Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2013 20:00 - Годен чрез опрощение - 27, 28 и 29
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 434 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава двадесет и седма

Представяне на кръвта

 

Левит 6-7

Безпомощно предаване; Преизобилни привилегии

 

Относно жертвата за грях се казват три пъти повече неща, отколкото за останалите жертви. В тези страници ни се представят три примера, които илюстрират определени области на нашето незнание нуждаещи се от откриващата светлина на Бог. Тези илюстрации са представени малко по-късно.

Размишлявахте ли върху това, което се каза преди, как живота на човек, който е представен чрез кръвта е занесен в съд, в Святото място, в присъствието на Бог? Този живот трябваше да бъде представен пред Бог чрез Изкупител, който не само ви изкупи, но се застъпва за вас въз основата на собствените си заслуги и съвършен живот, а не върху вашите добри дела.

Вие само трябваше да дойдете, да се доверите на този Изкупител и да Му вярвате, тъй като: „моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус” (Филипяни 4:19).

Едно от богатствата на славата е великото дело на благодат, което е представено чрез живота и кръвта на Исус Христос. Никой друг, освен човек, обезпокоен и обременен от греха не може да се наслади на постоянното представяне на кръвта при олтара, защото това е, което Бог каза, че прави.

Тя донася прощение. Тя освобождава виновния от тежестта на греха. „...чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете” (Деяния 13:38).

Тя донася избавление. Тя е дадена щедро и не може да бъде закупена. „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, опрощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефесяни 1:7).

Тя донася очистване. Има очистване за всички тези, които са били омърсени от миналия им живот в грях, от неговия срам и господство. „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исус (Христос) ни очиства от всеки грях” (1 Йоан 1:7)

Тя довежда оправдание. То защитава обвинения от наказанието на греха. „Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него” (Римляни 5:9).

Тя довежда освещение. Няма нужда от опити за спасение чрез добри дела. „Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта” (Евреи 13:12).

Тя донася мир с Бог. Тези, които бяха разделени преди, сега са примирени. „Защото Отец благоволи ... чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст” (Колосяни 1:19-20).

Тя донася достъп до Бог. „...вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос” (Ефесяни 2:13).

 

 

 

 

 

Глава двадесет и осма

Вменяване

 

Римляни 5:18

Да го причислим към нечия сметка

 

За да може да използваме всички тези облаги, трябваше да има начин те да бъдат приложени. Ако не мога да ги спечеля или заслужа, тогава Бог трябваше да ги приложи, което означава, да причисли към сметката на някого.

В Римляни 5:12-21 Павел обяснява как става това:

Първо той прави контраст между греха на Адам и безплатния дар на Христос (ст. 12). След това той прави контраст между ефекта на греха и безплатния дар на Христос (ст. 16). След това той прави контраст между царуването на смъртта и живота (ст. 17). Той завършва, като сравнява двете дела на престъпление и правда. „...  чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот” (ст. 18). То също им беше вменено.

Когато човекът е новороден чрез Духа, кръстен в Христовата смърт и възкресен с Него за нов живот, тогава Христовата правда става негова чрез законно даряване. Тогава тази правда от Бог е приписана на вярващия и става негова завинаги чрез съдебен акт.

 

„А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление” (1 Коринтяни 1:30).

 

За вярващия, Христос е направен правда от Бог. Павел пише към църквата в Рим.

 

„А с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше” (Римляни 3:24-25).

 

Умилостивение е делото, чрез което Исус придоби правото да ни прости и получи Божието одобрение. „Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги тези, които се освещават” (Евреи 10:14).

В Псалм 103:7 четем: „Направи Мойсей да познае пътищата Му, и израилтяните делата Му”. Аз мисля, че Мойсей разбираше ясно това, което ние наричаме приписване и умилостивение. Отговорността на свещениците беше да научат народа на това.

Аз знам, че разискването относно дадено събитие е по-ясно отколкото предсказването му, но вярвам, че Бог, правейки Израел да познае делата Му (Псалм 103:7), не е по различно от правенето църквата да познае делата на апостолите.

Вижте как те се покаяха (Деяния 2:37), как бяха кръстени (ст. 41), посветени на поучение, общуване и молитва (ст. 42), имаха всичко общо (ст. 44), а нямаха написан Нов завет.

Глупостта на скинията не е по-различна от глупостта на кръста, от Христос и Той разпнат. Тя е и ще бъде Божията мъдрост, в изглеждащо глупав пакет.

 

 

Глава двадесет и девета

Неумишлен грях – продължение

 

Левит 5:1-4

 Три примера

 

Пътят, истината, живота

 

В Исая 53:6 Исая описва частично делото на олтара по следния начин:

 

„И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни”

 

Отчасти Павел описва това, което олтара илюстрира в 2 Коринтяни 5:11:

 

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях”

 

След като кръвта беше правилно поставена на явно място и изляна, свещеника трябваше да извади всичката мазнина, двата бъбрека и черния дроб от тялото на жертвата и да ги принесе на олтара точно както в примирителната жертва.

Това беше направено като знак за примирение и показва, че принасящия жертвата е бил приет и „ще им се прости” (Левит 4:20).

