Живеем в последното от последните времена и свътът тръпне пред неизвестността, породена от поредната криза.

Рецесия, безработица, глад, епидемии, природни катаклизми, протести, погроми, войни...Все повече назрява обстановката за нов световен ред и световно правителство, начело с най-харизматичния лидер, който светът някога е виждал –Антихрист, като изключим Исус Христос разбира се .

Пастори и проповедници все по-често засягат темата за последните дни и реда на събитията, които ни очакват. Тази тема всъщност е актуална за нас, християните още от самата зора на християнството, още от оня момент, в който пред изумените погледи на учениците си Нашият Господ се възнася на небето от Елеонския хълм. Тяхното недоумение е разсеяно от думите на двата ангела, внезапно застанали пред тях:

“Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.” /Дея.1:11/

И още от тогава, през дните на прохождащата ерусалимска църква, през годините на разрастващата се впоследствие гръцка църква, през ерата на църковните отци, през тъмните години на Средновековието, през времето на Реформацията и разпространението на Протестантизма, та чак до днес– истинските Божии чеда са таяли с трепет думите на апостолското завещание :

”...да служите на жив и истинен Бог и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.” /1Сол.1:9,10/

И въпреки, че в хода на историята Църквата като цяло не винаги е имала разбиране за грабването, тя е проповядвала онова, което е разбирала от Писанията– внезапното и неочаквано идване на Нашия Господ Исус Христос, което би могло да се случи всеки момент! Освен това, призивите към свят живот и угаждане на Бога са съпътствали неотклонно тези проповеди, тъй както те присъстват неизменно и във всеки пасаж от Библията, в който се говори за Христовото пришествие.

В наши дни обаче, все по-голяма популярност набира теорията, че грабването на Църквата няма да се състои преди Голямата скръб и вместо с Христос, Църквата ще трябва да се срещне първо с Антихрист.

Многобройните поддръжници на тази теория още смятат, че християните трябва да се подготвят физически и психически “да издържат докрай”, преживявайки апокалиптичните катаклизми, жестоки гонения и “номера на звяра”, и ако оцелеят да се “удостоят да застанат пред Човешкия Син”.

Чувал съм какви ли не аргументи в нейна подкрепа, но аз непоколебимо вярвам, че всяка теория, поставяща Църквата Христова в Голямата скръб е съшита с бели конци, по човешки изфабрикувана, лишена от фактологическа и логическа библейска обосновка!

/ Такова още е и всяко учение, което се проповядва като касаещо Църквата, но на което му липсва дори и един ясен новозаветен стих като напр. учението за наследственото проклятие, учението за десятъка , за съботата и пр./

А и освен това, до момента не съм срещал нито един неин привърженик, който да има сигурен бункер, снабден с храна, вода, източник на енергия и други необходими условия за период от седем години!

И така, без да ви отегчавам повече, ще изложа няколко причини, поради които Идването на Христос за Църквата чрез грабването няма как да бъде след Голямата скръб /ГС/:

1. Първата е очевидна и подразбираща се дори за всеки трезвомислещ човек, пък бил той и незапознат със Свещеното Писание: Грабване на Църквата в облаците в края на ГС няма, не само, защото за такова нещо никъде не се споменава, а и защото би било напълно излишно. Вдигане чак до облаците, само за да се върнем веднага тук на Земята?

1. Втората причина очевидно директно свързана с нея е: Господ Исус е казал нещо различно, всъщност противоположното:

1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие. /Йоан 14/

Къде е отишъл Господ при възнесението Си? -На небето, в дома на Отца.

Какво ще прави там?- Ще ни приготвя местообиталища.

И накрая, когато мястото е готово , какво ще направи? -Ще се върне и ще ни вземе при Себе Си. Къде? -Там, където е приготвил мястото - На небето, в дома на Отца.

Само че след Голямата скръб Христос идва на Земята и няма кога , как и защо да ни вземе на небето. При другия сценарий би приготвял местообиталищата в дома на Отца напразно и най-лошото – би се оказал лъжец, който не държи на обещанията си, понеже не ни е взел със Себе Си / , а това вече би било сериозен проблем за Него от морално естество/!

В Откр.3:10 Христос обещава на Църквата още:

“Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.”

