Постинг
24.02.2021 04:00 -
ДЕЛИКАТНИТЕ ВЪПРОСИ
За прочит: 2 Кор. 9:7-15
„Извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива в изобилие и пред Бога.“ (2 Кор. 9:12)
В тази глава апостолът обсъжда една много деликатна тема - за материалната помощ, която вярващите си оказват един на друг. деликатна е, защото всеки става чувтвителен, когато въпросът опре до пари и други материални неща.
Но силата на Христовата църква се проявява именно в справянето с такива деликатни въпроси. Те не избягват нещата, които могат да предизвикат спорове и коментари. Християните в Коринт като жители на един голям и богат град очевидно са били по-заможни и са били в състояние да отделят от своето за други, които живеят в по-бедни градове. Ап. Павел не се притеснява да им каже това. Християнството не е само теория и познаване на някакви духовни закони, но и практика. То ни учи как да не забравяме материалното, докато говорим за духовното. Християните не бива да стават толкова духовни, че да не виждат очевидната нужда да помогнат на онези, които са затруднени.
Материалната помощ ще предизвика благодарност и то голяма. Тя е нещо видимо, реално; нещо, което можеш да сложиш на трапезата си. не става дума за идеи, за убеждения и прочие. Става дума за хляб. Благодарността е също толкова конкретна, колкото и помощта.
Ние трябвада сме благодарни, когато някой ни дава нещо, воден от християнска любов. Понякога се случва материалното да ричинява спорове. Някой решава, че е ощетен, протестира срещу другия, който е взел повече - знае се, че тревата на съседа винаги е по-зелена от нашата. Не бива заради подобни недоразумения да оставаме слепи за факта, че някой е отделил от своето, за да го даде на нас. Този факт е достатъчно силен, за да ни направи благодарни. Грозно е такива прекрасни неща да предизвикат недоволство, мърморене и прочие и да ни затварят очите за любовта.
Молитва: Любящи Отче наш, благодарим Ти, че влагаш в сърцата на Своите чада желанието да не отвръщат поглед от чуждите проблеми, а да се притичат на помощ. Багослови и нас да сме готови за това прекрасно служение, амин.
Тема за размисъл: Колкото и да помагаме, винаги сме длъжници на Бога за Неговата помощ.
„Извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива в изобилие и пред Бога.“ (2 Кор. 9:12)
В тази глава апостолът обсъжда една много деликатна тема - за материалната помощ, която вярващите си оказват един на друг. деликатна е, защото всеки става чувтвителен, когато въпросът опре до пари и други материални неща.
Но силата на Христовата църква се проявява именно в справянето с такива деликатни въпроси. Те не избягват нещата, които могат да предизвикат спорове и коментари. Християните в Коринт като жители на един голям и богат град очевидно са били по-заможни и са били в състояние да отделят от своето за други, които живеят в по-бедни градове. Ап. Павел не се притеснява да им каже това. Християнството не е само теория и познаване на някакви духовни закони, но и практика. То ни учи как да не забравяме материалното, докато говорим за духовното. Християните не бива да стават толкова духовни, че да не виждат очевидната нужда да помогнат на онези, които са затруднени.
Материалната помощ ще предизвика благодарност и то голяма. Тя е нещо видимо, реално; нещо, което можеш да сложиш на трапезата си. не става дума за идеи, за убеждения и прочие. Става дума за хляб. Благодарността е също толкова конкретна, колкото и помощта.
Ние трябвада сме благодарни, когато някой ни дава нещо, воден от християнска любов. Понякога се случва материалното да ричинява спорове. Някой решава, че е ощетен, протестира срещу другия, който е взел повече - знае се, че тревата на съседа винаги е по-зелена от нашата. Не бива заради подобни недоразумения да оставаме слепи за факта, че някой е отделил от своето, за да го даде на нас. Този факт е достатъчно силен, за да ни направи благодарни. Грозно е такива прекрасни неща да предизвикат недоволство, мърморене и прочие и да ни затварят очите за любовта.
Молитва: Любящи Отче наш, благодарим Ти, че влагаш в сърцата на Своите чада желанието да не отвръщат поглед от чуждите проблеми, а да се притичат на помощ. Багослови и нас да сме готови за това прекрасно служение, амин.
Тема за размисъл: Колкото и да помагаме, винаги сме длъжници на Бога за Неговата помощ.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
