Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 21:22 - Годен чрез опрощение - край
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 423 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава шестдесет и трета

Умилостивилището

 

Изход 25:17-22

Там ще се срещам с теб

 

Това е мястото, на което Бог установи Своето присъствие на земята. Умилостивилището беше тип на Божия трон. То беше място за съд, който беше трансформиран чрез попръскването с кръв в място на милост и трон на благодат.

То беше мястото, където милостта покриваше закона, и стойността на умилостивението, което Исус извърши свидетелстваше пред Бог. Това свидетелство беше основано на жертвения олтар, като средство чрез което беше извършено умилостивението.

Бог беше удовлетворен. Той беше удовлетворен от Исус, чрез когото Божията присъда срещу греховете на народа Му беше отменена. В Него изискванията на закона и атрибутите на Бог бяха удовлетворени.

Умилостивение е делото, чрез което Исус извоюва нашето опрощение и Божията благосклонност. „Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят” (1 Йоан 2:2). „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бог, а (че Той ни възлюби и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни” (1 Йоан 4:10).

В Деня на Умилостивението в Левит 16:14, Аарон вземаше кръвта на телето, което беше принесено на олтара и с пръста си я попръскваше на източната страна на умилостивилището. Това беше най-близкото място от посока на влизането му в Пресветото място. Това показваше, че Бог е приел жертвата, която Му беше принесена и пътя към Него сега беше свободен.

След това Аарон трябваше да попръска част от кръвта седем пъти на земята пред умилостивилището (Левит 16:14). Това свидетелстваше за съвършенството на нашето положение пред Него, без страх от съд или осъждане.

Докато имаше място, на което Бог седеше, умилостивилището, Неговия трон, за свещеника нямаше стол, защото неговото дело не беше завършено и трябваше да бъде повтаряно всяка година. Бог можеше да си почива върху съвършеното и завършено дело на Сина Си.

„Там ще се срещам с тебе, отгоре на умилостивилището между двата херувима” (Изход 25:22).

„Господ царува, да треперят народите; Той обитава между херувимите” (Псалм 99:1).

Нашите закоравели в неверие сърца и ударението, което поставяме върху чувствата лесно забравят Божието удовлетворение от Христос. Нашето поколение е индоктринирано да мисли с чувствата си и да слуша с очите си. Но Бог казва, че трябва да бъдем преобразени чрез обновяване на умовете си.

Истина е, че Исус умря вместо Своя народ, но също така и заради Бог. Божият закон трябваше да се опази и да бъде възстановен. Неговото правосъдие трябваше да бъде удовлетворено. Милостта не можеше да бъде дадена на човека за сметка на правосъдието.

„Правда и правосъдие са основа на престола ти” (Псалм 89:14).

Размерите на умилостивилището са същите каквито са и на ковчега. Короната на върха на ковчега държеше умилостивилището на мястото му. Дебелината му не е спомената, нито се казва колко злато е било използвано за направата му и за двата херувима. Може би височината е пропусната, зад а покаже че: „Защото колкото е високо небето от земята,толкова е висока милостта му към онези, които се боят от Него” (Псалм 103:11). Казва се, че е било направено от изковано злато (Изход 37:7). Точно както светилника. Много бяха ударите, с които Христос беше ударен.

Фактът, че дължината и ширината бяха същите като на ковчега показва, че въпреки че Неговата милост е велика, тя не се простира над завършеното дело на Христос на изпълнение на закона и е приложена само за тези, които са застанали пред Бог върху попръсканата кръв на Христос.

Божията благодат „царува чрез правда за вечен живот чрез  Исус Христос нашия Господ” (Римляни 5:21).

Херувимите бяха от двете страни на умилостивилището. Тези същества са свързани с прилагане на Божията съдебна власт. Например херувимите на входа на Едемската градина на изток.

Главите на херувимите са наведени над умилостивилището. Тук, като прилагащи Божията съдебна власт те са свидетели на плана Му за спасение на човешката раса.

