Мъчението в ада е толкова реално. Когато душата дойде тук няма надежда, няма живот, няма любов. Адът е толкова реален. Душата, която е погинала трябва да гори завинаги в тези пламъци.

Нека да ви предупредя: не отивайте на това място. То е ужасно място на мъчения, разпъваща болка и вечна тъга! Вашата душа ще бъде завинаги жива!

Това е реалност и душата ви ще отиде или в небето или в ада!

Приятелю, ако ти живееш в грях, моля те, покай се. Ако си новороден, но си обърнал гръб на Бога, покай се и се обърни към Него сега. Събуди се преди да е станало твърде късно и ти ще прекараш завинаги с Господ в небето!

ДЯСНОТО КРИЛО НА АДА

Сатана е заблудил мнозина

Всеки път като слизах в ада, не можех после нито да спя, нито да ям. Пред очите ми като на телевизионен екран се редуваха непоносимите гледки, а в ушите ми пронизително звучаха виковете на осъдените. Заставайки пред белия лист, аз се мъчех да намеря най-точните и искрени думи, за да предам на света истината за това страшно място.

Исус ми се явяваше отново и отново: “И тази вечер ние ще отидем в дясното крило на ада, мое дете. Не се страхувай, защото Аз те обичам и съм с теб”.

По лицето на Исус имаше печал, а очите Му бяха изпълнени с голяма нежност и дълбока любов. Макар че тези души в ада бяха изгубени завинаги, аз знаех, че Той все още ги обича и така ще бъде през цялата вечност.

“Мое дете - каза Той - Бог, Нашият Отец, е дал на всеки един от нас воля, така че ние да можем да изберем на кого да служим: на Него или на Сатана. Ти разбираш, че Бог не е направил ада за своите люде. Сатана заблуждава мнозина, за да го следват, но адът е направен за Сатана и неговите ангели. Това не е Мое желание, нито на Отца Ми, някой да погине.” Сълзи на състрадание потекоха по бузите на Исус.

Той ми каза: “Като минаваме през ада, спомни си думите Ми, че Аз имам всичката сила на небето и на земята. Понякога ще ти се струва, че съм те оставил, но не съм. Също, понякога ние ще бъдем видени от злите сили и изгубените души, но друг път не. Но не се страхувай да Ме следваш”.

Ние вървяхме заедно. Плачейки, аз Го следвах. Дни наред аз плачех и не можех да се отърся от гледката на ада. Плачех вътрешно, с духа си, който беше много натъжен.

Армията на злите сили

Ние пак пристигнахме в дясното крило на ада. Видях, че се намираме на пътека, която беше суха и гореше. Писъци изпълваха мръсния въздух и диханието на смъртта беше навсякъде. Миризмата понякога беше толкова отблъскваща, че ми призляваше на стомаха. Навсякъде беше тъмнина, с изключение на светлината, която идваше от Христос и от горящите ями, които осейваха пространството наоколо.

Изведнъж демони от всякакъв вид минаха покрай нас. Някои от тях злобно изръмжаха срещу нас. Демоничните духове, с различни размери и форми, трескаво разговаряха помежду си. Най-отпред един голям демон даваше заповеди на по-малките. Ние се спряхме, за да ги чуем. Междувременно Исус ми каза: “Има и друга демонична армия на тъмнината, която ние сега не виждаме тук - като например злите духове на болест”.

“Хайде, тръгвайте - каза големият демон на по-малките духове и дяволчета. - Направете много лоши неща. Разрушете домове и съсипете семейства. Прелъстете слаби християни и заблудете, и отклонете, колкото се може повече. А когато се върнете, ще получите наградата си.

Запомнете, трябва да сте внимателни с тези, които искрено са приели Христос като свой Спасител. Те имат силата да ви изгонят. Вървете сега по света. Аз вече имам много други там горе и ще изпращам и още. Запомнете, ние сме слуги на принца на тъмнината.”

Тогава злите същества се разбягаха нагоре и тръгнаха извън ада. Врати, отгоре - на лявото крило на ада - се отвориха, за да излязат, а после много бързо се затвориха. А някои от бесовете излязоха през прохода, през който ние влязохме вътре.

Ще се опитам да ви опиша вида на тези зли същества. Този, който говореше, беше много голям по размер - около големината на голяма мечка гризли, кафяв на цвят, с глава като прилеп и хлътнали очи в косматото лице.

Друг беше малък като маймунка, с много дълги ръце и косми по цялото тяло. Лицето му беше изпито, носът му остър, но нямаше очи.

Друг пък имаше голяма глава, колкото на кон, с гладка кожа.

От вида на тези демони и нечисти духове, както и от ужасната миризма, която идваше от тях, започна да ми се гади. Навсякъде, където и да погледнех, имаше демони и бесове. Най-големият от тях, това научих от Господа, получаваше заповеди директно от Сатана.

Исус и аз тръгнахме надолу по пътя. Всичко се изпълваше от викове и болки, от незабравими болезнени стонове. О, Господи, какво ли още има да видя? - си мислех.

Фалшивият проповедник

Ние вървяхме покрай някои от нечистите същества, които изглеждаше, че не ни забелязваха и се спряхме до една яма с огън и сяра. В нея имаше човек с едър силует. Чух го да проповядва Евангелието.

Погледнах учудено към Исус за отговор, защото Той винаги знаеше мислите ми, и Исус ми каза: “Докато беше на земята, този човек беше проповедник на Евангелието. За определено време говореше истината и Ми служеше”.

Учудих се какво правеше тогава този човек в ада.