Поради верността на филаделфийската църква сред изпитанията, идващи от света и сатана, Господ ѝ обещава да я опази от влизането в Голямата скръб.

Той казва :“Аз ще опазя тебе от...” – гръцкият предлог “ек” означава именно “от” или “извън” и употребен заедно с глагола “терео”-”опазвам”, не дава никакво основание за опазване “в” или “сред” Скръбта. Ако обещанието е имало предвид “опазване през времето на ГС”, както предполагат някои, то текстът би трябвало да съдържа друг предлог “ен” - ”в, във” или “диа”- ”през”.

Освен това, ако обещанието е било такова, то изглежда Господ отново не би го сдържал, тъй като по-голямата част от вярващите през ГС ще бъдат масово обезглавявани, поради вярата си и отказването да приемат “номера на звяра”.

Той продължава: “Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието...” Обърнете внимание, че Христос не казва, че ще ги опази просто “от изпитанието” , а “от времето на изпитанието”. Единственият начин Църквата да бъде опазена от времето на изпитанието е като бъде грабната от Земята и занесена на небето–там където времето престава да тече, като по този начин отсъства от това време на Земята.

“...Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена...” – Изпитанието за което се говори тук е ГС и е описано в следващите глави на книгата, а и то е неизбежно, наближило е и ще обхване цялата планета . Употребата на съответната гръцка дума в този контекст може да се преведе и като “изкуши”, “изпита с цел да покаже действителното състояние на непокорните човешки сърца”, а не да ги изпита с цел да ги усъвършенства.

Отварянето на печатите от страна на Агнеца в следващите глави от книгата, задейства Божия наказателен план, те от своя страна задействат тръбите, които на свой ред пускат в действие и чашите на Божия гняв, докато цялата Земя не е погълната от апокалиптичните катаклизми, но въпреки това хората не се покайват .

“...Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.”

“Ония, които живеят по земята” или “земните жители” е израз, който никога не се отнася до вярващи, а само за невярващите, непокорните, противните на Бога хора и е използван именно с това значение на израза още 10 пъти в 8 други стиха от същата книга /Откр.6:10, 8:13, 11:10, 13:8,12,14, 14:6, 17:8/.

Самият лингвистичен похват е антипод на Църквата Христова– хора, чието “гражданство е на небесата” и на израза “ония, които живеят на небесата” /Откр.13:6/, използван отново в същата книга. Тази последна част от стиха показва кой е предметът на Божия гняв и кого касае.

Нашето разбиране на казаното от Господа в този стих, намира потвърждение и в следващия, който гласи:

“[Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца”./3:11/

и директно кореспондира с останалите пасажи в НЗ, отнасящи се до Христовото идване за Църквата, възкресението на мъртвите в Христа и грабването, последвани от раздаването на награди пред Христовото съдилище /напр. 2Кор.5:1-4-10, 1Кор.15:35-58, 1Кор.4:5, 2Тим.4:8, 1Кор.3:13-15, 1Сол.4:15-18/.

И тук вместо обобщение, се налага да отговорим на още два въпроса : 1.Обещанието, дадено от Христос на филаделфийската църква, отнася ли се за Църквата като цяло и съответно и за нас? И ако да,

1. Дали това Негово обещание е в хармония с останалата част на книгата “Откровение”?

На първия въпрос можем да отговорим утвърдително не само поради факта, че по традиция думите на Христос към седемте църкви са били винаги възприемани като обръщение към Църквата като цяло, а най-вече поради това, че посланието завършва с :

” Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.”/3:13/ ,

където последната дума е в мн.ч. и следователно се отнася и до останалите от църквите. Освен това, това обещание не е изолиран случай само за филаделфийската църква, понеже избавяне от Божия гняв е обещавано и на други църкви : 1.Сол.1:10, 5:9 и Римл.5:9, 8:1. Т.е. това обещание прескача културните и времеви бариери и се отнася и за нас.

На втория въпрос ще отговорим отново с “да”, като повече по въпроса ще видим в следващата точка:

1. Ап. Йоан не поставя Църквата по времето на ГС, нито нейното грабване по време на Второто пришествие в книгата “Откровение”.

