Прочит: 2 Петър 1:3-11



„Положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си - благоразумие.“ (2 Петър 1:5)


  Откъсът от началото на това послание е едно концентрирано описание на изграждането на християнския характер. Изразено с една дума, то е прибавяне. Към това, което вече имаме, прибавяме още нещо, за да се получи нужната сплав. Казано малко делнично, християнското изграждане прилича на готварска рецепта. Слагаш едно, после прибавяш друго, трето ... Или на зидарската работа - тухла по тухла се прибавя и зидът става все по-висок.


  В основата на всичко е вярата, която ни отваря духовните очи, за да видим Бога, Когото плътските не могат да видят. Към нея се прибавя добродетел - тази дума има много широко значение и обозначава всичко положително и полезно, което човек може да стори. Благоразумието е следващата добавка. То кара човека да избягва онези постъпки, които могат да го вкарат в капана на плътското. Себеобузданието осигурява господство на духа над лекомислената и алчна за наслади плът. Твърдостта ни прави способни да се противопоставяме на лукавите атаки на нашия враг, който много държи да ни погуби. Благочестието е противоположност на безчестието и ни насърчава да държим на честта си не в онзи високомерен смисъл, в който я разбират плътските хора, а на духовната чест. Братолюбието изглежда много лесно, защото е естествено да обичаме братята си, но понякога точно това е извънредно трудно. Любовта дава живот на всичко останало и го превръща в живо и полезно действие за Божия слава и за наше въздигане в пътя на вярата.


  Молитва: Грижовни Отче, ние усещаме как Ти ни даряваш изобилно с добри благословения. Помогни ни да ги приемаме с вяра и те да ни правят все по-монолитни и недосегаеми за стрелите на лукавия, амин.


  Тема за размисъл: Никой не е толкова съвършен, че да няма нужда от прибавяне на още нещо към характера си.