Въпреки че херувимите имат познание относно закона, тук той е скрит от погледа им. Бог го покри с престола на милостта си. Така че те виждаха само кръвта на живота, която беше представяна между Бог и закона. В определения ден за съд, те ще знаят как да приложат своята съдебна власт, тъй като са били свидетели на попръскания с кръв трон на милост. Ангелите трябва да почакат малко по-дълго, за да разберат: „Христовите страдания и идващата след тях слава ... в което и самите ангели желаят да надникнат” (1 Петрово 1:11-12).

Без умилостивилището законът може само да обвинява. Единственият човек, който може да застане пред Бог, е Човешкия Син. Той може да осъди цялата човешка раса, но не го направи.

Сърцето, което опази съвършено закона, прие върху себе си наказанието на тези, които го заслужаваха. Без умилостивилището, ковчега е място на присъда.

Жителите на Ветсемес разбраха това, когато повдигнаха умилостивилището и погледнаха в ковчега. Повече от 50 000 души умряха (1 Царе 6:19).

„Никой не идва при Бащата, освен чрез мен” (Йоан 14:6). Чрез вяра в Този, Който единствен изпълни закона, който беше толкова чист, колкото умилостивилището беше отчисто злато” (Изход 25:17).

От това място на чисто съвършенство Бог каза: „Там ще се срещам с тебе, отгоре на умилостивилището, между двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядвам за израилтяните” (Изход 25:22).

Греха не трябва вече да стои между нас. „Така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си ...  нека пристъпваме с искрено сърце ...” (Евреи 10:19-22).

 

 

 

 

 

 

 

Глава шестдесет и четвърта

Псалми на възкачване

 

Псалм 120 – 134

От живот между езичници до славата на възкресението

 

Серията Псалми от 120-134 започва с живот, който е живян между езичниците и завършва с прекрасно славословие. Преминаването през светилището следваше същия ред. Нашето разбиране за светилището, с неговите съдове, ковчег, умилостивилище, представящо идващата слава е неясно. Това, което разбираме помага много на вярата, която ни е поверена. Не са много хората от миналото, които са преживяли Павловата опитност да бъдат взети до третото небе, след което не им е било позволено за говорят за това.

Не е за учудване, че Псалм 134 е кратко обобщение на Псалмите на възкачване. Той е славословие за това как нещата ще приключат. Той е подобен на това, което Исус каза в Матей 24 и 25. Тези две глави са също късо обобщение на края на историята. Много от детайлите на последните дни липсват, така че ние притежаваме определено познание, но не цялото. Дори Исус каза: „Когато видите тези неща, имайте, предвид че Той идва, Той е пред вратата” (Матей 24:33). Така че има достатъчно дадена информация, за да „знаем”.

Не вярвам, че животът, който трябва да се живее в Святото място, е нещо, което пада от небето, така че аз да мога да го облека като дреха. Има вътрешни промени, които трябва да бъдат извършени, а те изглежда, че са болезнени и бавни. Нека повторя това, което казах в края на въведението. Полезно е да видим в съвършенствата на Христовия живот това, което липсва в нашия. Какво е това, което трябва да променим в нашия живот и защо промените не стават, какво сме приели от Него и какво сме преувеличили? Във всичко това човешката природа на Христос ще бъде нашия най-велик освобождаващ ни приятел и предимство.

