И видях Ново Небе и Нова  Земя, защото първото небе и земя бяха преминали и море нямаше вече. (Откр. 21:1)

Имаме една величествена прокламация на Великият Бог, едно тържествено обещание като отговор и един сърдечен копнеж.

Ние живеем в преходен свят.

Ние живеем в един забързан и преходен свят – един стар и изоставащ свят. Всичко се движи, всичко се променя. Това ни прави несигурни, неспокойни, плаши ни. Има легенда за една богиня, която се влюбила в един овчар и се омъжила за него, но забравила да поиска от Зевс вечна младост за съпруга си.

Нашият свят е остарял. Той е пред залез, пред катастрофа. Но какво следва след тази катастрофа? Някои учени казват, че след края – или катастрофата, Апокалипсиса, всичко ще прилича на пустиня и на едно грамадно гробище. А след един ядрен зрив? А след една термоядрена война? Всичко ще потъне в непрогледен мрак. Казахме, че това е мнението на учените.

Библията обаче, казва нещо друго. Съвсем различно ... След като премине този свят, нас ни очакват Ново Небе и Нова Земя.

Какво ни говори това ужасно замърсяване на околната среда? Идете на най-красивите природни места и ще намерите там изхвърлена много смет, отпадъци, боклук. Човекът замърсява природата, защото душата му е мръсна. Жесток е към това чудно творение на Бога. При нас всичко остарява – дори водата за пиене, която държим в съдове. Напоследък се говори за отровата във  водата, която човек изхвърля чрез отпадъчните води от промишлените предприятия. По този начин и хранителните продукти стават негодни за ядене, част от тях бързо се развалят и гният. Хората пък, получават бръчки по лицата си и остаряват по-бързо. Това създава необикновено много тъга и скръб. Един брат ми сподели, че не му е приятно да гледа стари хора. Това ни говори за преходността в нашия свят.

Нашият свят е вече стар.

Този факт се доказва от болниците, затворите и старческите домове, от катастрофите и гробищата. Ние изпращаме една стара година и посрещаме следващата, новата година. Но земята се върти по старому. Нашите трудности не се променят. Всичко е както  е било и преди това.

Човек вижда само материалното. Държи се за него като слепец за тояга. Един учител пита децата: „Какво ще стане, ако Исус дойде както преди на земята?“ Едно дете отвърнало: „О, нека да не идва. Хората пак ще Го мъчат, но света след като Го е мъчил не се е променил.“

Това, което прави човека стар, не е чак толкова физическата му възраст, колкото греха. Срещам млади момчета и момичета, но защо те не са свежи, а са така повехнали и преждевременно остарели, приличат на грохнали старци. Разврата и пиянството покосяват младостта.

Четох, че къртиците се крият под земята, защото не могат да понасят слънчевата светлина, която ги убива. Така е и с тези, които мразят Бога – те не могат да понасят Неговата истина и се заравят в греха и злото. Всъщност трагедията е в това, че човекът, такъв, какъвто е не отговаря на своето призвание. Не върши това, което трябва да върши. От тук започва неговото нещастие и недоволство.

Тази преходност е не само наказание и нещастие, но и освобождение (виж: Рим. 8:20). Нека си представим, че нищо не гние и не се разваля. Тогава земята щеше да бъде пълна с трупове.

Ние копнеем за вечното, за непреходното.

Който не очаква новото, загива в мочурището на своето отчаяние.

Защо хората така силно търсят модата и жадуват за новите линии и дрехи? Човек иска да се отърве от старото и да приеме нещо ново и красиво. Една жена пък прекарвала 2 часа на ден в градината си, само и само да бъде сред цветята си. За атиняните се говори, че прекарвали времето си само в това – да говорят и да чуят нещо ново. Апостол Павел използва това тяхно желание и заапочва да им говори, но не отживели истории за богове и богини от тяхната митология, но им говорил за живият Христос, определен за Съдия на човечеството. Атиняните доста се постреснали. Те не очаквали такова нещо. Апостола се осмелявал да ги разтърси, а не да им разказва забавни историйки. Той им показал колко неправилен и празен бил  живота им. Така е и днес. Където се чува вестта за Исус, там има протести и подигравки. Или вяра и любов в Христа, или приятелство със света. Двете едновременно не могат да вървят.

