Глава шестдесет и първа

Ливанът и трите подправки

Изход 30:34-38

Съставките на ходатайството

Вяра, смирение, опрощение на грях, злият, са нещата, които караха Христос да се моли на Своя Баща. Гордост, лицемерие, законничество, невежество, алчност и неправда бяха нещата, на които Исус обърна внимание по време на Своята служба. Хората говореха за проблеми като бедност, болести, политическо подтисничество. Сатана предлага неща като чудеса, тайни и власт.

Тук, на олтара Бог изискваше четири съставки, в равни промоции, които представяха това, което направи Исус Възлюбления Син на Своя Баща, сладко ухаещ аромат. Бащата е този, който изискваше четирите съставки: „и да счукаш от него много на дребно” (Изход 30:36). Това счукване не е като делото на изковаване на светилника и умилостивилището.

Тамянът беше посолен, което означава, че беше напълно сигурен. Солта символизираше твърдото и пълно предаване на Исус на Бащата, като всичката нечистота и лицемерие бяха отхвърлени.

Може би поради същата причина има четири евангелия, които представят Исус като Цар, Слуга, Човек и Бог, така че тамяна има четири съставки, които обясняват неговото ходатайство.

От молитвите, които са записани в писанията, не е трудно да намерим четири общи характеристики на ходатайството, които да отговарят на четирите съставки. Те бяха споменати на предишните страници в молитвата на Данаил и илюстрирани в притчата в Матей 20.

1.  Те познават своя Бог – Неговите обещания и завет.

2.  Те признават своята нужда – не се пазарят с Бог.

3. Те се осланят на Божия характер – не се вглеждат в другите работещи на нивата.

4. В своето смирение те разбират, че нямат заслуги – първият ще бъде последен и последния пръв.

Нека сравним четирите характеристики с четирите съставки на тамяна.

На еврейски ливана е „лебонах”, което означава да бъда бял. Това е смолист клей, който се е получавал от дървото Boswellia. Той трябваше да бъде чист.

Еврейската дума за чист е „тахор”, която означава чистота, която е проявена на практика и очевидна. На еврейски думата „чист” за злато е „збхар”, и се отнася за неговото истинско естество.

Във въплътеното естество на Исус, нямаше грях. Той беше „збхар”, но в службата Му на Изкупител, за Него се говори като за „тахор” „направен съвършен” (Евреи 2:10), „след като беше направен съвършен” (Евреи 5:9), „направен съвършен завинаги” (Евреи 7:28). Тези текстове говорят за усъвършенстване на автора на спасението чрез страдание. „Ако и да беше Син пак се научи на послушание от това, което пострада” (Евреи 5:8). Това послушание към волята на Бащата беше приятния аромат, ливана на Неговия живот, който се издигаше нагоре.

В хлебната жертва, ливана беше добавян към шепата брашно и изгарян в огъня.  Това илюстрираше, че аромата на Исусовия живот изразяваше съвършено приемане, на Неговото посвещение, да задоволи нуждите на падналия в грях човек. Също така той беше поставян върху хляба в святото място. Тук отново се вижда аромата на Неговия живот, когато Той представя себе си вместо изкупения човек, като възпоменание пред Бог. При кадилния олтар аромата на Исус се издига, за да поддържа изкупения човек в присъствието на Бащата.

Това пребиваване в Бащата и познаването Му, Го превърна в благоуханна миризма.  Това важи също и за тези, които пребивават в Исус.

На еврейски стакти означава „капка”. Това е прах, който се получава от втвърдените капки на ароматна смола, която се добива от кората на смирновия храст. Втвърдените капки трябва бъдат счупени и смачкани. Тези капки, както всяка от четирите съставки, бяха счупвани и стривани много фино, отделно в хаван. Стакте беше много цена подправка.

Сърцето на Исус не беше твърдо като нашето, въпреки това той беше направен грях за нас (2 Коринтяни 5:21). Той разбираше скръбта, както никой друг на земята, затова той може да умолява поради своите собствени заслуги, за упоритостта на нашите сърца.