Основна грешка в разсъжденията на хората, които проповядват Църквата в ГС е , че приемат “априори” , че грабването и Второто пришествие са едно и също събитие.

Самият факт, че за Второто пришествие се говори в Стария завет, но грабването остава в тайна, като за него се говори единствено в НЗ, навежда на мисълта, че това са различни събития. /Повече за разликата между тях , малко по-долу/.

И втората фундаментална грешка в разсъжденията им , свързана с предходната, е, че не правят разлика между Израел и Църквата, както и между тяхната различна съдба.

/ Между другото, точно такъв е случаят с църковните отци, за които се тръби, че проповядвали минаването на Църквата през ГС. Някои от тях вярвали и проповядвали, че Църквата е изместила Израел по отношение Божия план, обещания, съдба. Пример : Августин “Божият град”./

По подобие на грабването и Църквата е тайна в СЗ /т.е. за нея не се споменава/, която е разкрита само в НЗ. Това , само по себе си, естествено отново е факт, който говори много и без разяснения. Да се отъждествява или приравнява Израел от СЗ с Църквата от НЗ, която по своята същност не е дори нация, е груба грешка. Като следствие от нея и в нейна защита, те например цитират Гал.3:28:

“Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.”

Но нима не забезязват, че стихът завършва с “защото вие всички сте едно в Христа Исуса” и очевидно се отнася до хората от Църквата, които са в Христа.

Нацията Израел като цяло не е в Христа /напр.Римл.гл.9-11/, дори напротив– те са противници на благовестието.

Благовестието за тях , проповядвано от Христос беше : “Божието царство /Земното царство на Израиля , обещано от Бога чрез пророците/ наближи, защото Аз, обещания Цар - Помазаникът, Месия, съм тук. Ако Ме приемете, като приемете и духовните и морални стандарти на царството Ми, то ще се установи на Земята завинаги” /моя парафраза/.

Какъв беше техният отговор?– Вие добре знаете: “Нямаме друг цар, освен кесаря!”, “Разпни Го!”, “Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни!”

Бог, предузнавайки този развой на събитията, разкрива чрез пророците как ще очисти беззаконието от Яков/, който е Израел (Бит.35:10)/.

Например Еремия 30:7 :

“Горко! защото велик е оня ден, Подобен нему не е бивал; Именно той е време на утеснението на Якова;Но ще бъде избавен от него.”

И Захария 13:

8 И в цялата земя, казва Господ, Две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, А третата ще се остави в нея.

9 И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.

Горните цитати достатъчно красноречиво и ясно дават отговор на въпроса, какъв ще бъде изходът на събитията през ГС за Израел и на каква цена той ще се откаже от непокорството си, за да се объре към Христос. Навярно тези драстични мерки от страна на Бога са необходими, в противен случай не би се стигнало до благополучния изход , за който четем :

А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си. /Зах.12:10/

Бог наказва виновния субект /народа Израел/, заради пълното отхвърляне на Сина Му. Заради завета Си и обещанията към Авраам, Исаак и Яков и това, че Той не може да се отрече от Себе Си, Той е принуден да прекара Израел през жестоките страдания на ГС, докато те нe приемат Неговия Цар и обещаното царство. На Божия съд са изложени още нечестивите хора от всички народи, наречени в “Откровение” “земните жители”, които също са противници на Бога и на Агнето.

Къде в този наказателен план се вписва Църквата т.е. християните, след като ние вече сме Христови и нашето гражданство е на небесата, а и след като основната причина за него е отхвърлянето на Месията и Неговото царуване на Земята? Църквата виновна ли е за това?

Чрез алтернативното тълкувание, тук Бог отново е изправен пред огромна морална дилема, обобщена от Авраам с думите:

25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? /Бит.18/

“И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!”

Добре, обаче ще кажете:

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство./Дея.14/

И Йоан 16:33:

“Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.”

На което трябва да отговоря: Наистина ли не виждате разликата между страданията на християните, наложени от света и дявола, от онези, докарани от Божия съд над света и дявола/книгата”Откровение”/?

/Които освен това се отличават и със своята сила, интензитет и неповторимост/:

20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;

21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.

22 И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят. /Мат.24/

  (следва)