Тези Псалми бяха песни на поклонниците, които се пееха от хората, които отиваха в Ерусалим по време на годишните празници на Пасха, Петдесятница и Шатроразпъване. Бог беше инструктирал построяването на светилище и храм в точни детайли според типологията на идващия Изкупител и Цар. Не трябва да се изненадваме, ако открием, че също така Той подреди Псалми, да бъдат пяти, съвпадайки с целия живот на човека. Псалмистът започва от мястото, където живее всред хора с нечисти устни и измамлив език и продължава до мястото, където Бог живее в Пресветото място. Пътешествието свършва там с благословение от Бог. На устните на Израел Той слагаше пълнотата на техния Изкупител. Може би повечето от израилтяните разбираха много малко от това, както тяхното идолопоклонство показва. Образите на Божието лично свидетелство бяха пяти и предавани от поколение на поколение, когато те отиваха на мястото, където Бог пребиваваше на земята. Инструкцията, която Павел предаде на Колосяните: „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си” (Колосяни 3:16), не беше само добра идея, която той имаше. Това беше в унисон с Божето намерение, че Неговата невеста, църквата, трябваше да носи тази вест чрез слово и песен. Ако църквата трябваше да бъде светилище, тя трябваше да знае как изглежда светилището и съдържанието му да бъде познато и разбирано.

Нека се запознаем накратко с тези Псалми и да се опитаме да илюстрираме в тяхната последователност и съдържание, как те следваха модела на светилището. Обърнете особено внимание върху въведителните стихове на Псалмите.

 

Псалм 120

Относно неговия живот всред езичниците

 

Той живееше всред хора с лъжливи устни и измамлив език. Той казва: „Странствах в Мосох „ (ст. 2), което е името на сина на Яфет, който стана езически народ. „Живей всред шатрите на Кедар” (ст. 3), което е име на един от синовете на Исмаил, от когото произлязоха Арабите и исляма.

„Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война” (ст. 7).

 

Псалм 121

Относно неговото решение да пътува към Ерусалим

 

Той е по пътя си към Ерусалим и забелязва това, което се намира на върховете на планините.

„Издигам очите си към хълмовете” (ст. 1), където се намираха местата за идолопоклонство и езическо поклонение (Езекиил 6:13; 20:28).

Тогава той задава въпроса: „От къде идва помощта ми?” Този въпрос поставя началото на ново изречение в текста, след което в ст. 2 и 3 той отговаря. Неговата помощ няма да дойде от идолите на върховете, но от Господ, който направи всичко. Той не позволява нозете на народа Му да се подхлъзнат и като пазещ Израел, Той не дреме и не спи. Той стои до Израел денем и нощем, закриля ги от зло, пази душата им, влизането им и излизането им в момента и завинаги. 

  

Псалм 122

 Относно неговото пристигане при

портите на Ерусалим

 

Когато пристига, той си спомня с радост обявяването да отиде в Ерусалим и в Господния дом.

„Ето нозете ни стоят отвътре портите на Ерусалим” (ст. 2). „Духът на мъдрост” (Исая 11:2) е този който ни води в пътя на отказване от зло, да изоставим глупостта на света и да влезем през входа на храма, за да отдадем хвала на Господ (ст. 4).

Той влиза през портите му, тъй като това е мястото на трона на Давидовия дом, от където Бог ще управлява света. Той влиза, за да се моли за мира на Ерусалим и посвещава себе си да живее и поддържа доброто име на Бог, който живее там.

  

Псалм 123

 Относно влизането в дворовете на храма с хвала

 

„Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш в небесата” (ст. 1).

Обърнете внимание на хвалата му в ст. 2: „...както очите на слугите гледат към господаря им, и както очите на слугинята гледат към господарката й, така нашите очи гледат към Господ нашия Бог”. Сигнали с ръцете бяха често срещани при напътстването на слугите. Слугите трябваше да са много внимателни да не пропуснат сигнала.

Смирението на слугата, който гледа за инструкциите е необходима част от хвалата. Идеята тук е за идване при Бог, с живот, който внимава за милостта, истината, правдата и правосъдието. Амос обръща внимание на това в 5:21-27. Музиката и песните не бяха забранени, но не бяха заместител за тези.

Хвалението признава нуждата ни Бог да бъде „милостив към нас”, както ние сме милостиви към други. Бог обича тези, които признават своята нужда от Него. Ние признаваме своята нужда дори когато: „...сме преситени с презрение” (ст. 3), не само когато лично сме виновни, но също така и за вината и презрението на гордите, които са спокойни когато се подиграват с Бог (ст. 4).