Беше висок около метър и осемдесет, а скелетът му беше с мръсен сивкав цвят, като надгробен камък. Все още по него висяха части от дрехите му. Не разбирах защо пламъците не бяха изгорили тези окъсани и дрипави дрехи. Горяща плът се провисваше от скелета му като че ли скалпът му беше обхванат от пламъци. Ужасна миризма идваше от него. Отново си спомних думите на Исус, че в ада всички човешки сетива остават будни и дори още по-изострени и чувствителни.

Видях как човека разпери ръцете си, като че държи някаква книга и започна да чете от въображаемата книга.

Той четеше Писание след Писание и аз си мислех, че това беше хубаво. Исус му каза с голяма любов: “Утихни”. Човекът веднага спря да говори и се обърна бавно, виждайки Исус. Наблюдавах душата му вътре в скелетната форма.

Той каза на Господа: “Господи, сега ще проповядвам на всички хора истината. Сега, Господи, съм готов да отида и кажа на другите за това мъчилище. Знам, че докато бях на земята не вярвах, че съществува ад, нито пък вярвах, че идваш втори път. Това искаха да чуят хората и аз направих компромис с истината в моята църква”.

“Знам, че не харесвах никой, който е от друга раса или с друг цвят на кожата и бях причина мнозина да отпаднат от Теб. Аз си бях направил мои собствени правила за правилно и неправилно. Знам, че отведох мнозина встрани от Пътя и станах причина много хора да се препънат в Твоето Свято Слово, защото вземах пари от бедните. Но, Господи, изведи ме от тук и ще върша правилните неща. Няма повече да вземам пари от хората. Вече се покаях. Ще обичам ближните от всяка раса и цвят.”

Исус каза: “Ти не само изопачаваше и тълкуваше грешно Святото Божие Слово, но ти лъжеше, че не знаеш истината! Удоволствията на живота за теб бяха по-важни от истината! Сам Аз те посетих и се опитах да те обърна, но ти не искаше да послушаш. Вървеше по своя собствен път и злото беше твоят бог. Знаеше истината, но не искаше да се покаеш и да се върнеш при Мен. Аз бях там през цялото време. Чаках те, исках да се смириш, но ти не го направи. А сега присъдата е вече произнесена!”

По лицето на Исус имаше тъга. Знаех, че ако човекът беше послушал вика на Спасителя, нямаше сега да бъде тук. О, хора, моля ви чуйте!

Исус отново проговори на отстъпника: “Трябваше да кажеш истината и щеше да обърнеш мнозина към праведност според Божието Слово, което казва, че всички невярващи ще бъдат в огненото езеро, което гори с огън и сяра. Ти знаеше пътя на кръста. Знаеше пътя на праведността. Знаеше какво казва Истината. Но Сатана изпълни сърцето ти с лъжи и ти съгреши. Трябваше да се покаеш с искреност, а не половинчато. Моето Слово е Истина. То не лъже. А сега е твърде късно, твърде късно!”

Тогава човекът размаха яростно пръст към Исус и го прокълна.

Изпълнени със съжаление, Исус и аз се отправихме към следващите ями, а заблуденият проповедник все още проклинаше зад нас, ядосан на Исуса.

Когато минавахме покрай огнените ями, ръцете на изгубените докосваха Господа и с умоляващи гласове Го призоваваха за милост. Костеливите им ръце бяха сиво черни от изгарянето - нямаше жива плът или кръв, нямаше органи, само смърт и едно вечно умиране.

Вътрешно аз виках: О, земьо, покай се! Ако ти не го направиш, ти ще дойдеш тука! Спри, преди да е станало твърде късно!

Изпитвах огромно състрадание към всички тук. Исусе, чувствам, че сърцето ми се разкъсва от скръб, казах аз.

Викът на блудницата

Спряхме до друга яма. От ямата женски глас проговори на Исус. Жената стоеше всред пламъците, които обвиваха тялото й. Костите й бяха покрити с червеи и мъртва плът. Докато пламъците я обгръщаха, тя издигна ръцете си към Исуса и завика: “Изведи ме оттук! Ще дам сега цялото си сърце на Теб, Исусе! Ще говоря на другите за Твоята прошка. Ще свидетелствам за Теб. Моля Те, изведи ме оттук!”

Исус й каза: “Моето слово е вярно и то декларира, че всички трябва да се покаят, да се обърнат от греховете си и да Ме помолят да дойда в техния живот, ако искат да избегнат това мъчително място. Чрез Моята кръв има прошка на греховете. Аз съм верен и ще простя на всичките, които дойдат при Мен. Няма да ги изгоня”.

Той издигна очите Си и каза: “Ако вие Ме слушахте и бяхте дошли при Мен, и бяхте се покаяли, Аз щях да ви простя”.

Жената попита: “Господи, няма ли начин да се излезе оттук?”

Исус много нежно й каза: “Жено, бяха ти дадени много възможности да се покаеш, но ти закорави сърцето си и не го направи. Ти знаеше Моето слово, което предупреждава, че участта на блудниците ще бъде в огненото езеро”.

Исус се обърна към мен и сподели: “Тази жена е имала много грешни връзки с мъже и е причинила разпадането на много домове. Но въпреки всичко това, Аз все пак я обичах. Аз дойдох при нея не с осъждение, но със спасение. Изпратих много от Моите слуги при нея, за да се спаси от злите си пътища, но тя не го направи. Когато беше млада жена, Аз я призовах, но тя все още продължаваше да върши зло. Тя направи много грешки, но Аз все пак щях да й простя, ако тя беше дошла при Мен. Сатана навлезе в нея и тя не можеше да прости на другите. Отиваше на църква, за да съблазнява мъжете. Намираше ги и ги съблазняваше. Ако само беше дошла при Мен, всичките й грехове щяха да бъдат измити чрез Моята кръв. Част от нея искаше да ми служи, но човек не може едновременно да служи на Бог и на Сатана. Всяка личност трябва да направи своя съдбовен избор на кого ще служи.”