Прочит: Исая 39-40; Кол. 4 и Левит 19:33-37



„Чужденецът ... да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.“ (Левит 19:34)



  Когато се преместих да живея в чужбина, едно от първите ми преживявания ме накара да се чувствам неприета. След като намерих свободно място в малката църква, където през този ден съпругът ми водеше богослужението като гост проповедник, един сърдит възрастен мъж ме стресна, като каза: „Преместете се по-надолу.“ Съпругата му се извини, като ми обясни, че съм заела мястото, където те винаги сядат. Години по-късно разбрах, че в далечното минало пейките са били давани под наем, за да се събират пари за църквата и по онова време никой не е сядал на чуждо място. Очевидно част от това мислене е останало през десетилетията.


  По-късно, размишлявах върху Божиите инструкции към Израил за приемане на чужденци в контраст с отношението, което аз срещнах. Като установява законите, които позволяват на народа Му да процъфтява, Господ им напомня да приемат чужденците, защото те сами са били такива (левит 19:34). те не просто трябва да се държат с другоземците добре (ст.33), но трябва и да ги обичат „като себе си“ (ст.34). Бог ги е избавил от робството в Египет като им е дал дом, „където текат мляко и мед“ (Изход 3:17). Той очаква от народа Му да обичат хората, които също установяват своя дом там.


  Когато се срещате с чужденци, помолете Бога да разкрие всички етнически или културни бариери, които биха могли да ви попречат да споделите Божията любов с тях.                                 Е.Б.Пай


  Отче, Ти ме приемаш с отворени обятия всеки ден, защото ме обичаш. Дай ми от любовта Си,за да я споделям с другите, амин. 


  ЗАЩО Е ТОЛКОВА АВЖНО ДА ПРИЕМАМЕ ХОРА В НАШИТЕ ДОМОВЕ И ЦЪРКВИ? КОЕ Е НАЙ-ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО И КОЕ НАЙ-ЗАСЛУЖАВАЩО ВНИМАНИЕТО ВИ В ТОЗИ СМИСЪЛ?