РИМЛЯНИ 12 – ЧАСТ ВТОРА
Любов, Благодат, Милост,
Придадена правда - Какво от това?
В своят коментар върху тази глава, Ф.Ф. Брус казва:
"Доктрина никога не е преподавана в Библията, с единствената цел, за да се знае. Тя е преподавана, за да може да бъде приложена на практика. "Ако знаете тези неща, блажени сте ако ги правите." (Йоан 13:17) След като Павел непрекъснато представя изложение на доктрина с етическо увещание, двете са свързани заедно, както тук, със "следователно"". (Ефесяни 4:1; Колосяни 3:5)
Уйлям Баркли казва същото, когато потвърждава, че Павел "може и го прави. Той се бори с най-дълбоките проблеми, които теологията предлага, но той винаги завършва с етичните изисквания, които ръководят ситуацията и живота на всеки човек." (Римляни 16:8)
Милост и преобразяване
В първите два стиха ние виждаме това, което Епископ Андерс Найгрен нарича "основният закон на Павловата етика." След като сме получили Божията правда, нашият живот бива преобразен. Във всеки описан случай, това е Павловият подход към моралността. Следователно, ако някой е в Христос, то той е ново създание; старото премина, всичко стана ново." (2 Коринтяни 5:17) Началните стихове на тази глава, говорят за това, че истинско Богослужение е предаването на всеки талант, всяка възможност и всеки ден в служба на Бог.
На нас ни е напомнено, че когато сме новородени в тялото на Христос, нашата специална работа е родена с нас. Нашите природни способности са осветени от Святия Дух и се превръщат в духовни дарби за служба на църквата и света.(виж стихове 3-8). Никой християнин не бива да се стреми да бъде всичко. Не е толкова важно, да правим всичкото добре, което можем да правим, отколкото да правим доброто, което Бог определя за нас да правим, не забравяйки, че ние сме само части от тялото, малка част от непрекъснато нарастващ организъм, изпълнен със Святият Дух на Бог. Каквито и дарби да имаме в тялото, ума или духа, те са великодушно дадени от Бога дарби. Ние не можем да претендираме за никоя от тях, тъй като всяка дарба е подарък. Единственото нещо, което е наистина наше е само нашият грях.
Любов, първият плод
Съдържанието на стихове 3-8 е паралелно с това, което Павел учи в 1 Коринтяни 12 относно Христовото тяло и следващите стихове в тази глава имат своя дубликат в 1 Каринтяни 13.
Относно тази част Найгрен казва:
"Не е случайно, че Павел споменава първо любов. Той прави това навсякъде. Например, когато говори в Галатяни 5:22 относно "плода на духа", любовта е спомената първа. Това, че любовта е на първо място, не означава, че тя е първа в серия от сравнителни качества, но че тя включа останалите в себе си." (Римляни стр. 425)
Същият автор подсказва, че за да видим тази истина ясно ние трябва да направим "любовта" обекта в тези стихове и ще може да видим паралела между тях и 1 Коринтяни 13. Така че, ние ще може да прочетем: "Любовта мрази неправдата, но се придържа за това, което е добро. Тя обича ближният и старанието и никога не замира, бидейки светлина в Духа, служейки на Господа. Любовта се радва в надеждата, спокойна е в трудностите и е постоянна в молитва и т.н.
Ние служим на Бог навсякъде
В светлината на съветите на любов, в Римляни 12, е наша привилегия, не само да кажем: "Аз посещавам редовно църква, за да служа на Бог", но, "Аз служа на Бог по време на ежедневната ми работа, в моят дом, моят офис, моето предприятие, между съработници и съседи."
Спомнете си за този, който пристигнал на църква твърде късно и видял че хората си отиват: "О, службата е свършила", казал той с разочарование. " Не, службата току що започва", бил отговорът. И единствената служба, която е приемлива за Бог е службата на любов. Всяка служба направена с цел да спечелим небето, открива, че човекът е напълно незапознат с благовестието и притежава отвратителна религия.
Само службата на любов е крила, не тежест, привилегия - не бреме. "Радостта в Господа, е твоята сила."(Неемия 8:10)
РИМЛЯНИ 13 – ХРИСТИЯНИНЪТ И ДЪРЖАВАТА
В уводната си глава, Павел представя темата на книгата
"Този, който е праведен чрез вяра, ще живее")1:17-17)
В първите глави той представя тезата, че човек може да бъде праведен само
чрез вяра, последните глави на книгата подчертават втората теза,
"ще живее". Той не променя вестта си от добра вест на добър съвет,
но той показва, че има един неминуем, практичен резултат
в живота на тези, които твърдят, че вярват в добрата вест.
