Ти, Боже, слушаш молитва. (Псалом 65:2)

Ще спрем нашето внимание върху втория стих от Псалом 65: Ти, Боже, слушаш молитва. Ти Си Бог, Който чуваш молитва.

Молитвата е мощно оръжие, с което ние, Божиите чада разполагаме. Друго такова оръжие няма. Аз обичам да пътувам. По пътищата има много светофари. Знаете ли, че за мен тези светофари са една проповед? Господ Исус обичаше от обикновения живот да извлича безценни, небесни съкровища. Гледа, че сеяча сее и казва: Виж. Гледа митаря, че събира таксите и Той прилага това в живота. Вижда търговец, че стои в своя магазин и Исус прави небесни заключения за неговата работа.

Земните неща, повече или по-малко, ни говорят за небесните истини. Какво тогава ни говорят тези светофари? Те са различни: едни са със зелен цвят, други – с жълт, а третите са с червен. Аз си казвам: „Това ни говори за начина, по който Бог отговаря на нашите молитви.“ Ти Си Бог, Който слушаш молитви. Как слуша? Дали чува всичко по един и същи начин или си има Свои различни начини? Колко е хубаво да разберем начина, по който Бог отговаря на нашите молитви – много важно е за нашият духовен живот и за равновесието на нашето сърце.

Ето зелената светлина на светофара – аз се моля и Бог отговаря на молитвите ми. Моля се за здраве и Бог ми дарява изцеление. Колко много хора сме чували да свидетелстват: „Молих се когато бях болен, молиха се и братя и сестри за мен, и Бог отговори.“ Няма да забравя един случай. Наш познат беше много зле. Посетих го в болницата един следобед. Жена му и двете му дъщери, надвесени над него, плачеха и ми казаха: „Татко умира. Всеки момент очакваме, че може да умре – така счита лекарят.“ Дойдох тук в църквата и казах: „Братя, има един безнадежден случай. Искате ли да се молим?“ Дойдоха братя и сестри, и се молихме. В същият момент когато ние коленичехме, братът оздравял. Лекарят изведнъж казал: „Той ще оздравее.“ След два-три дни го изписаха. Този човек дойде при мен и каза: „Искам да ви благодаря за вашите молитви. Благодарение на тях аз оздравях. Но ако дойда в църква, какво ще кажат хората? Че съм станал набожен и че ходя на църква.“ Този човек повече не стъпи на църква. След две години внезапно Бог го взе, без да бъде готов. Чували сме много пъти как Бог отговаря на нашите молитви.

Предстоеше ми една много важна среща с високопоставено лице. Как ли ще ме посрещне, като знае, че съм вярващ? Отивам. Изключителна любезност. Изпъкни всички мои желания. Защо? Някой го беше подготвил – Онзи, Който отговаря положително; Той ми отговори така, както аз исках. Чували сме думите: „Каквото поисках, Бог ми го даде.“ Ето я зелената светлина на Божия светофар.

Имам една позната – безбожничка. Следва в Пловдивския университет. Тя казва: „Преди да отида на изпит, отидох в църквата, помолих се и го издържах.“  Незнам дали тя е била благодарна, дали е останала вярна на Бога, но Бог ѝ е дал да види зелената светлина. Колко вярващи братя са се молили за своите невярващи съпруги и Бог е чул молитвите им. Колко съпруги са се молили за своите невярващи съпрузи и Бог е чул техните молитви – зелена светлина. Бог може да направи от моя враг приятел, ако Му се помоля. Защото аз мога да отида и да му протегна ръка, но врага ми може и да я отблъсне. Ако аз най-напред отида при Бога, Той ще го накара да приеме моята протегната ръка към него.

Скъпи братя и сестри, това е чудно явление, една чудна опитност, че Бог отговаря положително на нашите молитви. Ще ви кажа нещо друго. През 1908 год. в италиянският град Месина излизал един вестник – „Телефоно“. Този вестник проповядвал подчертано безбожие. В него винаги се печатали статии против вярата в Бога. На 20 декември 1908 г. било отпечатано следното стихотворение с явна подигравка към Бога, което гласяло:

„О, Ти малко детенце Исус,

Който искаш да бъдеш и Бог, и човек!

Покажи ни Своята власт да разберем, че Ти управляваш.

