Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2013 13:21 - Годен чрез опрощение - 41 и 42
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 705 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава четиридесет и първа

Покритите със злато дъски

 

Изход 26:15

Да приготвя място за пребиваване

 

Сребърните подложки, които бяха направени от един талант сребро тежаха около 45 кг. всяка и осигуряваха основата за дъските. Това се равняваше на около 5 тона сребро за подложките. Тези дъски бяха рамката на скинията. Всяка дъска беше широка около 75 см., и висока около 5 метра. Всяка страна имаше 20 дъски наредени една до друга. Задната страна имаше шест дъски и две ъглови дъски. В основата всяка дъска беше поддържана от две езичета (на еврейски ръце), които бяха поставени в две сребърни подложки (Изход 36:24).

От външната страна на дъските имаше три реда от халки, които бяха закачени на всяка дъска. През тези халки минаваха три реда от дървени пръти, за да държат дъските заедно. Средния ред преминаваше през цялата дължина на трите страни. Горния и долен ред бяха от две части.

На предната страна имаше пет колони, от които висеше вратата или завесата. Всяка една от тези колони беше направена от едно акациево дърво, което на гръцки беше преведено като „не гниещо дърво”.

То представя неопетнената и непокварена човешка природа на Исус: „Който не знаеше грях” (2 Коринтяни 5:21). Марко пише за Него като за : Святият на Бог” (1:24).

Това дърво не се виждаше, тъй като беше покрито със злато. Нямаше значение колко добре е изглеждало това полирано дърво, то трябваше да бъде покрито. В Божието присъствие се виждаше само Божествеността на Исус. Златото сочеше към Божествеността на Исус, представящо съвършенствата на Бог.

Нищо не може да промени златото. То не се влияе от въздуха, огъня не го изгаря, киселините не го унищожават, качествата му не се влошават, когато е заровено, то може да бъде многократно разтапяно, без да се окислява, и може да бъде изковавано толкова тънко, че едно зърно да покрие площ от 350 кв. см., като дебелината му е 1/11,280 мм. Една унция (около 28.4 г.) може да покрие 1 600 км. сребърна жица или ако е направено на жица тя ще е дълга 150 метра.

Дъските бяха поставени прави точно както Христос винаги беше прав в живота Си. Човешката раса е паднала. Дъските бяха поставени една до друга, както всяко дело в живота на Исус следваше предишното. Те бяха еднакви на височина, 10 лакти. Десет представя отговорността на хората и ние, като част от човешката раса бяхме натоварени с отговорности пред Бог. Исус, който беше Божий Син стана човек, прослави своя Баща на земята, изпълнявайки задължението на човека. Той никога не пазеше една от десетте заповеди по съвършено от останалите.

Едната и половина лакти ширина ни казва, че Исус беше повече, отколкото човек. Той увеличи образа, по който човека беше създаден, и направи повече, отколкото само да опази закона.

Двете ъглови дъски създават стабилност и ни казват, че Исус беше повече от човек. Крайъгълните камъни са споменати два пъти от пророците: „Ето полагам в Сион ... скъпоценен крайъгълен камък” (Исая 28:16). „Камъкът, който отхвърлиха зидарите стана глава на ъгъла” (Псалм 118:22).

Дъските създадоха място за пребиваването на Бог и за службата на свещениците. Те заобикаляха мебелите, които представяха това, което беше осигурено от Бог чрез Исус. Те осигуряваха място за закачване на завесите, които ограждаха светилището, така че да бъдат видими и завесата, която служеше за вратата, през която се влизаше, и която служеше като бариера.

Тези дъски поддържаха тежестта на завесите и покривалата, които говореха за славата на дома на Бащата и за тежестта на Божественото управление, за които говори пророк Исая в 22:20-25.

Елиаким означава, Бог ще установи. Това, което беше пророкувано за него беше валидно и за идващия Месия: „ще му дам власт” (ст. 21). „Ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; той ще отваря и никой няма да затваря, и ще затваря и никой няма да отваря”. „... той ще бъде славен престол на бащиния си дом” (ст. 23).

Отговорността за тежестта на Божественото управление винаги беше поставена на Него. Това беше Негово дело като Божий Син, като безгрешен човек, като заместник на човека. Той трябваше да изживее живота си като слуга, като цар, като водач на Своя народ, като подчиняващ се, смирен и скромен. Всички тези бяха част от Божията пълнота, която пребиваваше в Него и беше носена от Него. Днес църквата трябва да вземе от тази пълнота и да служи на хората с нея.

Дъските бяха 48 на брой, което е 6 х 8 или 4 х12. Четири е числото за земята, шест е числото на човек, осем числото на ново начало, а дванадесет съвършено управление.

Когато поставим значението на числата заедно, получаваме, че Исус донася нов живот и управление на хората живеещи на земята.

Двете „ръце” в основата на дъските може би говорят за пророците и апостолите, които се присъединяват към великото дело на Изкупителя (Ефесяни 2:20). През тези ръце преминаваше богатството на царството на Неговия Баща, в изкупените на земята.

Петте пръта на всяка от трите страни бяха за свързване на дъските, което придаваше на структурата единство и сила.

Те сочеха към функцията на ръководителите в Израел, когато те управляваха с Него. Свещениците и левитите бяха представени чрез долния ред, след което следваше службата на пророците и апостолите и накрая царете и старейшините, които бяха представени от горния ред.

Новозаветния паралел ще бъде апостоли и пророци за долния ред, тъй като те са основата (Ефесяни 2:20); след това евангелизаторите за средния ред, тъй като чрез тях евангелието на благовестието трябваше да достигне до целия свят (Ефесяни 4:11); и пастори и учители са представени от горния ред. Те пасат стадото и го инструктират, за да запазят единството в църквата, което показва, че днес членовете на Христовата църква са дъските, които стоят наредени една до друга, като обиталище за Божието присъствие.  