 

Псалм 124

Относно спомените за неговото минало изкупление

 

„Духът на разбиране” (Исая 11:2) ни помага да разберем нашето изкупление при жертвения олтар.

Той започва с изповедта: „Ако Господ не беше с нас ... тогава те биха ни погълнали живи ... Тогава надигнатите води биха преминали върху душата ни” (ст. 1, 3, 5).

Изкупените от Бог са запазени от „силата на Бог” (1 Петрово 1:5). Те са подсигурени чрез завет на кръв, който вече беше обещан на Адам и Ева, на Ной, Авраам, Мойсей и беше нагледно показан по време на Пасхата, чрез жертвата на Голгота и чрез чашата на Господната вечеря.

Чрез това изкупление: „Душата ми се избави от примката на ловеца” (ст. 7). Примката на греха е строшена и ние избягнахме присъдата на осъждането.

„Помощта ни (изкуплението) е в името на Господ (Исус Христос), който даде себе си като приношение и жертва за грях на Бог.

 

Псалм 125

  Свидетелство за настоящата сигурност

 

Сигурността е за „тези, които се надяват на Бог”.

Бог става не само наш Изкупител, който осигурява нашето изкупление, но също „Словото стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан 1:14), за да ни освети. Умивалникът сочеше към Него като Словото и „Дух на съвет” (Исая 11:2). Умивалникът ни измива за освещение „чрез подновяване на ума ни” (Римляни 12:2). Това прави Божия народ „като хълма Сион, който не може да се поклати” (ст. 1). „Тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века” (1 Петрово 1:23).

„Както хълмовете ограждат Ерусалим, така Бог огражда народа си” (ст. 2), „а името му е” „Божие Слово” (Откровение 19:13). Словото освещава, измива, съветва, ръководи, закриля, предупреждава и напътства Божия народ да Го познава и да ходи в пътя Му и да бъдат „праведни в сърцата си” (ст. 4).

Тези, които отхвърлят Божия съвет, ще видят злото, което ще постигне тях и децата им (ст. 5).

  

 

Псалм 126

 Относно Божия народ, който се наслаждава в Неговото постоянно присъствие

 

„Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ. Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълниха с радост.” (ст. 1-3).

Исус, хлябът на живота, беше представен на масата с хлябовете, като възпоменание пред Бащата, представяш народа си във възкресена слава. Това ни говори за „Духа на сила” (Исая 11:2), подсилващ народа си чрез насладата на Своето присъствие в Бащата и в нас.

Исая пророкува за Него като „Моят избран в когото душата ми благоволи” (Исая 42:1). Бащата каза относно Него: „Ти си моят възлюблен Син, в когото е моето благоволение” (Лука 3:22). Исус е извършил велики неща за нас. Той ни е освободил от плена на греха и подновил ума ни да мисли относно смирение, а не гордост. Ние имаме много основания да се радваме в Него, който е хляба на живота. Дори когато вярата ни изневери, Той остава верен.

Това, което вярата „сее със сълзи” ние „ще пожънем с радост” (ст. 5). Исус плака за Ерусалим, носеше семената си и пося семе на вяра до краищата на света и е пожънал обилна жетва от изкупени хора. Важно е да Го запомним като наранен заради нашето изкупление и с радост и веселие да отпразнуваме това, славата на възкресението, която ни е осигурил.

 

Псалм 127

 Представя живот, който е ръководен от Бог и донася много и добър плод

 

Тук виждаме живот, който е живян в светлината на светилника като „Духа на познание” (Исая 11:2), и който е ръководен от Бог.

Три пъти сме предупредени относно безсмислието на тези, които се трудят и притесняват относно дом, храна и дрехи. Тези, които познават Господ, Му се надяват. Те не се трудят за резултата, но за плода. Нашето плътско общество, което е ориентирано според това, което вижда, от поставените си цели, движено от успеха си, лесно за използване, чувствително към използващите го и ръководено то резултатите време, което му е дадено за направата на нещата, е произвело няколко много кисели чепки с грозде.

