А Господ да насочи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение! (2 Сол. 3:5)

Ранната Христова църква в Солун трябвало да се бори с много и различни врагове, с много и различни неприятности. Занимавали се и с Второто пришевствие на Господ Исус Христос и това предизвиквало различни тълкувания. Апостол Павел обаче дава едно увещание:  А Бог да ви насочи, да ви ръководи в Божията любов и Божието търпение. Това е не само съвет, но и молитва. Това е дълбокото желание на Апостола, Божиите чада, техните сърца да бъдат водени в тази пътека, където ще срещнат две неща: Божията любов и Божието търпение. Човек не може да води сам сърцето си – сърцето води човека. Знаем от Библията, че то е измамливо повече от всичко друго. Някои дори използват като доказателство записаното в Еремия 17:9, където за сърцето се казва: То е лукаво, непостоянно, повече от всичко. Как може то да ни води?

Преди Първата Световна Война сред интелигенцията е имало едно течение, което е изповядвало следните идеи: Човек е Божие чадо; той е творение  на Бога и е добър. В него няма нищо зло. Човек трябва само да открива и да разпалва доброто в себе си. Грях – няма такова нещо. Ад – такова нещо не съществува. Всички сме добри. Трябва да се стараем с повече култура, с повече наука, с повече цивилизованост да станем по-добри, докато най-после от самосебе си Божието Царство настъпи на земята. Това учение беше много опасно, защото съдържаше нещо истинно и в същото време нещо лъжливо в себе си. От чистата лъжа хората се отвращават. Щом обаче лъжата се примеси с истината, тя се усвоява лесно. Но избухва Първата Световна Война, после Втората. Човекът се показа като ужасен звяр и това интелигентно учение престана да съществува.

Вземете следния пример. Йосиф, като министър-председател чува, че неговите братя са пристигнали и нарежда да дойдат при него, и да му се поклонят. „Кои сте вие и от къде сте дошли?“, пита той строго. „Вие сте шпиони. Вие сте дошли да съглеждате до колко е гола тази земя и да разказвате на вашите господари.“ „А, нищо подобно. Ние сме честни, почтени хора, ние сме праведни люде. Нищо зло не сме сторили.“ Вие  вярвате ли в това, че те били много праведни и много честни? Те самите не вярваха на думите си. В този момент те не бяха шпиони. В този момент, те не бяха сторили нищо зло. Но дълбоко в душата си те бяха убийци, прелюбодейци и способни на всякакво зло в живота, за което човек може да се сети. Ако хората бяха добри, ако хората в душата си биха били добри, то нямаше да има нужда от Евангелието, нямаше да има нужда от Библията, нямаше да има нужда Христос да идва на земята и да умре. За нашите праведни дела ли да умре? Не! Той умря за нашите грехове. И щом ние сме праведни, Той защо ще идва? Защо ще умира? Не се казва, че Исус умря за ангелите, а за грешниците. Ако всички хора бяха добри, нямаше да има нужда от войници, от казарми, полиция, оръжия, затвори, съдилища, нямаше да има нужда от ревизия, ключове, от билети по автобусите и влаковете. Не, нямаше да има нужда. Щеше да бъде като във Финландия. Чух, че там човек отива на гарата. Билети не се продават. Пише: от еди-къде си за еди-къде си, таксата е еди-колко си. Всеки пуска пари на определено място и се качва във влака. Няма кондуктори, няма никой, който да проверява. Доверие. Така би трябвало да бъде навсякъде, ако хората бяха абсолютно честни. А нашият живот? – едно непостоянно детство, младост пълна с изкушения, повечето от които побеждават младежите. И след това – женитба, работа, болести, страдания и смърт. Какво разбрахме от живота? Нищо не разбрахме, понеже ние и нищо не очаквахме. Нашият живот се нуждае от кормчия, от капитан, който да го води и насочва. Може ли един кораб да пътува без капитан, без кормчия? Така да бъде и нашия живот. Защо? Защото освен този път – пътя към Божията любов, пътя към Христовото търпение, има и един друг път – пътя, който води към гибел, към ада, който не можем да избегнем щом напуснем пътя към Бога. Какъв беше пътя на Валаама? Беше път на неправдата. Той знаеше Божият път, но беше подкупен със злато и желаеше унищожението на Божият народ. Какъв беше пътя на Каин? Той нямаше ли познание за Бога? Имаше! С Бога говореше! И все пак беше братоубиец. Човешкото сърце лесно се заблуждава. Човешкото сърце лесно се подвежда. Да грешиш – това е човешко. Ето защо Апостола се моли: Нека Бог да ръководи. Нека Господ да насочи сърцата ви, да ви води в пътя на Божията любов и в пътя на Божието търпение.

