Глава петнадесета
Благодатта е достатъчна
От Неговото преизобилие
Добре е за тези, които са решили да изоставят плътското и да преминат през вратата на покаяние в цялата Божия правда и правосъдие, да не забравят, че в останалата част от пътешествието „благодатта е достатъчна”. Погледнете в миналото и вижте, че имаше „достатъчно благодат”.
В Данаил 3:18 трима мъже трябваше да бъдат хвърлени в огнена пещ, тъй като отказаха да се поклонят на златния образ, който Навуходоносор беше направил. Те казаха: „Нашият Бог може да ни спаси ... но ако не ни спаси ... ние няма да служим на боговете ти.”
В Лука 24:21 двамата ученика по пътя за Емаус казаха на Исус: „Ние се надявахме, че Той беше този, който щеше да възстанови и изкупи Израел.”
Йоан Кръстител запита: „Ти ли си Този, или трябва да очакваме друг?” В Йон 4:2 виждаме Йона, който се оплаква: „Не беше ли това, което казах, когато все още бях в страната си! ... тъй като знам, че си благ и милостив Бог, бавен да се гневи и преизобилстващ в милост...”
Съществуват моменти в живота ни, когато, имаме големи, очаквания. Много от тях, ако не повечето не са изпълнени по начина, по който си ги представяме, страхуваме или очакваме. Когато се страхуваме от опозиция, тя може и да не дойде. Когато не можем да си представим, защо трябва да има опозиция, тя идва.
Много важно е, вярата да има алтернатива за настоящите очаквания. Както тримата приятели на Данаил казаха: „но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме (Данаил 3:18)”
Всеки, който израства в познание и вяра ще открие, че Исус се противопоставя на техните собствени идеи или очаквания.
Тъй като всеки от нас познава нещата само от части, всеки от нас трябва да разбере Неговата свята цел за нас. Той ни е осведомил, че Неговите пътища и мисли са различни от нашите. Неговите алтернативи ще изпитат качеството на нашата вяра. За много хора разочарованията се превръщат в неверие.
Когато тримата младежи стояха пред огнената пещ, те не знаеха, че Бог ще извърши за тях много по-велико нещо, отколкото очакваха.
Той се присъедини към тях в пещта и след това демонстрира Своята благодат, като промени сърцето и ума на царя.
Когато Авраам заведе Исак на планината Мория, той не знаеше как или дали Бог ще промисли друго агне за жертвата (Битие 22).
Вярата на Авраам беше изправена пред сериозен проблем. Ако Бог не се погрижи за друго агне освен Исак, ще изпълня ли заповедта? Единственото нещо, което четем за него е, че той стана рано сутринта и пристигна на третия ден, за да принесе своята жертва и така той стана благословение за всичките следващи поколения.
Бог се присъедини към проповедта на Йона и 600 000 души промениха начина си на живот. Въпреки това Бог не живееше според очакванията на Йона и Йона реши, че е по-добре да се разгневи на Бог и да умре. Знаеше ли обаче той, че неговата опитност в корема на рибата предсказва смъртта на Христос? Знаеше ли той, че Христос също беше изпратен при един изгубен свят, за да представи спасение за всички народи?
Йов беше човек, който изгуби всичко и отговори с думите: „Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам (Йов 13:15). Това се случи дълго време, преди Лазар и Исус да бъдат възкресени от мъртвите. Не сме ли всички мъртви в нашите престъпления на грях, чакащи деня на възкресението?
Йов беше свикнал греховете му да бъдат простени (7:21), но един ден Бог промени формата на начина, по който Той идваше при него.
Готовността на Йов да страда остави трайно свидетелство за идващите поколения, за страдащия Спасител. За Него беше пророкувано: „Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на който и да е бил човек, и образът му от образа на който и да е от човешките синове. Така той ще удиви много народи” (Исая 52:14-15).
Колко различно беше това от очакването на Израел? Тъй като нямаха алтернатива за своите очаквания, те извикаха: „Разпни Го!”
Йоан Кръстител беше видял Светия Дух във формата на гълъб. Той беше чул гласа от небето. Въпреки това той зададе въпроса: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме? (Лука 7:19).
Колко различен беше затвора от пустинята в Юдея, Исус от очакването на Израел, какъв ще бъде Месия! Спореше ли плътта на Йоан с неговата вяра? Възможно е да си Божий пророк и да не можеш да разбереш Божието сърце, което се наслаждава с милост.
Павел се радваше на прекрасни откровения и след това получи трън в плътта. Той поиска три пъти тръна да бъде отнет. Божият отговор беше: „Моята благодат е достатъчна за теб”. (Чакай и ще разбереш целта му). Защо Бог, който правеше чудеса чрез Павел, отваряше вратите на затвора за него и: „ограби началствата и властите, изведе ги на показ” (Колосяни 2:15), не премахна тръна от неговата плът? (2 Коринтяни 12:7).
Павел трябваше да научи, че има алтернатива за неговите очаквания.
„Затова намирам удоволствие в немощ, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен” (2 Коринтяни 12:10)
В пътуването ни през светилището може би също и на нас ще се наложи да приемем Божията алтернатива за очакванията ни.