Сърце, което е наранено от страданията е ценен дар и аромат пред Бог. „Станах като счупен съд” (Псалм 31:12). „Господ е близко при тези, които са със съкрушено сърце” (Псалм 34:18). „Жертвите на Бог са дух съкрушен” (Псалм 51:17).

На еврейски ониха означава ароматична раковина, раковината на благоуханното мекотело. По-добрите се намират в дълбоките части на Червено море. Праха ониха се получава от роговите реснички на тези раковини от Червено море. Тя се получава чрез смилането им и след това, когато праха се изпича или изгаря той изпуска масло, от което зависи ароматното свойство. 

Тук има аромат, който е извлечен от дълбочината. „Колко са велики твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите ти” (Псалм 92:5). Молитвите на ходатайстващите са вик, който идва от дълбочината на техните сърца. Те не сравняват себе си с други. След като познават Божието сърце и са се отказали от себе си, от своята воля и его, те се осланят на Божия характер. 

На еврейски галбан означава миризлива смола. Тя се извлича от долната част на растението ферула, което се намира при Средиземно море. То притежава остра миризма и запазва аромата си за дълго време.

Любовта на смирението имаше такъв продължителен ефект през изминалите векове. Павел описва своето смирение във Филипяни 2. То заема мястото на слуга, който е готов да бъде последен; то е вечно и се практикува дълго, след като спомена за знаци и чудеса е забравен; то може да види отвъд присъствието на греха, в сърцето, което иска да бъде избавено и ни помага да видим благодатта, която прави силата и славата на Бог достъпни.

Глава шестдесет и втора

Ковчегът на завета

Изход 25:10-16

Половината не е разбрана

Изход 25 е първата от около петдесет глави, които представят инструкциите за построяването на светилището. В тази глава първото нещо, което е описано е ковчега на завета, мястото, където Бог пребивава на земята. Изглежда, че първоначално Мойсей направи временен ковчег (Второзаконие 10:1-5). В ковчега описан в Изход 25 бяха поставени двете каменни плочи със закона, Аароновия жезъл, на който имаше пъпки, цвят и плод и златния съд с манната. Думите на Исус в Псалм 40:8 „Законът ти е в сърцето ми” показват колко тясно бяха свързани със сърцето му Неговия закон, умилостивилището и трона Му.

Важно е че две неща относно Исус са споменати в същия ред. Например Павел казва: „... за да позная Него”, това говори за Неговата личност – за това кой е Той – „и силата на Неговото възкресение”, което говори за това, което Той е направил (Филипяни 3:10).

Ние поставяме ударението предимно върху това, което Той е направил. Писанията поставят ударението върху това, кой е Той. Най-напред първосвещеникът внасяше шепа с тамян, като тип на благоуханните съвършенства на Христос, Неговата личност. След това той внесе кръвта на жертвата за грях, която илюстрира Неговото дело на изкупление. (Левит 16:12, 14). Йоан Кръстител първо Го нарече „Божия агнец” – което е Неговата личност, след което каза: „Който взема греховете на света” – това е Неговото дело (Йоан 1:29). Йоан написа: „Видях между трона ... и старейшините че стоеше агне” – това е Неговата личност – „като заклано” – това  е  Неговото дело (Откровение 5:6). „Това беше реда на мебелите в светилището; първо ковчега, който ни представя личността на Христос, след това умилостивилището и пр., които сочат към Неговото дело” – казва Артър Пинк.

Самият ковчег беше направен от акациево дърво, което се намираше в безводната пустиня около Синай и Мъртво море. То растеше в много суха почва около 5 метра високо и беше трайно дърво, в което нямаше насекоми, а също така има дълги остри шипове. Правенето на разрез в кората привечер, позволяваше на акациевата смола да изтече навън. Тази смола се използваше за медицина и търговия. Въпреки че сега Исус е коронясан със слава и чест, на земята Той беше коронясан с тръни и наранен, когато беше тъмно, което причини изтичането на кръвта от тялото Му, която послужи за изцеляване на болните от греха.

