Глава единадесета
„Дворът”
Да установи вечна правда
В средата на направените от черна, изпредена козя козина палатки на лагера на Израел, се виждаше бяла ленена завеса, която ограждаше двор с размер 100 на 50 лакътя (около 50 на 25 метра). Тази завеса беше поддържана от дървени стълбове.
В Песен на песните 3:6-11 носилката, с която пътува Соломон идва от пустинята и е оградена от 60 от силните мъже на Израел. От вътре тя беше декорирана от Ерусалимските жени.
Съществува поразителна прилика между тази носилка и Божията скиния в пустинята. Това беше Неговото място за почивка, оградено от 60 дървени стълбове. Той също така привличаше своята невеста в новото си място за обитаване. Но това беше място на вечна правда, направено с човешки ръце.
В този двор се намираше „шатъра за срещане” (Изход 40:6), определеното място за срещане с Неговия народ. Пред него се намираха олтара и умивалника. Тези неща предсказваха, че Исус ще бъде достъпен на земята за всеки, който Го потърсеше. „Блажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твоите дворове” (Псалм 65:4). Както евреите така и езичниците имаха еднакъв достъп: „...както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа” (Числа 15:15).
Стълбовете бяха 60 на брой, което 5 х 12. Пет е числото на благодат, а 12 е съвършено управление. Това е Божията благодат управляваща в съвършена правда чрез Исус Христос.
Стълбовете бяха направени от дърво, което говори за човешкото естество на Исус.
Те бяха поставени в бронзови поставки. Бронзът свидетелства за издръжливост. Той притежава капацитета да издържа на огън, който и тип на Исус, който не е унищожен от Божията присъда срещу греха.
Върховете им бяха покрити със сребро и за тях бяха закачени сребърни куки. Горната част на стълбовете беше свързана със сребърни върлини. Среброто е символ на изкуплението и означава „да покрия”. От тези върлини се спускаше бялата ленена завеса.
Всеки пет лакътя имаше стълб, който беше висок пет лакътя. Тук, за да може всеки да го види беше Исус (дървените стълбове), стоящ в мястото за съд (бронзовите подложки), покрит с оправданието, за което беше платено (среброто) и показващ ясно връзката между благодат (пет) и правда (бял лен).
Белият лен ограждащ двора, беше със същата дължина, както вътрешната завеса, която покриваше скинията. Оградата на двора беше 280 лакътя, а над скинията имаше 10 ивици от 28 лакти всяка.
Вътре в Святото място Христовата правда беше представена пред очите на Бащата. Тя покриваше и заобикаляше мястото Му за пребиваване и се основаваше на изкупителното дело на Христос (сребърните поставки под дъските).
Отвън, Христовата правда беше представена пред очите на хората. Бялата ленена завеса се спускаше от сребърните пръти около двора и посочваше пътя към входа.
Неправедната човешка раса е тази, която се нуждае да бъде облечена с тази правда. Те трябва да погледнат и да видят, че тази правда (белия лен) винаги е поддържана от великото дело на изкупление (сребърни пръти и обвивка на върха на стълбовете).
Белия лен в двора, беше границата между святост и похот. Той беше бариера за тези извън и закрила за тези вътре в двора. Грешникът идва при Христос: „за да може благодатта да царува чрез правда, за вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ (Римляни 5:21).
В 61:10 Исая казва:
„Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; Защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец, и като невеста накитена с украшенията си.”
В своето видение за неща, които щяха да дойдат Йоан казва:
„И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите” (Откровение 19:8).
Правдата е чистота на сърцето, святост, съвършено послушание към закона. Животът на Исус Христос демонстрира това.
Светостта е отделяне от зло; правдата обръща внимание на това зло.
„Авраам повярва в Бог и това му се вмени за правда” (Римляни 4:3). Христовата правда му беше вменена.
Неверието е обличане на дрехата на самодоволна гордост. Тя изглежда като мръсен парцал, когато е сравнена с Неговата чиста, деликатна, бяла, блестяща, чиста ленена дреха (Исая 64:6).
В 1 Царе 18:4 ни се казва, че Йонатан и Давид сключиха завет. Те си размениха някои неща. Едно от тях е мантията, която Йонатан съблича, като принц на Израел, наследник на трона на своя баща, цар Саул, и я даде на Давид.
Като част от тази церемония на завет, Давид, който сега е облякъл тази мантия, чрез законен указ става наследник на трона на Израел.
Когато сме привлечени от Бащата, за да влезем чрез вяра през входа ние достигаме до двора, където Христовата правда ни е вменена. Неговата мантия на правдата ни е дадена, правейки ни наследници на Божието царство, а Той взема върху Себе Си нашите мании (парцали) от грях.
Той ни приканва и привлича вътре:
„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откровение 3:20).
В тази размяна са включени чудото на ново рождение от Божия Дух (Йоан 3:16), и обещанията за вечни привилегии и отговорности.
„Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена” (Матей 19:28).
Глава дванадесета
Влез през вратата
Господарят е дошъл и те призовава
Само Господарят, който те призовава притежава добри акредитивни писма.
Той можеше да нахрани множествата с хляб и риба (Йоан 6:9), да проповядва за блаженствата (Матей 5), и да представи илюстрации за царството на Баща си (Матей 20:1). Той показа Себе Си като Господар над болести и страдания (Матей 4:23), ветрове и вълни (Лука 8:24). Той имаше власт да прощава грехове (Марк 2:10) и да изгонва бесове (Лука 8:33), да променя водата във вино (Йоан 2:10), и да възкресява мъртвите (Йоан 11:43). Той можеше да освободи хора от миналото им, от пристрастеността им към грях, да промени обикновената, ежедневна опитност на извличане вода от кладенец, в пиенето на жива вода от небесния кладенец, и да превърне това, което беше временно във вечно.