 

 

Глава четиридесет и втора

Вратата

 

Изход 26:36

От съд към слава

 

Осем дни след раждането на Йоан Кръстител, говора на Захария се възобновява и той изговаря едно удивително пророчество, казвайки, че целта на Йоан ще бъде да подготви пътя за Христос.

„За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,  за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира” (Лука 1:77-79).

След съдбоносното решение да ядат от забраненото дърво, херувимите охраняваха входа към дървото на живота. Човекът беше изгонен от мястото, където беше говорил с Бог. Поради греха си, сега човека ходеше в тъмнина, страх и смърт. Бидейки извън откриващата светлина на Божието присъствие, той обичаше това място и се страхуваше от него.

От този ден жертвите на животни му напомняха за неговата нужда от заместник, сочещи към историческото събитие, за което Захария пророкува и за което Симеон прибавя:

„Защото очите ми видяха спасението ... светлина на откровение за народите” (Лука 2:30-32).

В устройството на светилището на Мойсей беше открито много повече за този идващ Изкупител. То също така имаш вход, който сочеше на изток, както входа на Едемската градина, но този вход не беше охраняван от херувими. Тук виждаме един привлекателен вход. Той беше предназначен да привлича хората, за да се радват на благодатта, която беше осигурена.

Тук виждаме пълнотата на Изкупителя представена в тип, илюстрираща чрез детайлите всичко, което Той щеше да извърши, за да възстанови разрушената връзка между човека и Бог. Той, светлината на света, щеше да осияе в тъмнината на човешкото невежество и щеше да открие пътя обратно към присъствието на Божия мир.

Човекът не беше предназначен да бъде само наблюдател на осигуреното от Бог при олтара. Той беше предназначен да участва във всичките привилегии и отговорности. Умиването при умивалника представя съвета и инструкциите, които бяха необходими за подготовка, за влизане през следващата врата.

Врата беше десет на десет лакътя, или около пет на пет метра, два пъти по висока от входа на двора, но и два пъти по тясна. Силата на греха над нас е отнета при олтара. Нашата идея за светостта е стеснена, а нашата идея за чистотата и светостта на Бог са увлечени от умивалника. Въпреки че площта на двата входа е същата, нашия фокус е преместен от плътското до нас, към славните съвършенства над нас.

Вратата е направена от същия препреден бял лен и цветове, както първата врата. Същата еврейска дума е използвана за бебето, което е изтъкано и оформено в утробата на майка си в Псалм 139:13, 15, и това бебе е предназначено да бъде място за пребиваване на Бог, което никой човек няма правото да унищожи или разруши.

Втората врата затваря двора, но осигурява вход на свещениците за служба в Светото място. Одеждите на първосвещеника бяха направени от същия материал и цветове, както вратата. В тези одежди той беше човешка скиния, място за пребиваване на ЯХВЕ, свято място, което е осветено от Неговото присъствие.

Грешникът е в безопасност, ходейки където и да е на земята, но влизането в Светото място беше позволено само за тези, които са облечени с изкупителната благодат. Както скинията беше тип на Христос, така тази врата ни напомня, че само през Него може да се влезе в Божието присъствие.

Петте колони, които поддържаха завесата ни казват, че тя е подържана от благодат. Те бяха направени от акациево дърво покрито със злато; Христовата човешка природа покрита с Неговата Божественост. Петте колони имаха корони от орнаменти на върха си, отразявайки слава и чест, което е свидетелството на петте писатели на писмата, Павел, Петър, Йоан, Яков и Юда.

Те свидетелстват, че има корона, която е нетленна (1 Коринтяни 9:25) за тези, които отмахват кваса на гордост, лицемерие и законничество.

Съществува корона на радост (1 Солунци 2:19) за тези, които чрез живота и свидетелството си придобиват хора, които да вярват в благовестието.

Съществува корона на правда (2 Тимотей 4:8) за тези, които живеят свят живот, докато с нетърпение очакват завръщането Му.

Съществува корона на живот (Яков 1:12) за тези, които са верни в свидетелстването и живота си, като истинско потвърждение за благовестието.

Съществува корона на слава (1 Петрово 5:4) за тези които пасат Божието стадо, като се грижат за него и го напътстват.

Терминът стълбове е приложен за Яков, Петър и Йоан, които поддържаха и подпомагаха Варнава и Павел (Галатяни 2:9). В Откровение 3:12 победителите са направени стълбове „в храма (наос) на Моя Бог”.

Подложките под колоните бяха направени от бронз, тип на присъда, което показва, че независимо от привилигированата позиция, съществува все още съд над нас, над нашите действия и мотиви. Помазаните за Бог все още се нуждаят от промяна. Ако устоим ние също ще царуваме с Него.

Ако „светиите ще съдят света” (1 Коринтяни 6:2) и „ангелите” (1 Коринтяни 6:4), не трябва ли да се научим как да отсъждаме между себе си? „Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени” (1 Коринтяни 11:31)? Повече от написаното от тези пет автори се занимава с поправяне, порицаване и увещание.

Това служи за непрекъснато напомняне, че Исус, към когото тази врата сочи и чрез когото влизаме в Святото място, стоеше на мястото на подсъдим и понесе кръста вместо нас. В същото време Той беше светилището, в което пребиваваше Божието присъствие и палатката, в която Той живееше, за да бъде място за среща между Бог и човека. Извън тази метафора дори вярващия не може да принесе нещо, което Бог може да приеме. Затова благодарим на Бащата в името на нашия Господ, Исус Христос.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693863
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031