Постинг
24.07.2013 17:04 -
Дребничкият мъж от Джордж стрийт
Преди няколко години в Кристал Палас неделната служба вече била завършила, когато мъж от последните редове вдигнал ръка и казал: „Извинете, пасторе, мога ли да споделя едно кратко свидетелство?” Пасторът погледнал часовника си и отговорил: „Имате три минути”. Мъжът продължил: „Преди няколко месеца посетих свои роднини в Сидни. Вървях по известната „Джордж стрийт”, когато странен дребничък мъж, с бели коси, излезе от един магазин, постави в ръката ми брошура и ме попита: „Извинете господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на Небето?”
Бях поразен от тези думи. Никой не ми беше задавал подобен въпрос. Благодарих вежливо и продължих, но по време на цялото пътуване към дома думите на непознатия човек ехтяха в ума ми. Поканих близък приятел, който, слава на Бога, беше християнин, и приех Христос”. Всички аплодирали новодошлия и му казали добре дошъл в тяхната църква.
След седмица, на семинар в Аделаида, една жена дошла при пастора за съвет. „Кога се спасихте?” – попитал той, а тя разказала: „Неотдавна бях на гости на мои приятели в Сидни и пазарувах по „Джордж стрийт”, когато странен белокос мъж излезе от един магазин, предложи ми брошура и каза: „Извинете, мадам, спасена ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Смутена от тези думи, дойдох тук, в църквата, и пасторът ме води в молитва на покаяние.” Лондонският пастор бил много удивен. За втори път през последните две седмици чувал едно и също свидетелство...
Отлетял да проповядва в Перт. Един от стареите на църквата го поканил на обяд и му изповядал: „Израснах в църквата, но никога напълно не бях посвещавал живота си на Исус... Преди три години бях в Сидни във връзка с моя разрастващ се бизнес. Вървях из центъра на града, когато някакъв досаден, дребничък мъж излезе от вратите на един магазин, предложи ми религиозна брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Опитах се да му обясня, че съм дякон в църквата, но той не ме чу. Пълен с гняв, разказах случката на моя пастор. Очаквах подкрепа, а той ми каза, че от години се безпокоял за мен, защото знаел, че нямам лично общение с Исус. Тогава приех Спасителя!”
Не след дълго на друга конференция, проповедникът разказал трите свидетелства. Тогава четирима по-възрастни пастори се качили на амвона и смаяли аудиторията, като казали, че преди около тридесет години те също били спасени чрез въпроса на дребничкия човек от Сидни. По-късно пасторът посетил мисионери на Карибите. Споделил същото свидетелство и накрая трима мисионери заявили, че преди 15 и 25 години потърсили Бога след срещата с мъжа от „Джордж стрийт”.
След това пасторът спрял в Атланта, Джорджия и говорил пред хиляда свещеника от армията. Попитал главния от тях как е станал християнин и той му споделил: „Беше чудо. Бях матрос на боен кораб и живеех развратен живот. Имахме учения в южния Пасифик и акостирахме в пристанището на Сидни за снабдяване със запаси. Отдадохме се на здрав гуляй. Мъртво пиян се качих на погрешен автобус. Слязох на Джордж стрийт и пред мен изневиделица изскочи мъж, когото първоначално взех за дух. Той пъхна брошура в ръката ми и каза: „Моряко, спасен ли си? Ако умреш тази нощ, ще отидеш ли на Небето?”. Страхът от Господа ме разтърси като ток. Изтрезнях, изтичах до кораба и потърсих свещеника, който ме заведе при Христос с молитва на покаяние.”
Месеци по-късно пасторът бил в отдалечена част на Индия. Главният мисионер, бивш индус, го поканил в своя скромен дом и бил попитан как е дошъл при Христос. „Имах привилегията да работя в индийската дипломатическа мисия и пътувах по света. Много съм благодарен за прощението на Христос и за кръвта Му, която покрива моите грехове...