В Йерусалимския храм имало два основни стълба, на които се подпирала главната част на корпуса на храма. Така и в нашият живот – Божията любов и Христовото търпение са стълбовете, на които почива нашият духовен живот. Бог е любов – това е основната истина на нашата вяра. И основният начин, по който Бог се открива това е любовта. Тя е неизчерпаема. Тя не се спира от разочарование. Тя винаги прави добро, без да се пита дали човек го заслужава, дали човек е достоен и има ли прааво да приема това добро. Неблагодарността я спира. Божията любов се вижда в лицето на Исус Христос, вижда се в Неговата жертва. Щом кажем: „Христос“, ние разбираме Божията любов, открита към нас. Това е Христос – Божията открита към нас Любов. Затова Апостол Йоан казва: Вижте каква любов е показал нам Отец – да бъдем и да сме Негови чада. Вижте, имайте отворени очи към Божията любов. Повечето хора стоят със затворени очи към нея. Не я познават. Не са я вкусили. Любовта е оръжие, чрез което ние нападаме, чрез което се борим, с което ние си проправяме път в нашия живот. Това е любовта! Много хора нападат с омраза, със злоба, с гняв и ... нищо не постигат. Защо? Всеки човек може да се спаси. Защото Бог е любов – открива Себе Си на всички човеци. Някои оприличават Божията любов на малко дете, което язди грамаден, страшен слон и го управлява. Как? С тънък конец. И слонът слуша, слонът се покорява. Накъдето детето го тегли с този малък конец, слонът натам отива.

Ето любовта, която побеждава огромна пречка, но по един чуден и непонятен за нас начин. Любовта е доказателство за истинността на нашата вяра. Нямаме ли Бог – и вярата ни е нищо. Що е любов? Ние не можем точно да дадем определение за нея, но всички много я ценим. Що е живот? Никой не може да каже, но всички живеем и всички искаме да живеем. В тази насока трябва да разберем, че любовта преди всичко е доброта. Никой не е благ освен Бог, казва Христос. Е, добре, защо Бог е благ? Защото е любов. Кохато вършиш добро и срещнеш неблагодарност и не си огорчен, а го приемеш като нещо естествено, това значи, че Божията любов е победила в твоето сърце. Голямо щастие е да обичаш. Голямо щастие е да бъдеш обичан. Колко са нещастни онези, които не обичат. Когато някой човек ми се оплаква за това-онова, в душата си имам един въпрос, който обаче не задавам: Кого обичаш? Какво обичаш? Мисля си, че повечето хора нищо не обичат. И понеже нищо не обичат, те са нещастни.

В една приказва се разказва, че любовта и омразата решили да вървят заедно по земята. Тръгнали те и стигнали до една река. „Аз ще направя мост и ще премина.“ Любовта направила мост и преминала реката, която била голяма като Дунава. Омразата казала: „Защо трябва да правя мост?“ и тя спряла реката. Нивото ѝ се покачило, разляла се и заляла големи площи земя, и много хора се издавили. После стигнали до една планина. Любовта казала: „Аз ще направя тунел под планината и ще премина.“ „ Аз пък защо да се мъча и правя тунел?“, рекла омразата. С един замах, тя разрушила планината, отломките засипали много селища и много хора били убити. Ето я разликата между любовта и омразата. Защо понякога нямаме успех? Защото нямаме любов. Защо един ученик има двойки по някой предмет? Защото не обича този предмет. Защо много бракове се разтрогват? Защото съпрузите нямат любов по между си. Защо някоя работа е толкова трудна? Защото изобщо не я обичаме. Защо при играта има измама? Защото в тази игра няма любов. Защо говоренето на някой човек е досадно? Защото нямаме любов към този човек. Защо понякога религията е опиум за народите? Защото такава религия не прокламира любов. Ако в тази религия се прокламира любов, тя няма да бъде опиум.

Гледам, че в хубаво време кръчмите са пълни с мъже. Питам се защо тези мъже са тук? Дали нямат съпруги в домовете си, които да посрещнат своите мъже с кротост, с любов и те да се почувстват у дома си като в малък рай? Защо виждам млади жени посърнали, повяхнали? Дали живота им даде достатъчно любов, за да бъдат още свежи, още бодри? Казвам си: Проклет живот. Проклета земя, ако в нея няма любов.