Наистина всичко тече, за да получи своята окончателна форма. Реката тече, но с цел да стигне океана – тогава се успокоява и постига своето предназначение.

Ние се молим: „Да дойде Царството Твое!“ Всъщност ние очакваме Новото Небе и Новата Земя. Но нали това е и нашата надежда? Чувстваме, че трябва да се махне куфражът, за да остане здравото и постоянното – вечното. Много хора имат тази надежда. Те са недоволни от себе си. Трябва да стане някаква промяна.

Ново Небе.

Това е сигурно обещание! Как ще стане, ние не знаем. Има тайни, които Бог е запазил за Себе Си. Новото Небе и Новата Земя – те идват отгоре. Делото е на Бога. Всички опити на човека сам да направи нещо без Бога, завършват с катастрофи.

Старото премина. Всичко стана ново. Рано сутрин се събуждам, запалвам нощната лампа, но скоро става ден. Загасвам лампата и чета на слънчева светлина. Когато слънцето изгрее, то подновява живота. То грее и променя всичко наоколо. Цветята и дърветата започват да растат. Така е и с човека. Когато е далече от Бога в душата му е мрак, но намеси ли се Бог в живота му, мракът изчезва. Всичко вътре в нас се подновява.

Човек не може да направи от старото нещо ново. Може само да променя формата, името, но не и да направи нещо ново.

Ново може да направи само Бог.

Това не е празна мечта. Не е празен блян. Исус дойде и даде Своето обещание. Ново Небе. Небето е арена на паднали ангели и бунт на демоните, а земята стана огнище на бунт против Бога.  „Аз виждам, че е време, когато Бог трябва да създаде с чук едно ново творение.“, казва Гьоте. Бог няма да унищожи земята, но ще я преобрази (виж: Откр. 21:5 и Псалом 102:26), както природата се преобразява под влиянието на слънцето. Началото е Исус. Той стана нов  Човек и Бог. Той носи факлите на новият свят, носи факлите и новото време. Каква представа можем да имаме за това желано бъдеще? Със Страшният Съд се поставя край на старият свят, обаче не и край на творението. Започва нова ера, новото творение. Какво ще бъде то, ние знаем много малко – имаме известна представа от Откр. 21 и 22. Там няма да има болка, болести и страдания. Няма хапчета против болка, няма безсънни нощи напоени със сълзи, няма проклятия, няма смърт. А ще има ли сълзи? Ние бихме казали, че няма да има, но нали Бог ще обърше всяка сълза? Това означава, че ще има сълзи. Но какви сълзи са те? Това ще бъдат сълзи на победени страдания, сълзи за мили хора, които не са с нас в Рая и сълзи на благодарност за спасението, сълзи на радост от славата и безкрая на вечността. Лутер казва: „Днешният свят е облечен в делничните дрехи. Новият Свят ще има облеклата на Небето.“ Нека да направим сравнение с рудокопача. Как изглежда той по време на работа и как изглежда когато е на разходка със семейството си?

В Новото Небе всичко ще бъде ново. Там ще бъдем и с нови тела. Ще пеем песни. Не ще съществува старият рай, но Ново Небе. А щом ще има Ново Небе в него ще има нови радости, нова любов. Няма да има войни, нито разочарования. Дали ще се храним – не зная. Някои казват, че няма. Други казват, че ще има храна. Но аз зная, че дървото на живота расте там и дава плодовете си всеки месец. Времето ще отстъпи на вечността.

Но най-великото е, че Исус, нашият Спасител ще бъде там. Ще видим лице в лице Неговите 5 рани. Всичко това ще бъде вечно, непреходно. Бог ще постави печата на непреходността върху всичко.

Новото Небе и Новата Земя. Те днес са факт. Тази велика надежда е извор на живот за църквата Божия. Без нея хората не биха съществували. Това е не само бъдеще, но и настояще. Където Божият Дух действа, настъпва промяна – ново сърце, нов дух и нов живот.

Бог прави всичко ново.

Най-напред в човека започва нападението, но  след това започва и спасението. И така, в природата всичко е подчинено на преходността.

