Глава тридесет и девета
Нашата връзка с Христос
Римляни 6:11
Прогресивно дело
Словото за Христос и относно Христос произвежда в нас не само Христовия ум, но също така и нашата връзка с Христос. В Римляни 6:1-11 Павел казва:
„Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му? ... тъй, щото както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот... Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че ще и да живеем с Него... Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христос Исус.”
В Псалм 69 Давид плаче относно обстоятелствата. До Псалм 22 се намира най-цитирания псалм в Новия завет. Псалм 22 се занимава със смъртта на Христос, а Псалм 69 се занимава с живота на Христос. Това е псалма на Неговото унижение и отхвърляне. Стихове 4, 8, 9, 21 и 25 са цитирани в Новия завет и приложени за Исус и въпреки това са били истина и в опитността на Давид.
Обърнете внимание на стих 5:
„Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.”
Това беше истина за Давид, но тази изповед на Давид може ли да бъде приложена и за Исус? Ако това, което 2 Коринтяни 5:21казва е истина, тогава може. Христос беше направен грях за нас. Нашите грехове бяха приписани на Него, а Неговата правда на нас. Има части в псалмите, които не могат да бъдат приложени за Христос, освен ако не Го видим тясно свързан със Своя народ.
Също така има части от псалмите, които не могат да бъдат приложени за нас, освен ако не видим себе си тясно свързани с Христос. Например Псалм 18:16-24:
„Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.”
Тези изказвания са истина за Исус, но не и за Давид, освен ако Христовата правда не му е била вменена.
В тази връзка с Христос, аз мога да пея този псалм като истина за мен, а Исус може да го пее като истина за Него. Да пеем псалмите означава да пеем с Христос, истината за тази велика тайна, Христос свързан със Своя народ.
Връзката с Христос представи пред нас и други придобивки.
Нова заповед
Законът беше разбран за пръв път в Христос. Той беше край на „гледането в закона за правда” (Римляни 10:4). Гледай към Исус, за да разбереш какво значи да обичаш Господ твоя Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила и ближния, както себе си. В 1 Йоан 2:7 апостолът казва първо, че той не им „дава нова заповед”, но стара, която те са имали от самото начало, която е „словото, което сте чули”. След това той казва: „Но пак е нова заповедта, която ви пиша, което нещо е истинско и в Него” (1 Йоан 2:8). Това означава, че тя е изпълнена в Исус. Този, който пази Неговото слово, Божията любов е станала съвършена в него (ст. 5). Заповедите в Стария завет бяха написани на камък. Новата заповед, сега е написана върху сърцата на всички вярващи и ще бъде написана в сърцата на целия Израел.
„Ще положа закона Си във вътрешностите им... всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях... Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва Господ, тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене” (Еремия 31:33-36).
Законът е същия, но поставен в нов съд.
Нов завет
Бог имаше вечен завет с Авраам и Израел като народ (Еремия 31:36). Въпреки това в ст. 31 Той заявява: „Идат дни когато ще сключа нов завет с дома на Израел и Юда. Това е обрязването на сърцето (Римляни 2:29), чрез Божия Дух (Йоан 3:3-6), предизвикващ раждането на новородения вярващ. Обещаният завет е същия вечен завет. Въплъщението му е ново. Външният му белег е променен от обрязване на плътта, на чаши за причастие: „Тая чаша е Новия завет на моята кръв, която се пролива за вас” (Лука 22:20).
Ново създание
„За туй, ако е някой в Христос, той е ново създание „ (2 Коринтяни 5:17). Ние все още не сме родени в нови тела. Въпреки това Бог взима старото тяло и започва да оформя нов човек, като изработва своята милост и благодат в човешкото сърце, за да го промени в образа на Христос, до деня на възкресението и завършека (Римляни 8:29-30).
Нова песен
Когато Давид казва да пеем нова песен, това не означава, че трябва да забравим старата. В Псалм 40:3 срещаме Давид, който току що е излязъл от „гибелната яма”, която може би е прелюбодейството и убийството, които извърши. Също така е възможно неговата изповед в Псалм 51 да го е поставила на солидната скала на опрощението, милостта и благодатта. Бог беше този, „който постави нова песен в устата ми” и го вдъхнови да пророкува: „Драго ми е Боже Мой да изпълнявам закона ти, със сърцето си” (Псалм 40:8).
Фразата „нова песен” е използвана шест пъти в псалмите (33, 40, 96, 98, 144, 149) и е използвана в контекста на Христовото спасение и управляващ авторитет. Тя няма нищо общо със задоволяване на плътта или последния хит.
Когато в Колосяни 3:16 Павел казва: „учете и увещавайте се с псалми, химни и духовни песни”, той не казва, че песните са духовни, а останалите две не са. В Ефесяни 6:12 той пише относно нашата борба, която е срещу: „началствата, властите и духовните сили на нечестието”. Във 2 Солунци 2:9, където той предупреждава срещу идването на беззаконния със „сила, знамения и велики чудеса”, той казва, че всичките три са фалшиви. Помислете за чудесата и знаците, които Христос извърши, или за заповедите, законите и присъдите на Бог. Едното не е по-истинско от другото.
В Деяния 6 и 7 е записана историята на Стефан, който беше пълен с благодат, сила и възхищение. Едното от тези неща не е по важно, отколкото останалите. Той е доведен пред свадлив събор, който не е новороден нито говори езика на Духа на истината. Той представя пред тях дълъг исторически урок, за да въведе своята публика в новата песен, която започва в ст. 51.
