, сълзата на неговата свидна рожба. Той приел избора на Господ Исус Христос. „Понеже Ти ме избираш, вземи ме в Твоя служба.” Нека нашата готовност да бъдем Христови, да бъдем Негови оръдия, да бъде от дълбочината на нашите сърца. АМИН!

Нека се помолим:

Благодарим Ти, Господи, Боже наш. Благодарим Ти за тази велика любов, че Ти не ни презираш, че не ни отхвърляш. Ние за това сме тука тази заран и желаем Ти да ни вземеш в Своите ръце, в обятията Си. Да си служиш с нас така, както Ти избереш. Благодарим Ти и ти се молим да премахнеш от сърцата ни всяко съмнение, всяко колебание или нищо друго, което застава между нас и Теб, и не ни позволява да Ти отдадем пълната си любов. Ние Ти се молим и за онези наши близки, които още не са Те намерили. За тях Те молим. Ние се радваме, че Ти си готов да ни възнаградиш, когато сме Ти покорни, с радост, която никой не може да отнеме от сърцата ни. Заради Исус просим всичко това. АМИН!

Пастор Симеон Д. Попов

30 Август 1987 г.

Гр. Шумен

П.П. Който иска да има всички книги на пастор Попов, моля да се свърже със сина му пастор Божидар С. Попов на следните тел номера:

(054) 82 62 92       и  GSM 0878 82 62 33