Плодът е нещо, което расте, като стои постоянно на клона или лозата. Необходимо му е време и хранителни сокове, за да се развие. Бог търси добър плод (Исая 5:2). Исус и Неговата невеста, църквата, също са предназначени да произвеждат добър плод и да се умножават. Растяща, многобройна църква, която е пълна с новородени не трябва „да се срамуват, когато говорят с техните врагове в градската порта” (Псалм 127:5). Те са запазени от Божията сила.

Божият Дух, който познава Божието сърце, ще носи плод, който удовлетворява Бог. „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18). Това е добър плод.

 

 

Псалм 128

Изявява живота на ходатайство,

 принасящ много плод

 

Исая пророкува за Исус, че „ще види потомството си, ще види дните си, и това в което Господ благоволи ще преуспее в ръката му. Като резултат от страданията на душата си, той ще види плодовете и ще се зарадва” (Исая 53:10).

Благоуханната миризма беше тази, която се издигаше от кадилния олтар, която свидетелстваше за „Духа на страх от Господ” (Исая 11:2) в живота на Исус.

„Блажен всеки който се бои от Господ и ходи по Неговите пътища, защото ще ядеш от плода на ръцете си, блажен ще бъдеш и ще благоденстваш” (Псалм 128:1-2). Това е истина за ходатайството и за молитвата, на която е отговорено.

Повечето от разбирането на Израел за Бог беше чрез физически доказателства, като закон, светилище, храм, псалми, царе, пророци, свещеници, земя, успех и деца. Така че когато псалмите бяха пяти от мъжете, жените и децата на Израел, те непрекъснато напомняха на Израел за обещанията на Бог, за предупрежденията и изразяването на отношението на Израел с техния Освободител. Така че не е изненадващо, когато псалмиста да казва, че страх от Бог е също така да ядеш плода на ръцете си и да си щастлив за това, че имаш дом с деца, като маслини около трапезата си (ст. 2-3).

За децата Исус промени малко този списък. Бог не само щеше да бъде всред тях и в храма си както беше с Израел, но щеше да пребивава в тях като храм. Те щяха да са странници и чужденци, да им се подиграват и присмиват, да бъдат хвърляни в затвор и убивани, да им се подиграват и да ги отхвърлят. Те щяха да се молят за тези, които ги преследваха и щяха да принасят много плод. Бог винаги търси добър плод (Исая 5:2).

В Йоан 15 Исус предаде същата вест. „Пръчката не може да даде плод, ако не остане на лозата. Този, който пребъдва в мен и Аз в него принася много плод” (ст. 4-5). Плод на труд, служба и молитва (ст. 7). „Това ви говорих, за да може радостта ми да бъде във вас и вашата радост да бъде пълна” (ст. 11). „Не вие ме избрахте, но аз избрах вас и ви определих да принасяте плод и плодът ви да бъде траен”. Това е приложено в Псалм 128:6, за децата на техните деца, или от поколение на поколение. Всеки, който се бои от Бог и ходи в пътя Му ще се опита да се възползва от обещанията на кадилния олтар „така, че, каквото и да поискате от Отец ми в мое име, ще ви се даде” (Йоан 15:16).

Бог да ви благослови от Сион, града на Давид, мястото на Давидовата скиня, храма на Соломон, но също така сянковия образ на дома на Исус, великия ходатай пред Божия трон.

 

Псалм 129

Сочи към стакти, като първа съставка на тамяна

 

Стакти се получаваше от втвърдените капки на смолата на смирновия храст. Тези втвърдени капки трябваше да бъдат счупени и стрити на фин прах.

Давид предсказа опитност




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1103883
Постинги: 3101
Коментари: 97
Гласове: 762
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930