Глава тринадесета
За нас, които повярвахме
Да влезем в почивката на Неговата правда
Човек трябва да има висока представа за Бог, за да може да Му вярва и да Му се доверява. Самозалъгване и собствени мнения не ни квалифицират за влизане през вратата. Те не могат да ни успокоят. Но Божиите обещания и дарове могат.
Докато Божиите дарове могат да бъдат приложени, чрез силата на волята, Божиите обещания са приложими само чрез делото на доверяваща се вяра. Както волята, така и вярата са необходими за функционалния християнски живот. Пишейки първото си писмо до Солунците (5:13-22), Павел споменава различни задължения и поведения, като и двете трябва да бъдат опериращи.
„Живейте в мир помежду си. ... увещавайте онези, които постъпват нередно, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички. Внимавайте никой да не връща на никого зло за зло, а винаги търсете... Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете... Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, дръжте доброто. Въздържайте се от всякакво зло.”
Когато волята или вярата или и двете отсъстват списъка изглежда много по-различно: неморалност, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, враждебност, борби, ревност, изяви на гняв и пр. са споменати в Галатяни 5:19-21.
Исая вижда нуждата от воля и доверие, като средства за влизане в мястото на почивка. В Исая 30:15 той обобщава нещата:
„Чрез завръщане и почивка ще се избавите,
в безмълвие и увереност ще бъде силата ви;
но вие не искахте това;”
Покаянието е дело на волята извършено от благодатта на доверие.
Милионите, които напуснаха Египет, не успяха да получат Божия дар, чрез делото на волята или Божиите обещания, чрез делото на вярата, или и двете.
Само двама от тези, които бяха над 20-годишна възраст прекосиха река Йордан в обещанията на Бог. „Но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха” (Евреи 4:2).
Сърцата на хората са като четирите вида почва, за които Исус говори в Матей 13:4-8. Съществува твърдата почна на пътя, която е бразда без растения. Също така се споменава за камениста почва, без дълбочина за корените, за да могат да намерят вода и храна за растеж. Съществува почва, която изобилства с конкуренцията на плевели и тръни, които предизвикват борба за оцеляване. Също така срещаме и добрата почва с достатъчно минерали за растеж, които произвеждат добра реколта. Божието Слово в човешкото сърце е като семе, което зависи от състоянието на душата и конкуренцията на плевелите.
Бог оценява Словото Си. „Той помни завета Си завинаги; словото което е заповядал за хиляда поколения” (Псалм 105:8). Починете си в него.
След като влезем през вратата, Неговото Слово е това, което трябва да вярваме и според което трябва да действаме. То е доказало, че можем да му се доверим.
Сърцето, което е предало себе си, за да бъде изследвано от Божието Слово и Дух, неговите разпознати и осъдени мисли и намерения, не всякога ще бърка и живее в неверие, но ще бъде успокоено и променено.
Предупреждението в Евреи 3:10 „те винаги грешат в сърцата си”, не трябва да бъде моята ежедневна опитност.
Помислете относно пророческото минало, което Христос изпълни в живота си, като доказателство, че Той познава бъдещето и може да го предскаже с пълна точност. Помислете за обещанията, които Той е направил за нас, вярващи на думите в Йоан 14:2-3, 6:
„В дома на Моя Отец има много обиталища ... защото отивам да ви приготвя място.”
„Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие.”
„Аз съм пътят и истината, и живота”
Какъв контраст с теорията, че сме произлезли от серия от случайни обстоятелства!
В Лука 22:24 започва описанието на едно насърчително събитие за всеки вярващ, който е влязъл през вратата в Неговите обещания чрез вяра и преднамерено използва даровете.
Исус казва, че един от тях ще го предаде, което поражда разискване между тях, за това кой е най-голям. Исус добавя към тази дискусия, като насочва умовете им, към много по-важен въпрос, който заплашва тяхната свобода.
Той казва на Петър: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, (времето на глагола посочва че става въпрос за един човек) да не отслабне твоята вяра” (ст. 31-32).
Петър настоява, че е готов за затвор и смърт, на което Исус отговаря, че Петър ще отрече три пъти, че Го познава.
Същият този Петър се отрече от Христос три пъти и той плака горчиво за своя неуспех, да живее според приетите и разбрани от него отговорности, което се разбира от изпиването на чашата на Новия завет, който Исус им предложи. Но Исус се беше молил, вярата на Петър да не отслабне.
Плътския Петър съгреши. Неговата плът, както плътта на останалата част от човечеството съгреши. Но вярата на Петър беше запазена, за вечно свидетелство.
Обърнете внимание на въведителните думи в първото писмо на Петър:
· „По предузнанието на Бога Отца,” (ст. 2).
· „Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда” (ст. 3). Това е нашето минало избиране.
· „за наследство - нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата” (ст. 4). Това е нашето бъдещо прославяне.
· „ които с Божията сила сте пазени чрез вяра” (ст. 5). Това е нашето настоящо освещение.
На посредническата молитва на Исус беше отговорено. Петър не беше предаден от Божията запазваща сила. Неговият живот стана изпълнение на двете, дара и обещанието. Чрез вяра, влезте през вратата в почивката.