Един ден пристигнах в Сидни. Отрупан с играчки и дрехи за моите деца, вървях по „Джордж стрийт”, когато вежлив белокос мъж застана пред мен, предложи ми брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Благодарих му много, но думите му ме обезпокоиха. Когато се върнах у дома, отидох при нашия индуски свещеник. Той не можеше да ми помогне, но ме посъветва да отида в християнската мисия, за да задоволя моя любознателен ум. Беше добър съвет, защото в онзи ден мисионерът ми откри Христос. Напуснах дипломатическата служба и с Божията благодат, сега съм в служение с всичките тези мисионери, които заедно са довели при Христос сто хиляди души.
Осем месеца по-късно лондонският служител проповядвал в Сидни. Веднага се възползвал от случая да попита за дребничкия белокос мъж от „Джордж стрийт”. „Познаваме го! – отговорил местния пастор. – Името му е мистър Дженър, но не мисля, че продължава да раздава брошури, защото е вече много възрастен и немощен”. Отишли да го видят. Почукали на вратата на малкото му жилище и дребничкият човек ги посрещнал много радушно. Направил им чай, но ръцете му треперели и разлял от него в чинийките. Лондонският проповедник му разказал всичките невероятни свидетелства от последните три години.
Дребничкият човек слушал с вълнение. Сълзи потекли по бузите му. Разказал своята история. „Бях моряк. Живеех окаян живот. Когато изпаднах в криза, не знаех какво да правя. Тогава намерих Исус и животът ми коренно се промени. Бях безкрайно благодарен на Бога и Му обещах да свидетелствам за Исус на поне десет души всеки ден. Избрах „Джордж стрийт”, улица, винаги изпълнена със стотици хора. Някои отхвърляха подадената им брошура, но повечето хора вежливо я вземаха. Правих това 40 години, но не бях чувал дори за един човек, дошъл при Исус като плод на моето служение...”
Мистър Дженър починал две седмици по-късно. Можете да си представите голямата награда, която той ще получи в Небето! Никой, освен малката група християни в Сидни не знаеше за мистър Дженър, но неговото име е популярно в Небето.
Можете да си представите колко добре дошъл е Там. Червеният килим е постлан и фанфари звучат в негова чест, когато той влиза у Дома в слава.
Това свидетелство е взето от брой 4 на сп. "Благодат"
Източник: www.pavelcho.narod.ru
Бях поразен от тези думи. Никой не ми беше задавал подобен въпрос. Благодарих вежливо и продължих, но по време на цялото пътуване към дома думите на непознатия човек ехтяха в ума ми. Поканих близък приятел, който, слава на Бога, беше християнин, и приех Христос”. Всички аплодирали новодошлия и му казали добре дошъл в тяхната църква.
След седмица, на семинар в Аделаида, една жена дошла при пастора за съвет. „Кога се спасихте?” – попитал той, а тя разказала: „Неотдавна бях на гости на мои приятели в Сидни и пазарувах по „Джордж стрийт”, когато странен белокос мъж излезе от един магазин, предложи ми брошура и каза: „Извинете, мадам, спасена ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Смутена от тези думи, дойдох тук, в църквата, и пасторът ме води в молитва на покаяние.” Лондонският пастор бил много удивен. За втори път през последните две седмици чувал едно и също свидетелство...
Отлетял да проповядва в Перт. Един от стареите на църквата го поканил на обяд и му изповядал: „Израснах в църквата, но никога напълно не бях посвещавал живота си на Исус... Преди три години бях в Сидни във връзка с моя разрастващ се бизнес. Вървях из центъра на града, когато някакъв досаден, дребничък мъж излезе от вратите на един магазин, предложи ми религиозна брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Опитах се да му обясня, че съм дякон в църквата, но той не ме чу. Пълен с гняв, разказах случката на моя пастор. Очаквах подкрепа, а той ми каза, че от години се безпокоял за мен, защото знаел, че нямам лично общение с Исус. Тогава приех Спасителя!”
Не след дълго на друга конференция, проповедникът разказал трите свидетелства. Тогава четирима по-възрастни пастори се качили на амвона и смаяли аудиторията, като казали, че преди около тридесет години те също били спасени чрез въпроса на дребничкия човек от Сидни. По-късно пасторът посетил мисионери на Карибите. Споделил същото свидетелство и накрая трима мисионери заявили, че преди 15 и 25 години потърсили Бога след срещата с мъжа от „Джордж стрийт”.
След това пасторът спрял в Атланта, Джорджия и говорил пред хиляда свещеника от армията. Попитал главния от тях как е станал християнин и той му споделил: „Беше чудо. Бях матрос на боен кораб и живеех развратен живот. Имахме учения в южния Пасифик и акостирахме в пристанището на Сидни за снабдяване със запаси. Отдадохме се на здрав гуляй. Мъртво пиян се качих на погрешен автобус. Слязох на Джордж стрийт и пред мен изневиделица изскочи мъж, когото първоначално взех за дух. Той пъхна брошура в ръката ми и каза: „Моряко, спасен ли си? Ако умреш тази нощ, ще отидеш ли на Небето?”. Страхът от Господа ме разтърси като ток. Изтрезнях, изтичах до кораба и потърсих свещеника, който ме заведе при Христос с молитва на покаяние.”
Месеци по-късно пасторът бил в отдалечена част на Индия. Главният мисионер, бивш индус, го поканил в своя скромен дом и бил попитан как е дошъл при Христос. „Имах привилегията да работя в индийската дипломатическа мисия и пътувах по света. Много съм благодарен за прощението на Христос и за кръвта Му, която покрива моите грехове...
Един ден пристигнах в Сидни. Отрупан с играчки и дрехи за моите деца, вървях по „Джордж стрийт”, когато вежлив белокос мъж застана пред мен, предложи ми брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Благодарих му много, но думите му ме обезпокоиха. Когато се върнах у дома, отидох при нашия индуски свещеник. Той не можеше да ми помогне, но ме посъветва да отида в християнската мисия, за да задоволя моя любознателен ум. Беше добър съвет, защото в онзи ден мисионерът ми откри Христос. Напуснах дипломатическата служба и с Божията благодат, сега съм в служение с всичките тези мисионери, които заедно са довели при Христос сто хиляди души.
Осем месеца по-късно лондонският служител проповядвал в Сидни. Веднага се възползвал от случая да попита за дребничкия белокос мъж от „Джордж стрийт”. „Познаваме го! – отговорил местния пастор. – Името му е мистър Дженър, но не мисля, че продължава да раздава брошури, защото е вече много възрастен и немощен”. Отишли да го видят. Почукали на вратата на малкото му жилище и дребничкият човек ги посрещнал много радушно. Направил им чай, но ръцете му треперели и разлял от него в чинийките. Лондонският проповедник му разказал всичките невероятни свидетелства от последните три години.
Дребничкият човек слушал с вълнение. Сълзи потекли по бузите му. Разказал своята история. „Бях моряк. Живеех окаян живот. Когато изпаднах в криза, не знаех какво да правя. Тогава намерих Исус и животът ми коренно се промени. Бях безкрайно благодарен на Бога и Му обещах да свидетелствам за Исус на поне десет души всеки ден. Избрах „Джордж стрийт”, улица, винаги изпълнена със стотици хора. Някои отхвърляха подадената им брошура, но повечето хора вежливо я вземаха. Правих това 40 години, но не бях чувал дори за един човек, дошъл при Исус като плод на моето служение...”
Мистър Дженър починал две седмици по-късно. Можете да си представите голямата награда, която той ще получи в Небето! Никой, освен малката група християни в Сидни не знаеше за мистър Дженър, но неговото име е популярно в Небето.
Можете да си представите колко добре дошъл е Там. Червеният килим е постлан и фанфари звучат в негова чест, когато той влиза у Дома в слава.
Това свидетелство е взето от брой 4 на сп. "Благодат"
Източник: www.pavelcho.narod.ru
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Рожби на идиотизма
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Рожби на идиотизма
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005