Прочит: Втор. 1-2; Марко 10:1-31 и 1 Сол. 4:9-12



„... да вършите своите работи и да работите с ръцете си.“ (1 Сол. 4:11)


  Преди години, със сина ми Джош вървяхме по една планинска пътека, когато забелязахме, че на известно разстояние от нас се издига облак от прах към небето. Промъкнахме се в тази посока и видяхме един язовец, който беше зает с изкопаването на бърлога в земята. Главата и раменете му бяха в дупката и той усилено дълбаеше с предните си лапи, като риташе пръстта със задните си. Беше толкова вглъбен в работата си, че не ни чу.


  Не можах да се въздържа и го побутнах отзад с една дълга пръчка, която намерих наблизо, а той направо подскочи във въздуха и се обърна срещу нас. Двамата с Джош поставихме нов рекорд по спринт на 100 метра!


  Научих нещо от своето нахалство: понякога най-добре да не се бъркаш в чуждите работи. Това особено се отнася до взаимоотношенията ни с нашите братя и сестри в Христос. Ап. Павел насърчава солунците да вършат всеки своята си работа и да работят с ръцете си (1 Сол.4:11). Ние трябва да се молим за останалите и да се стремим, с Божията благодат, да споделяме Словото и понякога да поправяме някого с благост. Но да се научим да живеем кротък живот и да не се бъркаме в чуждите дела, е нещо много важно. Така даваме пример на тези, които са извън Божието семейство (ст.12). Господният призив е да се обичаме един друг (ст.9).       Д. Ропър


  Боже, научи ме да обичам по начин, който е градивен и полезен за тях, амин.


  КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО СЕ БЪРКАТЕ В ЧУЖДИТЕ РАБОТИ? И ОТ ДРУГА СТРАНА, КОЕ Е ПЪРВОТО НЕЩО, КОЕТО БИХТЕ МОГЛИ ДА НАПРАВИТЕ ЗА БЛИЖНИТЕ?