Прочит: 1 Петрово 4:12-16



„Но ако страда някой като християнин, да не се срамува, а нека слави Бога с това име.“ (1 Пет. 4:16)


  Свързвам мисионерството с пътуване в далечни страни и разпространение на Благата Вест и винаги се вълнувам от писма на мисионери, които разказват как служат на Бога, помагайки на хората в нужда.


  Всъщност, няма нужда да пътуваме далеч, за да бъдем мисионери. Можем да споделим Благата Вест и в своя квартал. При благовестието не е толкова важно къде се намираме, а имаме ли желание да споделяме. Имаме ли достатъчно вяра, че Святият Дух може да ни помогне да се изправим срещу страховете си и притеснението си и да разкажем на хората за Исус?


  В миналото аз се страхувах да не бъда отхвърлена и не споделях вярата си. Беше ми по-комфортно да избегна ситуацията, отколкото да обесня какво означава да си християнин. Но с времето разбрах, че с четене на Словото, молитва и постоянство във вярата всички можем да станем добри благовестители - в далечни държави, в собствената си страна или в квартала, в който живеем.


  Молитва: Отче, прости притеснението ни да говорим за Тебе пред другите хора. Помогни ни с увереност да споделяме Благата Вест, амин.


  Мисъл за деня: Моето мисионерско поле е това, в което се намирам. Марджи Хардинг (Мериленд)


  Да се молим за: МИСИОНЕРИТЕ.