Дай ни земетресение!“

Това страшно предизвикателство било отпечатано през декември, четери дни преди Рождество Христово. По онова време в европейските градове по кръстовищата имало големи цилиндри, върху които залепвали афиши. Стихотворението било разлепено по тези цилиндри. Отговорът на Бог не закъснял. На 28 декември станало такова страшно земетресение, каквото до тогава не било познато. 10 000 души загинали. Семейството на поета също било затрупано. Той лично го видял. Всичко било съборено, но цилиндрите с тези богохулни стихове останали: да покажат на хората Кой Е Господарят на земята! Бог отговорил на молитвата, за да разберат хората, че Бог поругаем не бива!

Има и друг начин на отговор от Бога: жълтата светлина на светофара: „Почакай! Не бързай! Има време!“ Бог не отговаря веднага. Бог не отговаря тъй както аз искам. Все пак Той ще отговори по Свой начин и по време, от Него определено. Авраам е вече стогодишен, но Бог му казва: „Ти ще имаш многобройно потомство.“ „Господи, Ти ми обещаваш, но аз все още нямам многобройно потомство.“ „Излез навън и погледни - колкото са звездите на небето, толкова ще бъде и твоето потомство.“ Авраам е насърчен, но гледа: само жена му Сара е в неговата шатра – няма наследник. Въздиша и се замисля ... Един ден жена му му казва: „Виж какво, Аврааме, трябва да помогнем на Бога. Той не си знае работата. Аз имам тука една слугиня; ще ти я дам за жена. От нея да получа дете. Тя ще го роди в моите ръце и аз ще го имам като своя рожба.“ Слугинята Агар роди син – Исмаил – родоначалникът на арабите, които винаги са били най-големите врагове на еврейският народ. Помогнаха ли на Бога? След време Сара държеше в обятията си своето чедо Исаас.

Защо трябва да бъдем така нетърпеливи?

Жълтият светофар – почакай, има време. Бог държи всичко в ръката Си. ти можеш ли да чакаш? Аз дълго чакам, но не ми е лесно, когато чакам. Предполагам, че и вие всички изпитвате нетъпрение, когато се молите на Бога веднага да отговори на вашите молитви.

Свещеника Захарий и неговата жена са стари. Нямат дете. Как само се молят на Бога да им даде чедо! Другите семейства имат груби, невъзпитани деца – цяла рота. Тези, които могат да възпитават добре нямат деца. На стари години Захарий отива в храма да служи на Бога. Явява му се един ангел и му казва: „Захарий, Бог чу твоите молитви.“ „Какви молитви?“ „Нали се молеше да имаш дете?“ „Но това беше преди 50 години. Аз вече престанах да се моля.“ „Бог обаче не е забравил твоите молитви, при все че ти си ги забравил. Сега, ти ще имаш чедо.“ „А, няма да стане тази работа.“ „Тогава ти ще онемееш, за да разбереш, че Бог поругаем не бива.“ И дълго време Захарий остана ням. Когато се роди неговият син – Йоан Кръстител, той проговори и първите думи, които изрече бяха едно чудно словословие, че Бог е чул молитвата му, макар и със закъснение – жълтият светофар.

Имали ли сте такива молитви, на които Бог да е отговорил с такова закъснение? Аз съм имал и съм се срамувал, че съм протестирал пред Бога и съм си мислил, че Бог не си знае работата и аз съм Го учил какво да прави. Не е ли това нещо, което трябва да ме накара да седна и да моля Бога за прошка?

Но има още един светофар – червеният: „Минаването забранено! Няма да преминеш!“ Бог има власт да каже НЕ на моята молитва. Иначе Той е един слуга, когото аз мога да товаря с каквото си искам. Той може да каже НЕ! Той е Бог. Когато децата ни бяха малки, Благовест ми каза: „Татко, дай ми бръснача. Искам да си поиграя с него.“ „Не, не го давам.“ „Ама татко, защо не му го даваш? – пита Елза – не виждаш ли, че той плаче?“ „Нека плаче той, а не аз.“

Бог може да каже НЕ! Сто и двадесет годишният Моисей води цели 40 години един твърдоглав, непослушен народ през пустинята. Много пъти го хулеха. С камъни искаха да го убият. „Защо ни водиш из тази пустиня? Бяхме си добре в Египет. Много работехме, но имахме чесън, имахме лук, имахме хляб. Можехме да живеем добре.“ И той застава пред Ханаанската земя. Моли се на Бога: „Господи, казва Моисей на Бога, моля Те да мина и да видя с очите си тази хубава земя, която Ти обеща да дадеш на народа Си.“ „Не! – казва Бог – Няма да влезеш. Ти навремето извърши едно престъпление. Ако всеки друг го беше сторил, не бих му обърнал внимание, но ти, който живееше с Мен, който имаше такива познания, щом ти го извърши – няма да влезеш. Тук, пред реката Йордан, ти ще умреш. Аз ще те погреба където намеря за добре.“ И така, Моисей трябваше да си отиде от този свят, без да бъде удовлетворена молбата му.