Божият меч има две остриета. Едното е закон а другото благовестието. Благовестието се занимава с показателното, а законът с повелителното.
Например, в Колосяни 3:3 ние четем:
"Защото вие умряхте и сега вашият живот е скрит чрез Христос в Бог."
Това е показателното, и то ни казва истината за благовестието, че когато Христос, нашият представител умря, Бог смята, че целият свят умря законно.
Но в пети стих ние намираме тези думи:
"Така че, умъртвете това, което принадлежи на вашата плътска природа: сексуална нечистота, страст, зли желания и алчност, което е идолопоклонство."
Повелението да се променим
Повелението тук е това, което ни кара да променим живота си.
Трябва да забележим, че повелителното винаги следва показателното, а не обратното. Томас Ерскайн от Шотландия много отдавна каза: "Благовестието е благодат а етиката благодарност." (виж Лука 7:47)
Новият завет отговаря с прекрасния показателен факт в Ефесяни 2:5-6, който ни казва, че ние умряхме с Христос, бяхме възкресени с Него и седнахме с Него в небесните места. Вижте също Римляни 7:4 "Вие също умряхте към закона чрез тялото на Исус Христос."
Христовата опитност, а не нашата
Важното нещо, което трябва да запомним е, че всички тези показателни факти, говорят относно Христовата опитност, която е придадена на вярващият. Повелителното е винаги относно нашият отговор. Трябва първо да получим чрез вяра, преди да можем да постигнем нещо.
Колосяни 3:9-10 е великолепен пример относно принципа, за който говорим:
"Не се лъжете един друг, тъй като сте съблекли старият човек и неговата практика, и сте се облекли с новият, който бива подновяван в познание по образа на Този, който го е създал."
Павел не казва, че ако спрем да лъжем ние ще се облечем с новата си природа. Той казва точно обратното, ако се облечем с новата си природа, то ние ще спрем да лъжем. Можем радостно с Мартин Лутер да прогласим: "Мои са Христовият живот и смърт, като че ли аз живях Неговият живот и умрях с Неговата смърт." Така, че освещението е винаги плод на християнската опитност и никога корен.
Когато Джон Уесли чу благовестието, той се отказа от законничеството си, но продължи да живее живот на себеотрицание, не вече като корен, но като плод на своята вяра.
Пасивен и активен
Законничеството казва: "Трябва да си добър, за да бъдеш спасен." Благовестието казва: "Трябва да си спасен, за да си добър. Въпросът не е кой си ти, но на кого принадлежиш.
Спасението е подарък и нашата част в получаването е пасивна. Но резултатите са винаги активни. За съжаление тези, които обръщат пасивен в активен, често обръщат активният в пасивен и учат за освещение, което е направено само от Христос. Не е така със съветите на Новият завет. Прочетете Колосяни трета глава.
Например нека погледнем стих осми:
"Но сега нека се освободим от всичко това като: гняв, ярост, злоба, клевета и нечисти думи от вашата уста."
В освещението ние работим заедно с помагащият ни Божий Дух и отговаряме, и избираме, и правим, правим явно това, което Той прави в нас.
Оправдание, след това опитности в живота
Редът в Римляни следва тези истини на благовестието. Глави 1-5 говорят за оправдание чрез вяра и след това, започвайки с глава шеста ние навлизаме в качествата на живот, живян от тези, които са приели благовестието.
Това е представено като принцип в глави 6-8, но сега от глава 12 до края на Римляни е представено в детайли. Започвайки с глава 12:1, Павел представя серия от нови взаимоотношения за вярващия. Той представя отношението на християнина към Бог, към себе си, към сестри и братя в Христос, към враговете, към държавата, към закона, към времето, към борбите в църквата.
Римляни 13 – Християнинът и държавата
Нека погледнем в Римляни 13, главата, която говори за отношението на християнина към държавата. Историкът Дж. Аллан казва, че: "тази глава съдържа, може би най-важните думи, които някога са написани като история на политическата мисъл."
Но тяхното практическо значение бе да ръководи християните, които щяха да посрещнат преследване от Римската държава, водещо до мъченичество за много от тях.
Властите са поставени от Бог
В тази глава, Павел подчертава това, което е казано в Марк 12:17: "Отдайте на Цезар - Цезаровото и на Бог - Божието."
По същество той казва тези две неща:
(1) Държавата е определена от Бог, за да управлява. Дори лошо правителство е по-добро от анархия.