Исая пророкува за начина, по който Исус ще се изправи пред Своите обиди, беди и преследване. „Затова съм втвърдил лицето си като кремък, и зная, че не ще бъда посрамен (Исая 50:7).
В Откровение 5:5 четем, че един от старейшините каза на Йоан: „Недей плака: ето лъвът, който е от Юдиното племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата седем й печата.”
Този Изкупител сега ни води и посредничи за нас, за да ни направи победители.
Глава шестнадесета
Моят Изкупител
(На еврейски Гоел)
Вестта на благовестието
Доближавайки се до олтара, трябва да се запознаем с еврейската дума гоел. Тя е много близка до думата благовестие. Гоел означава изкупител, а благовестие е историята за изкуплението.
За пръв път тази дума е използвана, когато Яков благослови синовете на Йосиф в Битие 48:15: „Ангелът, който ме избавя от всяко зло.”
Йов, който живя преди или около времето на Авраам използва същата дума: „Аз зная, че Спасителят ми е жив” (Йов 19:25).
Исая използва същия термин за идващия Месия на Израел в 59:20: „Изкупител ще дойде в Сион.”
В Притчи 23:11 мъдрият учител изрича предупреждението: „Защото Изкупителят им е мощен”, говорейки за Бог, като близък сродник, който ще защитава интересите на семейството.
Еврейската дума Гоел описва личност, като спасител, близък сродник, човек, който освобождава, който възстановява някой, който поставя нещата в тяхното оригинално състояние. Един ден Бог ще направи това със Своето създание.
Също така тя беше използвана за хора, които бяха най-близки роднини, които се намесваха, за да поддържат правата или да запазят наследството в семейството.
Отговорностите на гоел включваха:
Отмъщение за кръвта (живота) на член от семейството; откупването на някого от робство; възстановяване на семейните земи, за да останат в семейното наследство или женитбата с вдовица, за да възстанови наследството на мъртвия й съпруг, както е описано в книгата Рут.
В Изход 6:6 Бог нарича Себе Си Изкупител: „ще ви откупя с издигната мишца”. Той обеща да ги изкупи от Египетското робство и да ги приеме като Свой народ, и да бъде техен Бог.
Това означаваше, че Той не само трябваше да изведе Израел от робство в Египет, но за да може да ги изкупи, Той трябваше да извади Египет (който е тип за грях) от сърцата на Израел и да възстанови Израел до първичното, оригинално безгрешно състояние.
Това е продължило дълго време, от времето на Адам и Ева. Начина за неговото реализиране е представен в сянка чрез даренията и жертвите в скинията и храма. След това в Ерусалим то беше завършено и остава такова в продължение на 2 000 години, но приложението на това изкупление до края на земната история е все още в ход.
Доближавайки се до жертвения олтар, ние ще получим разбиране относно средствата, които Бог е осигурил за човека да бъде изкупен. Разбирането на жертвите е от голяма полза за следването на Бог и с мир да пребиваваме в Него, както Той пребъдва в нас.
В Лука 24:26, по пътя за Емаус, Исус напомни на двама от учениците за всичко, което е било пророкувано: „Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?”
Писмото към Евреите, в 1:3, споменава тези две неща с различни думи, първо: „след като извърши очистване за греховете”. Тези думи говорят за Неговата служба на смирение и страдание като Божий Агнец. Това е делото на Христос според чина на Арон като първосвещеник тук, на земята; и второ: „Седна от дясно, на Величието на високо”. Това говори за Неговата служба на власт и слава, като Посредник и Цар на царете. Това е делото на Исус според чина на Мелхиседек в небето.
Първата от тези две части е представена при олтара в петте различни приноса, които сочеха към изкупителната служба на унижения и страдания. Втората част се вижда в Святото място.
Писателите в Новия завет свидетелстват за това изкупление в различни книги като:
Завършено – изработваме и започваме да разбираме чрез послушание (Колосяни 2:10).
Ефективно – то ни прави наслада за Бог Юда (1:24).
Опитни – нов живот тече от тях (Деяния 4:31).
Годни за всемира – ще има ново небе, нова земя и ново човечество (Откровение 21:1-2).
Не като такива, които работят за него – но като такива върху които е работено (Филипяни 2:12).
Като дело на Бог – ние трябва да изграждаме вярата си върху това дело (Деяния 4:12).
Като имащи Светия Дух – откриващи Христовото дело (Йоан 16:13).
Като помагащо ни да станем святи – а не само да имаме приятни идеи относно Бог (Евреи 9:14).
Правейки ни длъжници на всеки човек – докато Го познаят (Матей 28:19).
Като завършено – То е последната дума в изкуплението на човека. То не може да бъде променяно. Делото на Изкупителя довежда до край духовната гордост и противопоставяне в умовете на хората, чиито разсъждения са противоположни на Божиите свидетелства (Откровение 22:13).
Гордостта на собствената интелигентност е тази, която иска да властва над другите. Гордостта се възвеличава като мъдрост на човека, докато презира останалите хора. Тя ни заслепява за големината на нашите собствени грешки.