Глава четиринадесета
Религия
„Всеки път, по който се пътува често, се превръща в бразда без растителност”
Не си спомням къде съм прочел това или съм го чул, но аз съм пътувал по много пътища в света и знам, че е истина.
Когато човек застане на вратата на скинията, това означава, че е време за решение. Извън вратата съществуват много пътища, по които се пътува много и на тях няма растителност, няма живот, няма плод. Множествата вървят в една посока, правят едно и също нещо.
Вътре, каза Исус: „... аз дойдох за да имат живот и то изобилен” (Йоан 10:10). Всяка стъпка, която е направена е върху нови растения, които разпръсват своя аромат. Няма бразда, която да бъде следвана. Не са много хората, които ходят там. Този, който напътства стъпките ни казва: „Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му” (Йоан 7:37-38).
Исус предложи това в последния ден от празника на Шатроразпъването. Хиляди хора бяха дошли, за да празнуват празника, който отбелязва настъпването на управлението на Месия от скинията като Цар на царете и Господ на господарите.
Самият Исус, към когото празника сочеше, стоеше всред тях и им предложи обещания Дух, който трябваше да дойде. Половин година по-късно хиляди станаха река на живот, но множествата останаха в своите добре утъпкани пътища. Те не успяха да разберат това:
„Убежденията определят ценностите, които определят присъдите, които определят избора, който определят характера, който определя големината на пълнотата.”
В Матей 19 и Лука 18 е записана историята за един богат младеж, който дойде при Исус с въпрос, на който не беше отговорено от Второзаконие 28:1-14, където се казва се, че ако изпълнявате заповедите, ще бъдете благословени.
Той беше млад и вече богат, но все още не беше си отговорил на въпроса как да постигне вечен живот. Може би той беше забелязал в живота на Исус, в Неговите дела и поучения, че Той пазеше закона, тъй като той Го нарече „добър учител”.
Богатият младеж имаше определени вярвания, които го наведоха на мисълта, че неговите постижения бяха в резултат от неговите човешки добродетели. „Всичко това съм опазил” (Лука 18:20) – каза той.
Според начина, по който мислим, ние вярваме, че това е резултат от причина и следствие, а не Божествена милост и благодат. Усилието да пази всичките заповеди трябваше да го заведе при тази милост и благодат.
Неговите вярвания определиха цената, която той постави на своите богатства, власт да управлява и да получава почести от хората. Но това, което той оценяваше, не отговаряше на неговия въпрос – „какво друго, трябва да направи?”
Определено беше, че той трябва да отсъди, дали Исус има отговор на този неотговорен въпрос.
· Повечето хора не отиват при Него.
· Те следват множеството, което казва: „Всеки го прави.”
· Те се вглеждат в резултатите и казват: „Не наранявам никого”.
· Те мислят само за себе си и казват. „Това е моя живот.”
· Те живеят според изискванията на обществото и казват: „Времената се променят”.
· Те измерват честотата и казват: „Само този път ще бъде добре.”
· Те проверяват съвестта си и казват: „Чувствам, че това е добре.”
· Някои дори отварят Писанията, за да „видят какво казва Бог.”
Вярванията на богатия младеж бяха осигурили добри инструкции за него, но не и утеха за другите. Всички ние искаме да се завием в нашите религиозни одеяла и да оставим изгубените в студа на невежеството, но Исус му даде избор. Пази това, което имаш или: „Продай всичко, което имаш ... ела и ме следвай.”
Беше време за решение и той реши, че може би има нещо погрешно в теологията на Исус. Той си отиде тъжен. Може би той щеше да бъде великия апостол Павел, но ние не знаем това. Не е записано какво направи той по-късно с този отговор. Но в неговия живот все още нямаше място за зависима вяра.
Решението определя характера. Богът на тези хора е силен само колкото тяхната сила, умен, колкото техните умове и толкова добър, колкото благословенията, които идват при тях.
За Исус, вяра, опрощение на грехове и злия бяха неща, които откриваха Неговия характер и Го приближаваха при Неговия Баща в молитва всеки ден.
Докато хората търсеха главно отговори на своите проблеми, тяхната бедност, болести и политическо подтисничество, Исус фокусира Своята мисия на проблеми като гордост, лицемерие и законничество. Това са нещата, които не позволяваха на хората да му се доверят с детска вяра.
Сатана представи пред Исус нещата, които имаха значение за него. Той предложи на Исус три религиозни алтернативи като чудеса, тайна и власт. Исус се отказа от тях. Той искаше да бъде възлюбления Син на Своя Баща и да живее живот на проста вяра и послушание и да се завърне при Него с Невеста, за която беше заплатено.
Характерът определя величието – смирението да бъдем доверчиви като децата (Матей 18:3-4). Тази магистрала на смирение води до подобието на един вечно увеличаващ се всемир на познание за Бог. Също така може да определи неуспеха да се служи на двама господари.
„Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога” (Лука 16:15).
Корена на религиозната гордост е този път, който тя изминава в подобието на дълбока черна дупка.
„Нашите беззакония, тайното ни сърце и неговите грехове (които искаме
да скрием дори от себе си), си поставил в (откриващата) светлина на лицето Си” (Псалм 90:8) AMP
Тагове:
