Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2014 08:00 - Кирил и Методий
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 537 Коментари: 0 Гласове:
1



КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Радостно ви поздравяваме с нашият всенароден празник на българската просвета. Всеизвестна истина е, че велики личности произлизат от големи народи. Но ето един малък народ – българският народ, който има право да изпитва благородна гордост с цяла поредица свои велики синове. Ние сме дали на човечеството великани, за които могат просто да ни завиждат. Сега празнуваме светлата памет на великото дело на нашите просветители, братята Кирил и Методий, чието влияние обгръща не само славянството, но и цялото човечество. Издига се мировото значение на презираният поп Богомил, който даде първият мощен тласък на появата на протестанството – днешния евангелизъм. И сега не друг някой, а една англичанка със своя голям труд и сказки ни уверява, че нашият Васил Левски е не само най-великият българин, но и като характер няма равен на себе си по цялото земно кълбо.

Като говорим за братята Кирил и Методий трябва да подчертаем, че:

1.       Те са обичали славянството, чиито нужди много добре са познавали.

Благородните им Християнски сърца са се обливали в кръв от тежка скръб като виждали обширния славянски свят да тъне в черно идолопоклонство и мрачно суеверие. За човечеството е естествено да се стреми към Бога и подобно на бръшляна, да търси опора в Него. Ето защо религията е всемирно явление. Тук няма изключение - човечеството е непроменимо религиозно. Необходимо е обаче да се дава правилна насока, разумно ръководство, изчерпателно разяснение. „Всички човеци се нуждаят от истинската вяра: щастливите, за да не се възгордяват; колебливите – за да имат опора; нещастните, за да не се провалят.“ (Вилхелм Фон Хумболт). Светите братя са знаели, че „Християнството само по себе си е мощно явление, чрез което униженото и старадащо човечество от време на време се е възмогвало.“ (Гьоте)

2.       Те са обичали Светото Писание – Библията.

Много добре са познавали огромната ѝ сила за преобразяване на народите. Аристотел писал два вида книги: екзотерични – за публиката и акроаматни – за своите доверени ученици. Така и Бог е издал две книги: Първата е Творението, което всички четат. Втората е Светото Писание – за тези, които търсят и обичат Бога. Поразително чудна книга е Библията. Стара е като човечеството. Мразена и обичана; презирана, но и най-много четена. Виждала е много царства да изникват и залязват, много други книги да се явяват и забравят. Никоя човешка армия не е имала толкова сражения, никоя крепост не е понасяла толкова нападения, върху никоя скала не савръхлитали толкова бури, както е ставало това с нея. Но си остава непоклатима. Никоя книга не се изследва тъй предано и критично, не се напада тъй остро, не се защитава тъй пламенно, не се превежда тъй усърдно, не се разпространява тъй ревностно, не е клеветена тъй злостно, не е почитана тъй смирено. В света има много възможни неща. Но това, което е само възможно, няма трайно съществуване. Трайните неща са не само възможни, но и необходими, и то за всички. Само така можем да си обясним факта, че Библията  (или част от нея) до 1974 г. е била преведена на повече от  1400 езика и наречия, и всяка година по света се разпространяват повече от от 30 000 000 екземпляра.

„Библията прогласява, че човек живее във време, което започва от сътворението и завършва с последния Божи Съд. И вярата в тази истина за хилядолетия е била извор на утеха и радостна надежда на човечеството. Днес обаче се твърди, че човек живее във време, което започва от маймуната и завършва с атомна война. И това убеждение е извор на неизмеримо отчаяние и панически страх.“ (Бам)

Не е чудно, че Пушкин пише: „Мисля, че никога няма да дадем на народа нещо по-добро от Светото Писание. Изпитваш сладост от него още когато започнеш да го четеш, понеже в него намираш отразен целия човешки живот.“ Тъкмо това много добре са знаели светите братя. Народите са живи организми. Растат и се развиват. А Библията им представя съвършен идеал и правилна насока за развитие и прогрес в духа на съвестта.

3.       Те са обичали своя Спасител и са поели Неговия кръст.

Нагърбили са се с тежка задача да бъдат първите Християнски мисионери сред славянството. Твърдо били решени да направят великата книга – Библията – достояние на всички славяни. Посветили са целият си осеян с тръни живот на благородната задача да поставят Светото Писание в центъра на духовния живот на славянските народи. За това са се отказали от високи светски постове, каквито им били предлагани. Обърнали гръб на земната слава. Героично понасяли хули, гонения, тежки физически и материални несгоди. Достойни Исусови ученици, те с готовност пожертвали себе си, носейки не само своя, но и Християнският кръст на страдание.

Мисионерите са апостоли. Трудът им винаги е бил най-непризнат и хулен, но много благороден, извънредно труден и крайно необходим. Това признава и великият учен Чарлз Дарвин, който в началото на миналия век два пъти обиколил света, за да търси данни за прочутата си теория „Произход на видовете.“  Той пише: „Единствените светли точки в обширния езически свят са станциите на Християнските мисии. Донесете на езичниците проповедта на Евангелието! По друг начин на тях не може да им се помогне!“

Кирил и Методий решили да донесат Благата Вест за спасение и на славяните. Проявили нечувана за времето си дързост. Пред цял свят заявили, че Бог разбира не само гръцки, еврейски и латински, но и всички езици, включително и славянски. И се заели да преведат Библията на своя матерен език, който всъщност е бил старобългарският език. И именно тази задача, ги принудила да съставят славянската азбука. А с това се поставя началото на старобългарската т.е. на славянската писменост, нещо, което довело до Златният век на нашата древна просвета.

Днес нашия народ с радост почита паметта и делото на светите братя. Нека и ние, като Черноризец Храбър, да благодарим на Бога за това, че Той ни ги е изпратил. Нека да продължим тяхното свещено дело като четем, разпространяваме и да живеем според тази свята книга, като я прилагаме в нашето ежедневие. С радостна готовност и благодарна любов да служим и ние на Господа Исуса, Когото и те проповядваха и за Когото дадоха живота си.

Поздравяват ви сърдечно вашите предани:

Елзи и Симеон Д. Попови

Май, 1974 г.

Гр. Шумен




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693978
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031