Той не беше аплодиран, когато гледайки в небето изговори новата си песен, казвайки, че „вижда небесата отворени и Човешкия Син стоящ от дясната страна на Бог”. Вместо това той беше убит с камъни, заради това, че не задържа част от цялото благовестие. В своя живот, свидетелство, нова песен и смърт, Стефан беше в тясна връзка с Христос. Едната част от неговия живот не беше по-важна от другата.
Глава четиридесета
Пари за изкупление
Изход 30:11-16
Признаване на собственост
Разделяйки се с умивалника и приближавайки се към светилището на скинията, забелязваме, че под дъските има много сребро, около пет тона.
Изход е книга, която говори за изкупление. В Египет Израел беше народ в робство и имаше нужда от изкупление и според Божието обещание дадено на Авраам, това изкупление започна да се осъществява, когато Мойсей се завърна в Египет. Откупуването на изкупения ставаше със заплащането на цена. В този случай средството за изкупление е кръвта на агнето, която беше поставена на стълбовете на вратите на къщите и Божието обещание: „когато видя кръвта ще ви подмина” (Изход 12:13). Кръвта беше използвана като илюстрация за живота на Изкупителя. Когато Бог види това приложено за нашия живот, Неговата присъда отминава.
В историята на Израел виждаме величието и силата на Изкупителя, когато ги преведе през морето. От едната му страна те бяха погребани с Него в смърт, а от другата – възкръснаха с Него за нов живот. Тук виждаме привилегията на изкупените, които служат на Бог, пеещи песента на Мойсей. „В милостта Си, си водил народа, който си изкупил”. При планината Хорив (Изход 33:6) виждаме задължението на изкупените, послушни на Бог, когато Той изговори пред тях условията на Своя завет на изкупление и го ратифицира с жертва и попръскване с кръв. Приемането на завета беше завършено с хранене на върха на планината с което се отпразнува тази нова връзка (Изход 24:11).
До този момент за Израел всичко беше осигурено от Бог. В Изход 30:11 Бог изискваше отговор от тези, които беше изкупил. Израел не беше изкупен, за да може да прави, каквото си иска. Сега Израел трябваше да плати откуп. Защо беше необходим този втори откуп? Липсваше ли нещо на първия? Този откуп беше свързан с преброяването на Израел.
В книгата Числа това е обяснено. (Вижте главата Определяне на отговорностите). Това преброяване беше относно собствеността над народа. Овчарят преброява овците си, защото те са негови.
След като Бог беше изкупил тези хора, Той ги притежаваше и затова имаше правото да определи как те ще Му служат.
В Данаил 5:26 Бог казва на Валтасар, че е „преброил дните на царството му и го е свършил”. В Данаил 4:25 Бог изпрати вест на Навуходоносор. „да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава, на когото иска.” Бог пази правата си.
Така че когато Давид преброи Израел 1 Летописи 21:1-4, той извърши това, което принадлежеше само на Бог, собственикът на Израел.
Като Изкупител на Израел Бог имаше правото не само да ги преброи, но, правейки това, Той имаше правото да определи къде да бъде настанено всяко племе, реда на пътуване, точните детайли на скинията, кой къде ще служи и всеки друг детайл.
В Изход 12 се казва, че Израел е изкупен с кръв. В Изход 30 Израел признава своята собственост над тях като Негов преброен народ. Тези пари са наречени дар за Бог.
Всеки израилтянин над 20-годишна възраст трябваше да плати откуп за себе си от половин сикъл или 10 гери. Като че ли Израел плащаше първия си десятък, давайки на Бог част от това, което беше получил от Него. Десет е числото на отговорност и тук те я научаваха чрез лична опитност.
Така че Израел не купуваше своето изкупление. Това вече беше осигурено. Те признаваха своята отговорност като един, който е притежаван.
По-малко от десет гери не е достатъчно, както и пазенето на девет заповеди не е достатъчно. Законът беше напълно осъществен в живота на Изкупителя. Исус плати десетте гери вместо човека.
Това трябваше да стане в зависимост от сикъла на Светилището, което означава, че Исус беше премерен според Божия стандарт
Изискваният откуп беше един и същи, както за бедния, така и за богатия, тъй като изкуплението не е според собствената възможност, позиция, богатство или бедност. Великият пророк и апостол също се нуждаят от същото изкупление, и трябва да бъдат покрити от същата кръв, както и най-бедния израилтянин.
Парите за този откуп осигуриха основата за дъските и колоните на скинията (Изход 38:24-31). Това беше мястото за почивка на Божието присъствие, което беше всред Неговия народ. (Сивото в дясната долна част и под колоните).
Неговото присъствие беше основано на тяхното изкупление и изкупените осигуриха място за Него.
В двора, хората трябваше да гледат нагоре, за да видят сребърната обвивка на върха на стълбовете и сребърните пръти, които свидетелстваха за тяхната нужда от изкупление. Вътре в светилището, Божието присъствие почиваше върху сребърните подложки, които свидетелстваха за неговото задоволство от изкуплението.
„То беше паметник на Израел пред Бог. То беше трайно свидетелство пред Бог, че цената е била платена. Може би на хората е трудно да разберат, но паметника беше там, дори както на нас днес ни е трудно да разберем нашето изкупление в спомена на Неговата трапеза” – казва Артър Пинк.
Както от Израел се изискваше да признаят своите отговорности като Божий народ, също така нашия живот трябва да представи доказателствата, че ние не сме свои си, но принадлежим на верен Изкупител – Исус Христос.
Бог не е благосклонен диктатор. Той пребивава в нас, когато Го поканим, така че трябва да приготвим място за Него. Трябва да платя откупа, за да направя сърцето си място за Неговия трон.