Днес има много техника: автомобили, машини, самолети и пр. Гледам, че всичко това е предмет на голяма грижа – млади мъже мият и лъскат колите си. Но в живота има не само машини, не само леки коли. Има и хора. Колко пъти ние отминаваме хората, а се спираме на предметите, колите, на второстепенните неща. И казва Апостола: Да ни води Бог по пътя на Божията любов и Божието търпение. Ако любовта е средство за воюване, за победа, то търпението е средство за отбрана. С него се отбраняваме, за да не бъдем повалени, за да не бъдем паднали. Словото ни дава пример с праведния Йов, който търпеше. А Апостолът дава пример с Господа Исуса Христа. О, това търпение, с горчив вкус, но  смного сладък и желан плод! Той търпеше на земята. О, род лукав и прелюбодеен. Докога ще ви търпя?, каза Христос, но продължи със Своето търпение и изтърпя до край, до последното Си дихание на Голготският кръст. Той търпеше хората при все, че беше свикнал на една златна обстановка на Небето и на общение с чистите ангели пред Бога Отца. Когато излекува десетте прокажени и само един се върна да Му благодари, а деветте си отидоха и забравиха да Му кажат едно „благодаря“, Христос не вдигна шум и не протестира, само с болка запита: Не бяха ли излекувани 10, къде са деветте? Дълбока болка и дълбоко страдание.

Скъпи братя и сестри, ние всички вършим нещо, което наскърбява Святият Дух, за което ние трябва да молим за прошка нашият Небесен Баща. Много хора питат: „Ако има Бог, защо не наказва онези, които вършат зло?“ Тогава да започне от мене да наказва, ако трябва да наказва всички, които вършат зло. Защо? Защото Бог е не само правда, но и търпение. И понеже Бог е търпелив, Той ме търпи такъв, какъвто съм. Бог е Бог на мира и търпението, казва Апостола в посланието си до Римляните. Ето защо трябва да се учим от Него на търпение. Какво е търпението? Това е неуморимост и постоянство в доброто. Да не се уморяваме да правим добро, казва на друго място Апостола. Да постоянстваме в това добро. Божията милост е безкрайна. А нашата? Нека да помним: злото винаги е в рамки. Бог е поставил всяко зло в рамки. То не може да се отклони нито един милиметър от рамките, в които го е поставил Бог. Ако стоиш зад Бога, стой спокойно: Бог те защитава. Злото не може да те накърни. Не може да те засегне, защото стоиш под крилата на Отца. Бог се грижи за теб.

По железопътните линии има кантони. Там живеят кантонерите, които се грижат за изправността на релсовите пътища. Гледам, че кантонерът е взел своя зелен флаг и стои близо до жп линията. А влакът идва с голяма бързина и на човек му се струва, че връхлети върху кантонера и ще събори неговото жилище, но той е спокоен. Той знае, че влака няма да мине покрай него и няма да го засегне. Така Божията любов ни дава увереност, че злото е в рамка и няма да бъдем засегнати.

Драги братя и сестри, за първи март изпратихме някои от поздравите, много малко на брой на наши близки и приятели, които искам да ви прочета тази вечер: „Бог е любов. Само, който вярва в Него, може истински да люби. Божието любящо сърце открива и у най-падналият човек замъждялото светило на копнеж към истински чист, божествен, наситен с любов живот. А ние къде сме в това отношение?“

Що е любов? Това никой не знае. Що е Бог? И това никой не знае. Който мисли, че добре познава любовта и Бога, всъщност е почувствал само тяхното докосване, но те са много повече от това, което ние знаем за тях. Любовта, морето и небето са еднакво безбрежни – казва един поет. Любовта е златна връв, която съединява добродетелите, една прекрасна огърлица за душата. Апостол Павел я нарича връзката на съвършенството. Ние не можем без любов. Родени сме от любов, създадени сме за любов, живеем за любов, готови сме и да умрем заради нея. Още никой не е казал: „Стига ми толкова любов. Сит съм на нея. Повече не искам, не ми трябва.“ Лев Толстой заключава: „Ние познаваме истински само това, което обичаме. Душата е повече там, където люби, отколкото там където живее. Любовта е много по-ценна от всички земни съкровища. Тя е диамант, който не са могли да купят и богати царе. Тя обхваща целият свят, но и две ръце я прегръщат. Колкото повече обичаме, толкова по-обширен, по-пълен, по-радостен става живота ни.“ А нещата ценим дотолкова, доколкото те съдържат живот. Затова едно обикновено цвете или просто едно писмо ни правят щастливи. Липсата на любов е катастрофа. Достоевски е казал: „Само онзи, който обича, представлява нещо. Да бъдеш нищо и да не обичаш нищо е едно и също нещо.“ Неспособност да обичаме. Любовта е задача.  Какво сме решили да направим в името на любовта? За сърцето, което мрази, всичко е трудно, с изключение на греха.  Грехът е нещо лесно за омразата. Но за любящото сърце и най-трудното е лесно, с изключение на греха. Грехът е най-трудното. Бог ни даде мъдрост и добра воля. Животът е кратък. Добре е цветята, които бихме донесли на гроба на ближния си, да му ги поднесем преживе като топли братски отношения. Бог да ни благослови! Амин.

Пастор Симеон Попов

20 Март 1983 г.

Гр. Шумен