Това е Господаря, който ни призовава. Ще бъде от полза да приветстваме неговата цел и воля за нас:
· „Ако аз искам”, за очистване: „Искам, бъди очистен” (Лука 5:13) Проказата беше ярка картина на доказателството за грях.
· „Ако аз искам”, за притежание: „Не ми ли е позволено да направя с моето богатство каквото искам? (Матей 20:15). Светът и всичко, което е в Него не е ли Негов? Не заслужава ли Той да те притежава?
· „Ако аз искам”, за подчинение: „Ако искам той да остане, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти върви след Мен” (Йоан 21:22). Не трябва ли да му позволим да ни каже какво да правим с нашия живот и на къде да вървим?
· „Ако аз искам”, за прославяне: „Желая където съм аз да бъдат с мен ... където съм Аз” (Йоан 17:24). Неговата молитва е за мен, да прекарам вечността с него.
Отговорът на Мария, към призива на господаря беше, че тя стана веднага, за да Го посрещне. Той чака при входа.
Той е изявил пред света всичкия си бял лен (завесата), за да могат всички да видят Неговата правда и благодат. Той е предназначен да ни води към входа.
Входът е широк, 20 лакътя или около 10 метра. Той е достатъчно широк, за може „всеки, който призове Господнето име...” (Римляни 10:13), да го използва, за да влезе в двора.
Въпреки че виси от сребърните пръти, вратата никога не беше заключена. Делото на вяра, можеше да я отвори. Евреи 11:6 казва, че не е възможно да задоволим Бог без нея. Просто отдръпнете завесата настрана, на тази врата, тъй като: „… никой не идва при Бащата освен чрез мен” (Йоан 14:6).
Никой не може да влезе благодарение на личните си заслуги. Тя е за смирените, които знаят, че имат нужда от помощ. „... който смири себе ще бъде възвишен” (Матей 23:12). Тези, които ще преминат през този вход, ще видят втора врата, която води към Святото място. Тя е само на половина широка, но два пъти по-висока и не са много хората, които искат да влязат през нея.
Първата врата беше ниска, оцветена и атрактивна. Тя беше направена от четири цвята: бял лен със синьо, мораво и червено, втъкани в нея (завесата) (Изход 27:16). Тези цветове са представени първо тук, а също така и в Изход 26:31. Те говорят за Изкупителя и славните Му атрибути. Когато се говори за вътрешната завеса, която покриваше Святото място, първо се споменава белия лен (Изход 26:1). На всяко място, където е използван белия лен, той представя Неговия характер на съвършена правда.
Моравото представя Неговия царски сан. Матей представя фразите Царя и Неговото царство, Роднината Изкупител. Петдесет и четири пъти Матей използва фразата „Небесното царство” и много от притчите са относно царството. Той записва родословието на Давидовия Син. Мъдреците запитаха: „Къде е Този, Който е роден Цар на Юдеите? На кръста му беше написано: „Цар на Юдеите”. Този цвят представя Исус като Господар и Цар. Това трябва да бъде нашето свидетелство.
Червеното говори за Неговата служба на слуга. Марко представя Исус като слуга. Исус е слуга. Той използва езика на слугите, като „незабавно” 17 пъти. Червеното е цвета на кръвта. Цвета е извлечен от червей, който е наречен червен червей и Давид използва този образ, когато пророкува за Исус казвайки: „Аз съм червей, а не човек” (Псалм 22:6). Марко поставя ударението на това, което Христос направи, а не върху това, което каза. Такава трябва да бъде нашата служба.
Белият лен представя Неговата праведна човешка природа. Лука поставя ударението върху човешката природа на Исус. Той записва събитията около Неговото раждане, роднините, овчарите, бягството в Египет и детството му в храма. Той записва песните на Елисавета, Мария, Симеон и службата на Йоан Кръстител. Той представя Исус като състрадателен Човешки Син. Такъв трябва да бъде нашия характер.
Синьото представя неговата Божественост. Йоан поставя ударението върху Исус, като Божий Син, който слезе от небето и задоволи Божиите изисквания за свято усъвършенстване. Той Го нарича Божий Агнец, Месия, Цар на Израел, Спасител на света, Господар и Бог. Той представя Исус в серия от „Аз съм” (Йоан 6:35; 8:12; 9:5). Това трябва да бъде нашето откровение за Христос.
Вратата ни говори за покаяние, което не може да бъде отделено от нея. Без известна мярка на вяра, никой няма капацитета или желанието за покаяние. Влизането през вратата позволява на човека да разбере колко велика е Божията благодат, която ни привлича, както е представена в Йоан 6:44.
Покаянието е обръщане към Бог поради греха ни. Скръб за нещо, което някога е било удоволствие от греха. То е смирено себе предаване за определената цел на Бог за нашия живот. То е определено сменяне на посоката, в която вървим, в търсенето на нашите удоволствия, и в търсенето на нашите думи. Това се вижда ясно в живота и свидетелствата на Исус (Йоан 5:19, 30). Бог не приема друг начин.
„Аз съм вратата на овците” (Йоан 17:10). „Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” (Матей 25:34). Бог не осигури друг вход водещ до Неговото присъствие.
Тагове:
