Постинг
24.07.2013 17:04 -
Дребничкият мъж от Джордж стрийт
Преди няколко години в Кристал Палас неделната служба вече била завършила, когато мъж от последните редове вдигнал ръка и казал: „Извинете, пасторе, мога ли да споделя едно кратко свидетелство?” Пасторът погледнал часовника си и отговорил: „Имате три минути”. Мъжът продължил: „Преди няколко месеца посетих свои роднини в Сидни. Вървях по известната „Джордж стрийт”, когато странен дребничък мъж, с бели коси, излезе от един магазин, постави в ръката ми брошура и ме попита: „Извинете господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на Небето?”
Бях поразен от тези думи. Никой не ми беше задавал подобен въпрос. Благодарих вежливо и продължих, но по време на цялото пътуване към дома думите на непознатия човек ехтяха в ума ми. Поканих близък приятел, който, слава на Бога, беше християнин, и приех Христос”. Всички аплодирали новодошлия и му казали добре дошъл в тяхната църква.
След седмица, на семинар в Аделаида, една жена дошла при пастора за съвет. „Кога се спасихте?” – попитал той, а тя разказала: „Неотдавна бях на гости на мои приятели в Сидни и пазарувах по „Джордж стрийт”, когато странен белокос мъж излезе от един магазин, предложи ми брошура и каза: „Извинете, мадам, спасена ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Смутена от тези думи, дойдох тук, в църквата, и пасторът ме води в молитва на покаяние.” Лондонският пастор бил много удивен. За втори път през последните две седмици чувал едно и също свидетелство...
Отлетял да проповядва в Перт. Един от стареите на църквата го поканил на обяд и му изповядал: „Израснах в църквата, но никога напълно не бях посвещавал живота си на Исус... Преди три години бях в Сидни във връзка с моя разрастващ се бизнес. Вървях из центъра на града, когато някакъв досаден, дребничък мъж излезе от вратите на един магазин, предложи ми религиозна брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Опитах се да му обясня, че съм дякон в църквата, но той не ме чу. Пълен с гняв, разказах случката на моя пастор. Очаквах подкрепа, а той ми каза, че от години се безпокоял за мен, защото знаел, че нямам лично общение с Исус. Тогава приех Спасителя!”
Не след дълго на друга конференция, проповедникът разказал трите свидетелства. Тогава четирима по-възрастни пастори се качили на амвона и смаяли аудиторията, като казали, че преди около тридесет години те също били спасени чрез въпроса на дребничкия човек от Сидни. По-късно пасторът посетил мисионери на Карибите. Споделил същото свидетелство и накрая трима мисионери заявили, че преди 15 и 25 години потърсили Бога след срещата с мъжа от „Джордж стрийт”.
След това пасторът спрял в Атланта, Джорджия и говорил пред хиляда свещеника от армията. Попитал главния от тях как е станал християнин и той му споделил: „Беше чудо. Бях матрос на боен кораб и живеех развратен живот. Имахме учения в южния Пасифик и акостирахме в пристанището на Сидни за снабдяване със запаси. Отдадохме се на здрав гуляй. Мъртво пиян се качих на погрешен автобус. Слязох на Джордж стрийт и пред мен изневиделица изскочи мъж, когото първоначално взех за дух. Той пъхна брошура в ръката ми и каза: „Моряко, спасен ли си? Ако умреш тази нощ, ще отидеш ли на Небето?”. Страхът от Господа ме разтърси като ток. Изтрезнях, изтичах до кораба и потърсих свещеника, който ме заведе при Христос с молитва на покаяние.”
Месеци по-късно пасторът бил в отдалечена част на Индия. Главният мисионер, бивш индус, го поканил в своя скромен дом и бил попитан как е дошъл при Христос. „Имах привилегията да работя в индийската дипломатическа мисия и пътувах по света. Много съм благодарен за прощението на Христос и за кръвта Му, която покрива моите грехове...
Един ден пристигнах в Сидни. Отрупан с играчки и дрехи за моите деца, вървях по „Джордж стрийт”, когато вежлив белокос мъж застана пред мен, предложи ми брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Благодарих му много, но думите му ме обезпокоиха. Когато се върнах у дома, отидох при нашия индуски свещеник. Той не можеше да ми помогне, но ме посъветва да отида в християнската мисия, за да задоволя моя любознателен ум. Беше добър съвет, защото в онзи ден мисионерът ми откри Христос. Напуснах дипломатическата служба и с Божията благодат, сега съм в служение с всичките тези мисионери, които заедно са довели при Христос сто хиляди души.
Осем месеца по-късно лондонският служител проповядвал в Сидни. Веднага се възползвал от случая да попита за дребничкия белокос мъж от „Джордж стрийт”. „Познаваме го! – отговорил местния пастор. – Името му е мистър Дженър, но не мисля, че продължава да раздава брошури, защото е вече много възрастен и немощен”. Отишли да го видят. Почукали на вратата на малкото му жилище и дребничкият човек ги посрещнал много радушно. Направил им чай, но ръцете му треперели и разлял от него в чинийките. Лондонският проповедник му разказал всичките невероятни свидетелства от последните три години.
Дребничкият човек слушал с вълнение. Сълзи потекли по бузите му. Разказал своята история. „Бях моряк. Живеех окаян живот. Когато изпаднах в криза, не знаех какво да правя. Тогава намерих Исус и животът ми коренно се промени. Бях безкрайно благодарен на Бога и Му обещах да свидетелствам за Исус на поне десет души всеки ден. Избрах „Джордж стрийт”, улица, винаги изпълнена със стотици хора. Някои отхвърляха подадената им брошура, но повечето хора вежливо я вземаха. Правих това 40 години, но не бях чувал дори за един човек, дошъл при Исус като плод на моето служение...”
Мистър Дженър починал две седмици по-късно. Можете да си представите голямата награда, която той ще получи в Небето! Никой, освен малката група християни в Сидни не знаеше за мистър Дженър, но неговото име е популярно в Небето.
Можете да си представите колко добре дошъл е Там. Червеният килим е постлан и фанфари звучат в негова чест, когато той влиза у Дома в слава.
Това свидетелство е взето от брой 4 на сп. "Благодат"
Източник: www.pavelcho.narod.ru
Бях поразен от тези думи. Никой не ми беше задавал подобен въпрос. Благодарих вежливо и продължих, но по време на цялото пътуване към дома думите на непознатия човек ехтяха в ума ми. Поканих близък приятел, който, слава на Бога, беше християнин, и приех Христос”. Всички аплодирали новодошлия и му казали добре дошъл в тяхната църква.
След седмица, на семинар в Аделаида, една жена дошла при пастора за съвет. „Кога се спасихте?” – попитал той, а тя разказала: „Неотдавна бях на гости на мои приятели в Сидни и пазарувах по „Джордж стрийт”, когато странен белокос мъж излезе от един магазин, предложи ми брошура и каза: „Извинете, мадам, спасена ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Смутена от тези думи, дойдох тук, в църквата, и пасторът ме води в молитва на покаяние.” Лондонският пастор бил много удивен. За втори път през последните две седмици чувал едно и също свидетелство...
Отлетял да проповядва в Перт. Един от стареите на църквата го поканил на обяд и му изповядал: „Израснах в църквата, но никога напълно не бях посвещавал живота си на Исус... Преди три години бях в Сидни във връзка с моя разрастващ се бизнес. Вървях из центъра на града, когато някакъв досаден, дребничък мъж излезе от вратите на един магазин, предложи ми религиозна брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Опитах се да му обясня, че съм дякон в църквата, но той не ме чу. Пълен с гняв, разказах случката на моя пастор. Очаквах подкрепа, а той ми каза, че от години се безпокоял за мен, защото знаел, че нямам лично общение с Исус. Тогава приех Спасителя!”
Не след дълго на друга конференция, проповедникът разказал трите свидетелства. Тогава четирима по-възрастни пастори се качили на амвона и смаяли аудиторията, като казали, че преди около тридесет години те също били спасени чрез въпроса на дребничкия човек от Сидни. По-късно пасторът посетил мисионери на Карибите. Споделил същото свидетелство и накрая трима мисионери заявили, че преди 15 и 25 години потърсили Бога след срещата с мъжа от „Джордж стрийт”.
След това пасторът спрял в Атланта, Джорджия и говорил пред хиляда свещеника от армията. Попитал главния от тях как е станал християнин и той му споделил: „Беше чудо. Бях матрос на боен кораб и живеех развратен живот. Имахме учения в южния Пасифик и акостирахме в пристанището на Сидни за снабдяване със запаси. Отдадохме се на здрав гуляй. Мъртво пиян се качих на погрешен автобус. Слязох на Джордж стрийт и пред мен изневиделица изскочи мъж, когото първоначално взех за дух. Той пъхна брошура в ръката ми и каза: „Моряко, спасен ли си? Ако умреш тази нощ, ще отидеш ли на Небето?”. Страхът от Господа ме разтърси като ток. Изтрезнях, изтичах до кораба и потърсих свещеника, който ме заведе при Христос с молитва на покаяние.”
Месеци по-късно пасторът бил в отдалечена част на Индия. Главният мисионер, бивш индус, го поканил в своя скромен дом и бил попитан как е дошъл при Христос. „Имах привилегията да работя в индийската дипломатическа мисия и пътувах по света. Много съм благодарен за прощението на Христос и за кръвта Му, която покрива моите грехове...
Един ден пристигнах в Сидни. Отрупан с играчки и дрехи за моите деца, вървях по „Джордж стрийт”, когато вежлив белокос мъж застана пред мен, предложи ми брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Благодарих му много, но думите му ме обезпокоиха. Когато се върнах у дома, отидох при нашия индуски свещеник. Той не можеше да ми помогне, но ме посъветва да отида в християнската мисия, за да задоволя моя любознателен ум. Беше добър съвет, защото в онзи ден мисионерът ми откри Христос. Напуснах дипломатическата служба и с Божията благодат, сега съм в служение с всичките тези мисионери, които заедно са довели при Христос сто хиляди души.
Осем месеца по-късно лондонският служител проповядвал в Сидни. Веднага се възползвал от случая да попита за дребничкия белокос мъж от „Джордж стрийт”. „Познаваме го! – отговорил местния пастор. – Името му е мистър Дженър, но не мисля, че продължава да раздава брошури, защото е вече много възрастен и немощен”. Отишли да го видят. Почукали на вратата на малкото му жилище и дребничкият човек ги посрещнал много радушно. Направил им чай, но ръцете му треперели и разлял от него в чинийките. Лондонският проповедник му разказал всичките невероятни свидетелства от последните три години.
Дребничкият човек слушал с вълнение. Сълзи потекли по бузите му. Разказал своята история. „Бях моряк. Живеех окаян живот. Когато изпаднах в криза, не знаех какво да правя. Тогава намерих Исус и животът ми коренно се промени. Бях безкрайно благодарен на Бога и Му обещах да свидетелствам за Исус на поне десет души всеки ден. Избрах „Джордж стрийт”, улица, винаги изпълнена със стотици хора. Някои отхвърляха подадената им брошура, но повечето хора вежливо я вземаха. Правих това 40 години, но не бях чувал дори за един човек, дошъл при Исус като плод на моето служение...”
Мистър Дженър починал две седмици по-късно. Можете да си представите голямата награда, която той ще получи в Небето! Никой, освен малката група християни в Сидни не знаеше за мистър Дженър, но неговото име е популярно в Небето.
Можете да си представите колко добре дошъл е Там. Червеният килим е постлан и фанфари звучат в негова чест, когато той влиза у Дома в слава.
Това свидетелство е взето от брой 4 на сп. "Благодат"
Източник: www.pavelcho.narod.ru
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005