(Откровение20:1-10)

„Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение;

над такива втората смърт няма да има сила;

а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос

и ще царуват с Него хиляда години.”
(Откровение 20:6)

    ВЪВЕДЕНИЕ – Ние живеем в един крайно динамичен свят. Предстоят големи събития. Създаването на Еврейската държава постави нови проблеми в историята на народите.

    Изпълни се едно старо пророчество. Сега ние чакаме голямо събитие – първото възкресение.

     Библията ни казва:  „Блажен, който участва в първото възкресение.”.

    І.Иде едно възкресение – възкресението на праведните.

    При смъртта, тялото отива в пръстта, а душата отива при Бога. И там, в Божиите чакални, чака Възкресението.

    Обаче има едно друго възкресение. За да покаже това, Исус възкреси на три пъти хора – дъщерята на началника на синагогата – Яир, едно дете, а след това един зрял мъж – Лазар.

    Езически главатар отива при един мисионер и му казва: „Вярно ли е, че има възкресение?” „Да” „И тези, които са убити?” „Да, разбира се” „Аз това нещо не приемам. Аз съм убил повече от 1 000 души, какво ще стане, ако те възкръснат? Не! Няма и не може да има възкресение!”

    Когато Бог върши Своите дела, Той не пита хората дали са съгласни.

    В І.Кор.15:23, апостол Павел ни обяснява, как ще стане възкресението. Най-напред Исус – Той вече е възкръснал, а след това тези, които Му принадлежат, които са Негови.

    Бог във всичко е поставил ред. Ако отидем в гората, ще видим, че едни дървета имат листа, а други цвят, а трети нямат нищо – нито листа, нито цвят. За някои от тях още не е настъпила  пролетта, не им е дошъл редът. Обаче събуждането на природата започва.

    Един професор бил поканен да каже нещо в църква. Той казал: „Аз не съм проповедник, но ще ви кажа нещо, което зная.” Взел един съд и поставил пръст и пясък и железни стружки. Как да извадим стружките? В съда има много пръст. Тогава той взел един магнит, разбъркал стружките и те се полепили. Така ще бъде при Възкресението. Бог лесно ще повика Своите Си.

    Това било в Лондон. В една фабрика, по невнимание, един работник изпуснал сребърна чаша в съд с примес на съединения и чашата се разтопила. „Какво да правя?” Дошъл Фарадей и успокоил работника. Поставил в съда някаква течност, среброто се утаило на дъното, а после от него направили нова чаша.

    Възкръсналото тяло ще може да се вижда обновено в обстановката на блаженство.

    ІІ. Блажени са, защото ще блеснат. (праведните)

     Тук, на земята, те са живели в тъмнина и сянка. Никой не им обръща внимание. Всеки им обръща гръб. При възкресението ще стане обратното.

    В народните приказки се говори за Пепеляшка, която била поразена от своите близки. Обаче, в крайна сметка, тя се оженила за царския син.

    „Разумните ще сияят със светлостта на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове.” (Даниил 12:3).

    И това е понеже ще дойдат много близо до Бога. Тогава душата ще се свърже с друго тяло – духовното. Тогава природа и благодат се сливат в едно чудно блаженство. Това тяло ще бъде свободно от всички недостатъци на днешното тяло: слабости, болести, болки и смърт. Това тяло трябва да отговаря на Новото Небе и Новата земя. То ще бъде ново тяло.

    От нашия праотец, Адам, ние приехме нашето земно тяло, подчинено на грехопреходност и тление.

    От нашия Спасител ние ще получим ново духовно тяло. Апостол Павел обяснява това като го сравнява с природата, земеделеца и зърното. Земеделецът засява житното зърно в земята. Когато поникне, излиза нещо съвсем друго – зелена трева. Посява едно малко семенце, а израства хубаво голямо дърво – ябълка. Който не е запознат– никак не може да повярва на това.

    Ето защо трябва да пазим тялото си чисто от грях.

    ІІІ. Те са блажени, понеже ще преживеят доста непознати и чудни неща. (Праведните)

    Много обичам, да се изкачвам на високо място и от там да наблюдавам. Каква прекрасна гледка се открива пред очите вечерта с осветените градове.

    Нека да не забравяме, че при Възкресението, за окото, ще има безкрайна гледка, която не можем да си представим. Ние четем, че „око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е идвало онова, което Бог е приготвил за тези, които Го обичат” (ІКор2:9).

    Колко е приятно за ухото, когато чуе приятна музика. Сега можем да чуваме песента на славеите, прекрасната музика на Хендел и Бах. При възкресението ще бъде нещо съвсем друго – ще се чува АНГЕЛСКАТА  музика.

Нашето сърце има чудната способност да мисли хубави неща, да иска радост, мир и любов. Колко повече способности ние ще имаме при възкресението, когато ще бъдем докоснати от Неговата – Божествената ръка.

    Едно момче чуло в неделното училище за Небето. „Мамо, кажи ми как ще е в Небето?” Тя помислила и казала: „Не зная.” „Но ти трябва да знаеш!”-казва детето. „Виж, моето дете, ти виждаш много хубаво. Там ще чуеш нещо много по-хубаво, от колкото можеш да чуеш тук. Бог е приготвил много хубави неща, които с нашите земни сетива, не можем да възприемем.

    Великите неща надминават земната възможност.

     Бащата на едно семейство получил нова работа и започнал да печели повече и си купил нов апартамент с нови мебели. Когато отиват да го разгледат, неговото момче го запитало: „Всичко това наше ли е?” „Разбира се, моето момче!” – и той се радва, че момчето приема това като наше. Така и ние ще видим, че това, което ни показва Небесният Баща, е наше. Ще бъдем блажени, защото ще получим отплата при възкресението на праведните за много неща, за които не сме приели благодарност тук, на земята. (Лука 14:14). Трябва да се радваме, когато не сме видели признателност тук, на земята, защото „голяма е наградата ви на небесата” (Матей 5:12). Но това е за тези, които се сгодяват за Христос.

    Това възкресение не е за всички. То е за онези, които се удостоят да достигнат възкресението на мъртвите. (Лука 20:35)

    Дали Бог е пристрастен? Един спасява, а друг погубва?

    НЕ, ВСИЧКИ МОГАТ, НО НЕ ИСКАТ ДА ПРИЕМАТ СПАСЕНИЕТО! Исус бе разпнат между двама разбойника. Единият се спаси, а другият – не.

    В една лека кола пътуват мъж и жена. Възкресение е. Виждат, хората отиват на църква. Тези хора ще чуят нещо за Възкресението. Мъжът казва: „Това нас не ни засяга, обаче в Библията се казва, че всички ще възкръснат.”- и започва да се смее. „Когато засвири ангелската тръба, ще се обърна в гроба, на другата страна и ще се престоря, че нищо не съм чул!” Но дали това ще бъде възможно?

    Една горда жена среща проповедник и му разказва своя сън: „Аз се разхождах и дойдох при една къща с много хубави светлини, прелестно място. Искам да вляза в тази къща, но не можах да намеря вратата.” Проповедникът отговорил: „Небето още не е отворено за тебе.”

    Имаме един величествен и радостен факт. Ние стоим пред Възкресението!  За Исус Възкресението беше една утеха в Неговия път през тресавището на страданията.

    Това за нас е извор на надежди и радост. Ние стоим пред вечния живот и Възкресението.

    При входа на едни гробища в Австрия има надпис: „На тези, които ще възкръснат.”

     Н и е, в я р в а щ и т е, с м е  в  т о з и  с в я т, н о  н е  с м е  о т  с в е т а! Очакваме Възкресението ни, когато дойде Исус за втори път на земята, за да ни вземе при Него, горе, в Небето.

    Н е к а  д а   б ъ д е м   в и н а г и   г о т о в и   з а   т а з и   с л а в н а   с р е щ а   и   д а   я   о ч а к в а м е   с   р а д о с т. Амин.

Пастор Симеон Попов