Тя презира мисълта, че има нужда от Бог или Неговата благодат, докато живота се изражда в духовната идея на служене на идоли.
Тя кара човека да оценява духовните ритуали и традиции над връзката с Бог и Го принуждава да пренебрегва молитвите на този човек.
Не трябва да живеем по този начин. Милосърдието е много по-велик приятел, отколкото гордостта може да бъде. Делото на Изкупителя не е да постави край на всички неща, а само на стария живот на човека.
Глава седемнадесета
Жертвеният олтар
Направи Го грешен
Жертвеният олтар не беше нещо прекрасно, като се има предвид атрактивната красота на вратата. Подминавайки олтара, човек можеше да види друг прекрасен вход към светилището. Той беше два пъти по-тесен и два пъти по-висок.
Първо човек трябваше да спре при този олтар и да направи своя принос на промяна на живота. Това започна, когато Бог дойде, за да потърси човека, който беше съгрешил. След като беше привлечен от благодатта чрез вяра, той влезе през вратата.
Тъй като вратата беше тип за Изкупителя, също така е и тази врата. Вратата призоваваше всеки, да дойде и да влезе в правдата на своя Изкупител: „...чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите” (1 Коринтяни 1:21). В изкуплението: „Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците” (1 Коринтяни 1:25).
Олтарът беше откровение на завършеното дело на Изкупителя, осигуряващ това изкупление. Той сочи към кръста и говори за него. Той помагаше на хората да разберат това, от което човека се нуждаеше и какво Бог изискваше от него, за да възстанови мира между тях.
Той знаеше, че извеждането на цял народ от Египетско робство и водейки ги към обещана земя, не промени от само себе си нито едно от човешките сърца. Може би то е променило мисленето на някои от тях, но дори и дар от такъв размер не може да промени сърцето на човек, за да започне да търси Бог. „В повечето от тях Бог не благоволи” (1 Коринтяни 10:5). „Понеже не се съедини чрез вяра в ония” (Евреи 4:2).
Така че Той постави пред Израел, нещата за които се надяваха и от които имаха нужда в триизмерна постройка, илюстрация на Новия завет. Той искаше народа на Израел да разбере своето изкупление напълно и свободно.
Докато закона само може да обвинява и да казва „виновен”, тук, при олтара, благодатта беше пълна и свободна да оправдава. Бог не искаше Израел да прибавя каквото и да е към него, освен вяра. Това даваше възможност на наблюдаващия да Го удовлетвори и да разбере, че само Бог може да излекува болестта на греха. Дори те не трябваше да мислят, че могат да прибавят няколко добри дела към това оправдаване, за по-сигурно.
В продължение на 1 400 години, тази илюстрация на завършеното дело на техния Изкупител беше пред тях и те прибавяха своята вяра към изпълнението на церемониите, вместо към Този, към когото те сочеха. „Те са, които свидетелстват за Мене” (Йоан 5:39). Този Исус щеше да бъде истинския олтар, способен да умре и в същото време да бъде този, над когото смъртта нямаше сила.
В Изход 27 срещаме описанието на бронзовия олтар, където Изкупителя беше направен грешен.
Той представляваше квадратна кутия, отворена отгоре и отдолу, с размер 5 на 3 лакти или около 2.5 х 2.5 х 1.5 метра. Страните му бяха от акациево дърво, покрито с бронз отвън и отвътре. Долната част беше подсилена с бронзова решетка отвън на средата на олтара за свещеника да застане върху нея (Изход 27:5). Вътрешността беше пълна с камъни (Изход 20:24). На четирите горни ъгъла на олтара имаше четири рога сочещи към четирите краища на света.
Казва се, че акациевото дърво, което е било използвано е било от дърво като храст, с много криви клони, не по високо от 5-6 метра. Дървото е много твърдо и трайно. То е описано от гръцките преводачи като не гниещо. Тук то говори за същата човешка природа на Христос, както колоните в двора. Не загниващо и безгрешно, което не е подчинено на смърт и разлагане, въпреки това, Той можеше да даде живота си.
Това дърво беше покрито с бронз, което сочеше към възможността на Носещия греха, да понесе огнената присъда на Бог, без да бъде унищожен. То сочеше към Неговата сила да понесе кръста. На този олтар светостта и правдата на Бог бяха видени в Неговата омраза към греха и Неговата правда в наказването й.
Артър Пинк казва:
„Когато Исая видя Божията святост, той извика: „Горко ми, аз загивам” (Исая 6:5). Той не можеше да се справи със собствения си грях, но видя олтар, от който беше взет горящ въглен. Въглен, който беше изпълнил своето дело, той беше погълнал жертвата. Този въглен беше докоснат до устните на Исая и той беше обявен за чист. Този горящ въглен представя Божията святост, която поглъща това, което Го накърнява.”
В първото си писмо Петър пише за тази погълната жертва:
„Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в края на времето за вас” (1 Петрово 1:18-20).
Четирите рога бяха символ на сила, сочещи към неизчерпаемата воля на Изкупителя, да завърши Своето дело н
Тагове:
