Прочит: Марк 10:46-52


„Какво искаш да направя за теб?“ (Марк 10:51)


  В деня преди голяма операция, споделих с моя приятелка, че съм истински уплашена. „Кое точно те плаши?“ - попита тя.  „Страхувам се, че няма да се събудя от упойката.“ - отговорих аз. Ана веднага се помоли: „Баща небесен, Ти знаеш всичко за страха на Синди. Моля Те, успокой сърцето ѝ и я изпълни с Твоя мир. И, Господи, моля Те, събуди я след операцията.“

  Мисля, че Бог харесва този вид конкретност, когато разговаряме с Него. Когато Вартимей - слепият просяк, вика към Исуса за помощ, Господ пита: „Какво искаш да направя за теб?“ Слепецът отговаря: „Господи, да прогледна.“  Исус акзва: „Иди си, твоята вяра те изцели.“ (Марк 10: 51-51).

  Не е необходимо да говорим със заобикалки пред Бога. Има време когато се изразяваме поетично както Давид, но има моменти когато трябва да кажем направо: „Боже, прости ми за това, което току-що изрекох“ или да кажем просто: „Господи, на Теб се доверявам за ... “. Нашата конкретност дори може да бъде израз на вяра, защото така потвърждаваме увереността си, че общуваме не с някакво далечно Същество, а с реална Личност, Която ни обича.

  Бог не се впечатлява от сложни  и превзети думи. Той слуша какво казва сърцето ни.  -  С. Каспър

  Бог не очаква поезия в мойта молитва и Той не изисква изтънчени думи от мен. Към Него молбата сърдечна и искрена литва, когато пред трона Му славен заставам смирен.  -  Спер

  СЪРЦЕТО НА МОЛИТВАТА Е МОЛИТВА ОТ СЪРЦЕ.