Ако първосвещеника беше съгрешил спрямо святите неща на Бог или ако беше станал причина други да съгрешат, или ако Израел съгрешеше като народ, като послужеха на идол, или недоволстваха срещу Бог, тогава кожата и остатъка от телето беше изнесено извън стана, на свято място и изгорени с огън (Левит 4:12).

Първо на народа се показваше, че греха му е простен, след което те отиваха извън стана, за да видят какво Бог ще направи с жертвата, изпълнявайки присъдата. Само на простения човек е възможно да види ужаса на греха. „Никой друг, освен опростения човек не може да изговори думите на Павел: „Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тази смърт?” (Римляни 7:24) – казва Андрю Бонар в книгата си „Левит”.

Мястото беше наречено чисто тъй като пепелта от останалите жертви, (които бяха доведени в Божието присъствие и бяха осъдени чрез поглъщащия ги огън на олтара, и след като задоволиха Бог), е била донесена на това място (Левит 6:10-11). По-късно тази пепел е била смесвана с вода при церемониите за очистване (Числа 19).

Свидетелството на пепелта е, че светия, справедлив и праведен Бог е бил задоволен чрез жертва, принесена в Неговото присъствие и сега греха е осъден извън стана на Израел, чрез огъня на Неговия гняв в присъствието на цялото събрание. „Като че ли олтара беше твърде близо до Божието присъствие, за да изрази това, което грешника заслужава, в мъчително страдание далеч от Бог, затова всичко това трябваше да стане извън стана” – казва Андрю Бонар.  „Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта” (Евреи 13:12).

Когато управител или обикновен човек съгрешеше, те трябваше да принесат коза или козел и свещеника трябваше да принесе тлъстината (Левит 4:26), да свари месото (Левит 6:28) и да яде от него близо до олтара, като доказателство, че на грешника е било простено.

То беше сварено в пръстен съд, който трябваше да бъде счупен и да не бъде използван повече. Порите на глината бяха попили замърсяването от греха. Земята също така е била замърсена от греха, затова ще бъде счупена и пресъздадена.

Ако месото беше сварено в бронзов съд, трябваше да го изтъркат, за да възстановят неговата годност да отразява образа на безгрешно съвършенство, което някога откриваше Божията слава (Левит 6:28). 

От двете гургулици или двата гълъба (Левит 5:7) първия беше принесен като жертва за грях. Тази малка птица имаше малко месо, за да може свещеника да яде от него, за да демонстрира приемането на грешника, така че втората птица беше принесена като жертва на всеизгаряне, за да демонстрира пълното й приемане от Бог. Най-бедния можеше да донесе една ефа брашно, което сочеше към пост за един ден (Левит 5:11).

Един и същи огън поглъщаше петте различни жертви, огън, който никога не трябваше да угасва. Целият стан можеше да види този огън, като напомняне за вечния огън на присъдата за всички тези, които отказват да дойдат при него.

Израел също така знаеше, че на този олтар имаше жертва-заместник на която Бог гледаше със задоволство.

Там Неговата любов и правосъдие се срещнаха и бяха видимо представени за всеки човек да ги види.

На Божия народ бяха дадени три примера, които изискваха жертва за грях.

 

За клетва

 

Този пример е за предотвратяване скриване на истината (Левит 3:1). В съда съдията имаше право изтръгва информация от свидетел, като го заклеваше да отговори и да каже всичко, което знаеше (Матей 26:63). Ако той беше пропуснал да каже нещо или го беше украсил, или дал погрешна информация, той щеше да бъде виновен в греха на скриване на истината. Контрастът на това е да се говори истината. Както Исус каза: „Казвам ви истината” (Лука 4:25).

 

Оскверняване

 

Това е грехът на допиране до нещо нечисто (Левит 5:3), като трупа на мъртво животно, теле, пълзящо нещо или човешка нечистота като проказа, възпаление, цирей и повечето от съблазнителните удоволствия на съвременните медии, похот, пожелание, гордост и пр. Това са неща, които ни заслепяват относно истината за самите нас.

Всяка степен на оскверняване беше отвратителна за Бог. Грехът е престъпление срещу Божията святост, а не нашата съвест. Въпреки, „че е скрито от него …. Той е виновен”. Контрастът с оскверняването е различаване на нечистото или проникновение за истината. Както Исус направи: „знаейки това, което мислят в сърцата си” (Лука 9:47).

 

Необмислено заклеване

 

Това е грехът на даване на прибързано обещание (Левит 5:4). Съществува изобилие от скрити грехове в нашите обещания, решения и посвещения направени пред Бог в молитва, песен и на практика. Контрастът е да правим това, което казваме или пеем или с други думи да практикуваме истината. „Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец” (Йоан 5:19).

Когато Исус каза „Аз съм пътя”, Той говореше истината. Казвайки „Аз съм истината” Той демонстрира своята способност, да разпознава най-дълбоките мисли на човешкото сърце. Казвайки „Аз съм живота”, Той даде пример като практикуваше това, което говореше (Йоан 14:6).

Исус говореше истината, разпознаваше истината и практикуваше истината, всичко това до съвършенство. Той не се нуждаеше от жертва за грях, но ние се нуждаем.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693175
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031