Голяма сензация става, когато бившият идол на Дийп Пърпъл (тъмно виолетово) — Ян Гилън, най-неочаквано поема работата на напусналия през март на 1983 г. Дио.

„Те се дерат като обладани от дявола", описва едно младежко списание държанието на новата формация и продължава: „На обложката се хили дяволито мутрата на едно новородено бебе на ада. Рога върху голото му чело, зъби на вампир, проблясващи от ъглите на устата и предълги, остри, жълти нокти на пръстите." С „Born again" („Роден отново"), заглавието на съвсем новата им дългосвиреща плоча, се представиха драконите на хард рока през септември на дългоочакваното си турне из Германия.

И действително „дяволските поклонници на рока", както сами обичат да се наричат, привличат на концертите си стотици почитатели на Black Sabbath, където под адски силните звуци се отслужват черните литургии. По сцената се стеле зеленикаво бяла мъгла, когато групата с удари на чук възвестява началото на песента „Born again". На заден план на екрана просветват очертанията на английското жертвеното капище Стоундхендж... До колене в мъгла, Ян Гилън като обладан разклаща кафявите си кичури и реве към вилнеещата тълпа, която омагьосана обслужва с танц черната литургия ¹³.

Един почитател отбелязва: „С тяхната музика човек може да бъде дрогиран и без наркотици."

Ози Озбърн („Любимецът на Луцифер", както го нарича едно музикално списание) също така се впуска да поднови своя окултен имидж, което не само му се отдава, но му донася и дъжд от злато, та и платина за няколко милиона продадени плочи.

Като част от своите погнусяващи спектакли на живо Ози Озбърн отхапва главите на няколко птици, а веднъж отхапва даже и главата на един мъртъв прилеп, който някой му подхвърля на сцената. И за това му се налага да се подложи на мъчителна серия от инжекции против бяс.¹⁴ Соло дебютът на Озбърн (1981) е отбелязан в едно младежко списание със следните думи:

„Ози Озбърн, както винаги пълен със символи, отново напомня за себе си след отпадането си от Black Sabbath с дългосвирещата плоча „Bizzard of Ozz". На обложката на плочата Ози е загър-нат с червена свещеническа одежда сред мъгла, черепи, черна котка и голям кръст, издигнат в знак за атака...

Така че не е за учудване защо в една песен Ози се превръща в най-бруталния поклонник на дявола и окултист на новото време, към чиито последователи принадлежи и Джими Пейдж от Led Zeppelin:

„Mr. Crowley (един от най-големите окултисти сатанисти на нашето време — бел. пр.), I wanna know what you meant"¹⁵ .

Тук Ози Озбърн се отплаща на Алистър Краули и катапултира в книгата „Рекордите на Гинес": „Mr. Crowley" е най-продаваната картинна плоча, която някога е била издавана" ¹⁶.

Sympathy for the Devil
(Симпатия към дявола)

Големият звяр 666

Магьосникът Алистър Краули (1875-1947) се счита за най-големия сатанист на XX век. През 1896 година в Стокхолм той получава видение, което му създава увереност, че той е Антихрист. Така от тогава той започва да се нарича „The Great Beast 666" („Звярът от бездната", Откровение 11:7) и да вярва, че ще бъде използван от окултни сили със свръхестествено знание и способности като канал за комуникация с човечеството.

Краули коментира своята мисия като временна, „да предизвика раздвижване на окултните сили, които до края на това столетие ще достигнат връхната си точка в просвещението на всеки един". Той вижда себе си като пророк, който ще доведе нова ера (new age) и ще помете остатъците от престарялото и вече неподходящо за. живота християнство. Много показателни са думите на Краули: „Сатана не е врагът на човечеството". Той е... живот... любов... светлина" и „Пътят към небето преминава през ада!"

Целта на Краули е човекът да усвои силите на демоничния свят и да се превърне в господар на Земята.

Наред с практикуването на черна магия и сатанизъм, както и интензивна наркомания съществена роля в кариерата на Краули играят и сексуалните завоевания. Негови приятели и познати го описват като ненаситен, а той през целия си живот има неизброими връзки както с мъже, така и с жени, при все че от друга страна, както казват, той съвсем не е с нормални човешки наклонности. Позовавайки се на индийския култ към Тантра, той пропагандира теорията, че сексуалните заблуждения са акт на сексуална магия. С времето той се занимава все повече със сатанизъм и започва да му се услажда телесният садизъм. Към неговите многобройни перверзни спада също и това, че ходи по голяма нужда на килимите. При това той твърди, че изпражненията му са свети.

Алистър Краули написва много стихотворения, есета и описания на своите окултни философии и преживявания. Голяма част от тях са от порнографско естество. За негово главно произведение се смята „Book of the law" („Книгата на закона"), която е продиктувана от неговия дух водител, демона Ейуас, в Кайро през април 1904 година. Това е една антибиблия, в която Краули описва сатанинското си учение и формулира своята максима:

„Do what thou with shall be the whole of the law" — „Прави каквото искаш, това е целият закон!"

По тази заповед и по примера на Краули се развива тъмният свят на тайнствени ритуали и дискретни окултни ложи, в които се практикува черна магия, призоваване на дявола и рядко срещани жертвоприношения дори и на хора. Алистър Краули е проникнат от страстта си към злото и от разюзданост. Той става бацилоносител на злото, със своите черно магически видения и практика той заразява невероятно много хора и ги завъвежда във властта на мрака. Цените на неговите книги и до днес достигат петцифрени числа.

Журналистът Хорсет Кнаут в своята книга „Заветът на злото" отбелязва: „Това, което през живота си А. Краули е измислил, проучвал, публикувал и практикувал, за много окултни групи е ръководещо и днес. Чрез Краули те намират един нов начин на живот, едно ново състояние на духа, една нова религия. Голямото разпространение на своето учение в Европа и особено в САЩ Краули така и не доживява. След един живот, изпълнен с приключения, той умира през 1947 година в своята родина наркоман, душевноболен и самотен. ¹