Дървото представя човешкото Му естество. То представя формата и размера на ковчега. Златото, което го покриваше представя Неговото Божествено естество, което даде на ковчега слава и красота. Тук отново виждаме, че Неговото Божествено естество беше изявено над това на слуга.

Размерите бяха 2.5 лакътя дълъг, на 1.5 лакътя широк и 1.5 лакътя висок. Половината лакът означава, че може да разберем много малко от славата на Христос. Дори в своята плът, Той не откри Себе Си напълно. Ако я беше открил, целия Израел щеше да ослепее както Павел по пътя за Дамаск (Деяния 9:8) и щяха да изпитат същия страх, както учениците по време на преображението на Исус на планината (Марк 9:2-8).

Равните размери за височина и ширина показваха еднаквото задоволство, което Той представи пред нуждите на Бащата за свято усъвършенстване и нуждите на грешния човек за изкупител, да ги възстанови до първоначалното им състояние.

Евреи 9:4 споменава за три неща в ковчега.

Моралният закон, написан върху две каменни плочи, беше поставен в ковчега. В Изход 37:1 се казва, че Веселеил направи ковчега. Във Второзаконие 10:1-4 се казва, че Мойсей направи ковчега. Изглежда, че Мойсей направи временен ковчег за завета до направата на златния. Мойсей хвърли първите плочи на земята и те се счупиха, което сочеше към първия завет, който първия Адам наруши. Второто написване на закона беше поставено в този дървен ковчег без покритие от злато. Този път закона се пази от съвършения човек Исус – втория Адам. В Своето смирение Той възвеличи закона и го направи почитаем. Покритият със злато ковчег, който Веселеил направи сочи към втория Адам, който сега е прославен. Споменаването само на закона в ковчега, в 3 Царе 8:9 е в контекста на посвещаването на храма, което сочи към идващото царство и вечния закон, който ще го управлява.

Съда с манната представя подобна идея. В Изход 16:33 Мойсей казва на Аарон да вземе съд и да сложи в него един гомор манна и да го постави пред Бог. Това стана преди построяването на скинията. Този обикновен съд сочи към Израел, който очаква Месия, който щеше да бъде физически наследник на Авраам и Давид. Когато Той дойде Той представи Себе Си като Божий Син, роден от Духа, а сега ние го познаваме като коронясан със слава и чест, сочещ към златния съд. В Евреи 9:4 виждаме златен съд в ковчега, който е пълен с манна и трите споменати неща сочат към осигуреното от Христос, когато Израел пътуваше през пустинята. Манната представяше Христос, който осигуряваше и беше храната на своя странстващ народ. Това беше благодатта, която Бог осигури. Йоан говори за Исус като „пълен с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Историята за цъфналия жезъл е записана в Числа 17. Проблемът около него беше с Аароновия авторитет на свещеник. Така че жезлите на племената, като символ на авторитет бяха поставени пред Бог, Който трябваше да вземе решение. На следващия ден, върху мъртвия жезъл на Аарон имаше пъпки, цвят и плод. Там, където Мойсей като пророк изразяваше истината, Аарон като свещеник обявяваше благодатта. И двамата бяха мразени без причина. Също така и Исус, който беше пълен с благодат и истина беше презрян, отхвърлен и убит. Но както мъртвия жезъл на Аарон, Той оживя отново. Този жезъл на благодат, трябваше да бъде поставен пред ковчега като свидетелство срещу бунтуващите се, за да „престанат роптанията им срещу Мене, за да не измрат” (Числа 17:10). Това беше свещеническата служба на Аарон – да закриля Божия народ пред Него.

Съда с манната беше небесен хляб, който трябваше да подкрепя Израел. Аароновия жезъл беше символ на свещеническа благодат, която поддържаше Израел. Двете каменни плочи, изписани с Божия пръст, представяха слава чрез термините на завет, за да смири Израел.