Един японец обиколил света и когато се завърнал отново в Япония, организирали банкет по случай завръщането му. Попитали го какво е най-чудното нещо, което бил видял – дали големите катедрали или пирамидите в Египет? Той отговорил: „Най-чудните неща бяха Християнските семейства, в които бивах приет да живея. Каква хармония, каква атмосфера и какаъв чудесен дух! Коренна промяна в сърцата. Това бяха хора, които преди са били пияници и престъпници, а сега са слуги на любовта!“

До остров Суматра се намира един малък остров – Ниас. Там работили мисионери доста години, но без успех. Един ден, през 1916 г., слиза духът на покаяние. Хиляди започнали да се каят, да се молят, да изповядват греховете си и да приемат кръщение. Откога започва това? От деня на покаянието. Станали нови човеци. Те сложили греховете си пред нозете на Исуса заедно със своето отчаяние и злоба.

Един мисионер прекарал дълги години при племето джага. В имената на негрите-езичници се отразявало отчаянието им от живота. Едни се казвали: „Всички пътища са затворени“, „Ядох скръб“ или „Нямам мир“, „О, да не бях се родил“. След като приемат водно кръщение, те променят и имената си: „Събуден за живот“, „Призван съм за радост“, „За светлина създаден.“ Жените започват да се казват: „Избавена от опастност.“ Това са имената на новият човек.

При един проповедник идва един господин и казва: „Какво става с моята жена? Просто не мога да я разбера. Преди беше избухлива, а сега е кротка като агне. Преди беше скъперница, а сега е щедра. Преди живееше за себе си, сега – слугува на всички.“ „Това означава, че тя вярва в живият Спасител.“ „Ами аз?“ „Вие сигурно вярвате, но в един мъртав спасител. Оставете Го да възкръсне във вашето сърце и след известно време, и вие ще повярвате.“

Едно момиче повярвало в Бога. Нейната приятелка ѝ се чуди: „Какво стана като повярва?“ „Разбрах, че съм грешница.“ „Ами сега каква си?“ „Пак съм грешница.“ „Е, тогава каква е разликата преди и сега?“ „Когато не вярвах, аз тичах към греха, а сега греха тича след мене.“

След грехопадението Бог можеше да унищожи човечеството и да създаде ново. Но Той предприе трудната стъпка. Изпрати Сина Си – Спасителя. Така се създаде новият човек, вярващият, верният и за него Той създаде Ново Небе и Нова Земя.

Едно момиче казва на баща си: „Татко, вече 2000 години се проповядва същото Евангелие по земята, но човечеството си остава все така варварско. Защо?“ „Защото хората не приемат Исуса.“, отговорил бащата.

От кога човечеството има азбука и все още хората са неграмотни? Трябва да се учат. Така е и с Исус. Всеки трябва да Го приеме в сърцето си.

Очакваме Ново Небе и Нова Земя.

Но това не означава, че всеки ще влезе там. Затова нека да изпитаме себе си. Бог ни дава сили. Нека да не презираме сегашния свят, но и да не го обожаваме, а да бъдем свободни. Външните врагове са повод за повече търпение и изповядване на Християнският характер. Но вътрешните врагове трябва да се унищожават. Те са: завистта, омразата, желанието за грях.

Бях в един магазин и попитах продавача: „Какво става с вас?“ „Очаквам ревизия всеки момент.“ Който е в очакване, очиства себе си. По-добре е да бъдем подигравани, отколкото да бъдем хвалени. Христовият кръст е по-голямо богатство от всички земни съкровища.

Исус е атмосферата, в която живеем и се движим, въздухът, който дишаме и морето, в което се къпем. При корабокрушение в морето се спускат спасителни лодки. Няма спор кой е за живот или смърт. Или ще се качим и ще се спасим, или оставаме на потъващият кораб и ще погинем.

При възкресението, Исус не беше този, който отвали камъка от гроба, а един ангел го направи. Човекът, който все още живее в греха е като гроб. Ако бъде премахнат камъка, премахната е преградата и Христос може да възкръсне, и в този човек. А когато възкръсне и в твоето сърце, тогава ти получаваш надеждата, че ще можеш да влезеш в Новото Небе и Новата Земя.

Нека всички ние винаги имаме надеждата, че ще бъдем с Исуса в Новото Небе и Новата Земя. Амин.

Пастор Симеон Попов

Гр. Шумен