Невероятно, но факт

След тези признания на музикантите не е учудващо, че в една от песните си те дават дума лично на Сатана: „Господ на този свят" („Lord of This World")⁷.

„ Ти проучваш своя дух и не знаеш от къде да започнеш. Не можеш да намериш подходящия ключ за твоето сърце. Ти мислиш, че го знаеш, но никога не си сигурен. Душата ти е болна, но ти никога няма да намериш лекарство.

Този свят беше сътворен за теб от някого в небето, обаче ти избра лоши пътища вместо любовта. Където и да живееш, ти ме правиш Господ на този свят. Твоята душа, която аз ти взех, никога няма да липсва някому.

Господ на този свят — притежателят на всичко! Господ на този свят — той сега е твой изповедник.

Ти си мислиш, че не си виновен, и няма за какво да се страхуваш. Ти казваш, че не ме познаваш — та това не е ли ясно? Ти се обръщаш към мен — с цялата си светска алчност и надменност. Но ще се обърнеш ли пак към мен, когато умреш?"

Тази песен е от дългосвирещата плоча „Господарят на Реалността" — „Master of Reality" — 1971. На същата плоча с умението си да преобразяват Black Sabbath реализират и следното парче, което — невероятно, но факт — звучи съвсем християнски:

„After Forever" ⁷.

„Мислил ли си някога за твоята душа — може ли тя да бъде спасена? Или може би си мислиш, че просто ще останеш в гроба, когато умреш? Бог само мисъл в главата ти ли е, или той е част само от теб?

Христос само име ли е, което ти веднъж прочете в една книга, когато беше в училище?... Аз видях истината. Да, съзрях светлината и промених пътищата си. И в края на нашите дни ще бъда подготвен, докато ти си самотен и страхлив. Възможно е да се страхуваш от това, какво биха казали приятелите ти — ако знаеха, че вярваш в Бога?

Преди да критикуват, те трябваше да разберат, че Бог е единственият път към любовта... Мисля, истина е, че имаше хора като теб, които разпънаха Христос. Вярвам, тъжно е, че твоето мнение беше общоприетото. Ще бъдеш ли спокоен за себе си, когато твоята смърт е близо и, да кажем, ти не вярваш? Имаше възможността, но ти отхвърли предложението, сега не можеш да поправиш нещата.

Може би ще размислиш все пак, преди да кажеше Бог е мъртъв и забравен. Отвори очите си и просто разбери, че той е единственият, който може да те спаси сега от всичките ти грехове и омраза. Или ще продължиш да се по-доиграваш на всичко това, което чуваш сега? — Да! — Мисля, че е твърде късно за теб."

Надявам се, че от този кратък откъс става достатъчно ясно как дори вярващи християни могат да бъдат заблудени от хитростта на Лукавия. Един „набожен" текст като „След завинаги" („After Forever") все още не дава сигурно обяснение на скрития духовен смисъл! Още апостол Павел посочва, че Сатана знае как изкусно да се маскира и да измами хората, за да се хванат на въдицата.⁸

Със сигурност някой ще забележи: А металните кръстове, които членовете на групата носят? Не е ли това израз на техните християнски възгледи, а? Никога! Познавайки опасностите от досега с демоните, определени окултисти (тези с белите магии) се предпазват от тях с такъв кръст. Според тях злите сили трябва да се страхуват от него. Обаче четиримата „рокери на ада" не се страхуват да си окичат кръстовете, дори от време на време обърнати надолу...⁹ .

Боб Ларсън, известен в САЩ християнски експерт в областта на рокмузиката, изразява извънредно безпокойство, свързано с броя на почитателите на Black Sabbath дори и сред християнската младеж:

„Бях шокиран, като открих толкова много млади хора, изповядващи Христа, които си купуват Black Sabbath и ги слушат, при все че знаят за сатанинските увлечения на тази група. Някои се опитаха да защитят Black Sabbath, като се позоваваха на текста на една тяхна песен „After Forever" — „След завинаги" ¹⁰.

Небе и ад

След осмата дългосвиреща плоча на Black Sabbath — „Never Say Die" (1978) гръмва сензацията, че водещият, Ози Озбърн, който е съсипан от алкохолизъм, като се обръща назад, коментира своето напускане кратко:

 „Всъщност не можех да остана повече тук, иначе трябваше да съм вече в сандъка.                          

Беше дванайсет без пет. Ако останех в Black Sabbath, щеше да има скоро Кейт Муун, Поркането беше мое хоби..."¹¹.

„Без певец Black Sabbath струва точно толкова, колкото телевизор без кинескоп" е коментарът на едно рок списание. В лицето на бившия певец на Rainbow — Рони Джеймс Дио, който показва огромното си влечение към окултизма, в края на краищата групата намира пълноценен заместник.

През 1980 година излиза дългосвирещата плоча „Heaven and hell" — („Небе и ад"). На черната й обложка са изобразени три ангела с ореоли — е, разбира се, с червен лак на ноктите, задължително играещи на карти и с по една димяща цигарка! Така че по-скоро паднали ангели и повече „hell" отколкото „heaven" (no-скоро „ад", отколкото „небе")!

В края на 1981 година излиза „Mob Rules", чиято заглавна композиция става водеща в музиката на окултно фантастичния филм „Heavy metal". „Live evil" e заглавието на един двоен лайф албум. То отразява в кратка форма себе оценката на групата и това, което хиляди почитатели завинаги ще свързват с името Black Sabbath.

На един от концертите Рони Джеймс Дио демонстрира сатанински поздрав, показалецът и малкия пръст са опънати нагоре (символът на двата рога). Едновременно с това певецът изкрясква на тълпата, а тя му отговаря по същия начин. Дио поглежда към знака, който прави с ръката си, и казва: „Много хора вярват, че разбират какво значение има това, но ние наистина знаем какво означава." ¹²