Постинг
14.03.2021 04:00 -
НАШЕТО МЯСТО
Прочит: Йоан 15:1-8
„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод.“ (Йоан 15:5)
Прочутата притча за лозата демонстрира пълното единство, което съществува в духовния свят. Бог, Христос, Святият Дух и човекът са частите на едно цяло, което не може да бъде разкъсано и ако някоя от частите му не си е на мястото, резултатът е безплодие. Както можем да се досетим, само една от тях е неустойчива, и това сме ние, човеците.
Лозата има корен, главина и пръчки. Първите две са неизменни през целия живот на лозата. Третото е променливо. Една пръчка може да даде плод само една година. На следващата тя трябва да се подреже и на нейно място да изникне друга. Известно е кое е вечното и неизменното в духовния свят: вечният Бог, вечният Негов Дух, вечният Син на Бога Исус Христос. Това са личности, Които не могат да бъдат заменяни.
Но за една лоза не е достатъчно само да има силни корени и главина. Това е изключително важно, но без пръчките нейното съществуване е безсмислено. Пръчките са онова, което се появява, ново и свежо, пълно с живот; от него се раждат големите и сочни гроздове.
Бог е отредил ние, хората, да бъдем тези пръчки. Ние да родим реалните плодове, които светът да види и да ползва. Без плод лозата е само едно растение, което не е много ценно - тя не е като декоративните дървета и храсти, които украсяват парковете, нито като земеделските култури, които хранят. Никой не сее лоза само с цел да има нещо зелено. От лозата се очаква да даде грозде. А гроздето се появява на пръчките.
Ние имаме важната задача да покажем силата и ценността на Божието царство. Хората могат да говорят лоши неща за лозата, но като видят нейния плод, ще млъкнат засрамени. Каква велика мисия ни е отредена! И колко жалко би било ние да се окажем онази част, която е безплодната и проваля силата на останалите!
Молитва: Боже наш, помогни ни да приемаме от Твоята благодат, за да оправдаем своето съществуване и да го превърнем в огромно благословение не само за нас, но и за всички наоколо, амин.
тема за размисъл: Ние сме удостоени с най-великата чест, която чест може да има: да бъде съработник на Бога.
„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод.“ (Йоан 15:5)
Прочутата притча за лозата демонстрира пълното единство, което съществува в духовния свят. Бог, Христос, Святият Дух и човекът са частите на едно цяло, което не може да бъде разкъсано и ако някоя от частите му не си е на мястото, резултатът е безплодие. Както можем да се досетим, само една от тях е неустойчива, и това сме ние, човеците.
Лозата има корен, главина и пръчки. Първите две са неизменни през целия живот на лозата. Третото е променливо. Една пръчка може да даде плод само една година. На следващата тя трябва да се подреже и на нейно място да изникне друга. Известно е кое е вечното и неизменното в духовния свят: вечният Бог, вечният Негов Дух, вечният Син на Бога Исус Христос. Това са личности, Които не могат да бъдат заменяни.
Но за една лоза не е достатъчно само да има силни корени и главина. Това е изключително важно, но без пръчките нейното съществуване е безсмислено. Пръчките са онова, което се появява, ново и свежо, пълно с живот; от него се раждат големите и сочни гроздове.
Бог е отредил ние, хората, да бъдем тези пръчки. Ние да родим реалните плодове, които светът да види и да ползва. Без плод лозата е само едно растение, което не е много ценно - тя не е като декоративните дървета и храсти, които украсяват парковете, нито като земеделските култури, които хранят. Никой не сее лоза само с цел да има нещо зелено. От лозата се очаква да даде грозде. А гроздето се появява на пръчките.
Ние имаме важната задача да покажем силата и ценността на Божието царство. Хората могат да говорят лоши неща за лозата, но като видят нейния плод, ще млъкнат засрамени. Каква велика мисия ни е отредена! И колко жалко би било ние да се окажем онази част, която е безплодната и проваля силата на останалите!
Молитва: Боже наш, помогни ни да приемаме от Твоята благодат, за да оправдаем своето съществуване и да го превърнем в огромно благословение не само за нас, но и за всички наоколо, амин.
тема за размисъл: Ние сме удостоени с най-великата чест, която чест може да има: да бъде съработник на Бога.
Римските пътища в България и съвремените...
Вариант Б - Събота късен следобед
Римските пътища в България 7
Вариант Б - Събота късен следобед
Римските пътища в България 7
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