По времето на пророк Илия имало много пророци. Всички били избити. Илия е трябвало да бяга за живота си. Стига до Синай и започва да се моли на Бога. Чува Божият глас: „Илия, какво правиш тук?“ „Искам да умра. Стига разочарования, стига гонения. Всички пророци избиха, само аз останах. Защо съм на този свят? Вземи ме!“ „Не, ти имаш още работа. Имаш още да служиш. Имаш още да бъдеш полезен на своите ближни. Аз те чакам да сториш това, което още можеш. Но ти ще бъдеш възнесен към небесата в слава!“ И пророк Илия получи отговор НЕ! На молбата си.

Да отидем ли по-нататък? Апостол Павел, пълен с енергия, надарен с много дарби, извършил много чудеса и знамения ... Велик ум. Тези, които четат неговите послания, особено посланието към Римляните, не се насищат да го четат. Чудна дълбочина. И изведнъж – трън в плътта. Това е много вероятно да е Египетска трахома – болка в очите, която преобразява човека напълно.  И ни се казва: „Аз три пъти се молих на Бога да се отмахне този трън от мен. Но Бог ми каза: „Трънът ще остане. Иначе ти ще се възгордееш и ще паднеш. Това страдание ще те придружава до края на живота ти, но АЗ ти давам нещо: Моята чудна благодат. Тя превъзмогва многократно твоето страдание.“  И Апостолът казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен!“ Защо е слаб? Защото трънът е (в оригинала е казано „колът“) в неговата плът – каква страшна болка е това! Когато през лятото ходя бос и в крака ми се забие някакво трънче, колко много ме боли! Аз обаче мога да го извадя. Ами ако беше кол? Апостолът нямаше право да се освободи от него. Бог му каза НЕ!

Още един пример. В Гетсимания, под едно от старите седем дървета, коленичи Божият Син. Той усърдно се моли. Неговите капки пот се превръщат в капки кръв. Защо се моли? За мен се моли. За теб се моли. За моето спасение. За твоето спасение. Той се моли: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.“ Едно ужасно страдание, ужасно поругание, на което трябва да бъде подложен Божият Син. Няма ли някакъв друг начин, друг път да бъде спасено човечеството? Какво отговори Бог? Исус беше прикован на Голготският кръст. Защо? Защо Бог каза: „Не! Ти трябва да изпиеш горчивата чаша. Трябва да страдаш. Иначе светът няма да бъде изкупен, няма  да бъде спасен!“

Червената светлина светофара. Ти виждал ли си пред себе си тази червена светлина? Аз съм я виждал няколко пъти. Ног е казвал НЕ! На моята молитва. Защо? Защото аз не съм знаел, че Бог е имал друг план, много по-величествен, много по-славен, от плана, за който аз съм си мислел, че е най-добър.

И нека когато и ние видим жълтата светлина или червената светлина на Божият светофар, да се хвърлим в обятията на нашият небесен Баща. Той знае по-добре от мене кое е най-доброто. Той разбира по-добре от тебе твоята нужда и знае как може да бъде удовлетворена. Божият път не е като нашият път. Божиите помисли не са като нашите помисли. Колкото небето е по-високо от земята, толкова Неговите пътища са по-високи от нашите пътища и Неговите помисли са по-славни от нашите помисли. Там, където има пълно упование в Бога, понякога се задава въпроса: „Защо стана така? Защо само на мен ми се случват такива неща?“ Аз не питам, аз зная, че Той държи вселената в Своите мощни ръце, защото всички народи са като малък прашец, който е незабележим по блюдата на теглилките. Бог е Който има такава власт, Който има такава любов. Той заслужава нашето пълно упование, нашата безгранична любов. Амин.

Пастор Симеон Попов