(2) За доброто на гражданите е да се подчиняват на властите във всичките техни законни изисквания.
Божественото право на властите
Тук трябва да напомним, че докато съществува такова нещо като Божествено право на властите, то също така е сигурно, че има и Божествено право на революцията. Тук Павел декларира общ принцип, за нормални условия. Той не представя нещо абсолютно.
Когато сравним, Откровение 13 с Римляни 13 ние виждаме, че властите са слуги на дявола вместо на Бог и следователно слуги, които претендират, че са Божии, и не бива да им се подчиняваме. Бабите в Египет не се подчиниха на Фараона, когато неговият закон причиняваше зло. Седрах, Мисах и Авденаго не се подчиниха на Навохудоносор и Данаил, не се подчини на Дарий. Установеният принцип се намира в Деяния 5:29: "Ние трябва да се подчиняваме на Бог, вместо на човеци!"
Бъдете послушни, когато е приложимо
Всекидневното практическо значение на тази глава е ясно. Послушание трябва да се дава на властите, в области, в които има право да управлява и отдавайте почит не като предпазна мярка, а като въпрос на съвест.
Ние се подчиняваме не само за това, че е опасно да не се подчиним, но защото е правилно да се подчиним на представителите на Бог.
Но, Джон Стотт предлага едно много важно предупреждение:
"Ние трябва да бъдем внимателни, в нашето тълкуване на Павловото изказване. Не бива да разбираме, че той казва, че всички тези като Калигула, Ирод, Нерон и Домициан от новозаветните времена, и всички като Хитлер, Сталин и Садам от днешното време, са лично поставени от Бог, че Бог е отговорен за техните дела, или че не бива да се съпротивляваме на тяхната власт." (Римляни стр. 340)
След това Павел говори за нашето отношение към отделни граждани и по специално към нашите братя и сестри в църквата.
Ние го цитираме.
"Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: "Не прелюбодействай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си". Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." (Римляни 13:8-10)
Любовта на Бог, преди етика
Важно е, да напомним тук, че Новият завет никога не се занимава с обикновена моралност или етика. Те се появяват на преден план, само след като на Христовата любов и е дадено първостепенно място.
Отново ние казваме: "Благовестието е благодат, а етиката благодарност." В точното време и на правилното място, Павел не е претенциозен в цитирането на Божествените закони. Твърде много християни са забравили, че любовта е свързана с мотивите, а не със съдържанието.
На нас все още ни трябва ръководство относно поведението ни, тъй като нашето мислене не всякога е чисто!
Вие ще обичате един друг
Когато Новият завет цитира Декалога, той поставя по-голяма част от ударението на втората плоча, защото в първото столетие Юдеите бяха педантични относно първата плоча, но не обръщаха особено внимание на втората. Както Христос, така и Павел размениха важността на плочите.
Знакът, че си християнин е, че той/тя обичат хората. Исус каза:
"По това хората ще познаят, че сте мои ученици, ако обичате един другиго." (Йоан 13:35)
А възлюбеният апостол написа:
"Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт. От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него. Относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко. Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога." (1 Йоан 3:14, 19-21)
Завинаги длъжни на нашите братя
Ориджен казва относно този пасаж в Римляни 13.
"Дългът в любов остава в нас за постоянно и никога не ни напуска, това е дълг, който ние връщаме всеки ден и дължим за винаги."
Колко различен щеше да е света, ако тази християнска заповед бе разбрана и приложена. Писанията казват: "Ние сме части един на друг." (Ефесяни 4:25.)
Всеки мъж и жена, които срещаме са купени с кръвта на Христос и трябва да бъдат уважавани. "Който презира съседа си е грешник." (Притчи 14:21)
От любов към надежда
До сега Павел говореше за вдъхновяващият принцип на любовта и сега той се обръща към пречистващият мотив на надеждата.
Ние го цитираме отново:
"И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господ Исус Христос, и не промишлявайте за страстите на плътта." (Римляни 13:11-14)
Спасението наближава
По всяка вероятност Павел мисли за римски войник, който се събужда с изгрева на слънцето, съблича нощните си одежди и се облича с блестящите си военни одежди. Павел казва, че нощта на греха е към края си и съвсем скоро, денят на финалното освобождение ще дойде и ние трябва да живеем според това.
Ние трябва да се облечем с Божието всеоръжие, както е описано в Ефесяни 6 глава и да живеем достойно според призива си. Августин чу думите на детето, което си играеше, "вземи и прочети", и той отвори преписа на Римляни, прочете тези думи и бе докоснат от Духа на Бог.
