„Само недейте възстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за вас.“  (Числа 14:9)

Изпитанията, които понякога се изпречват пред нас по пътя на пълното задоволство от наследството ни в Исуса могат да бъдат също тъй огромни, както ханаанците, но Бог ги използва за нашето духовно израстване. Вярата ги вижда като храна. В трудностите ние израстваме и възмъжаваме. Но се случва понякога и обратното. Десетте пратеници, изпълнени с ужас, разказваха, че Ханаан е „земя, която изпояжда жителите си“ (Числа 13:32). Асо ти загубиш упованието си в Бога и си готов да побегнеш от заставащите срещу теб проблеми, ти сам ще бъдеш погълнат от онова, което е определено за израстването ти.
Мнозина от нас бягат от трудностите. Ние ги заобикаляме и търсим удобен изход. Вместо мъжествено да се справим с въпроса, ние го отклоняваме. Не трябва да се страхуваме от последствията на рискованото преминаване на Йордан и от предполагаемите ужаси, които ни очакват оттатък. О, да, ние отбягваме трудностите, но по този начин се лишаваме от храна и умираме от глад. Нашият вътрешен живот има нужда от храна, но ние не можем да я получим, ако избягваме духовните изисквания. Нека не пропускаме нито една възможност да изпитаме Бога. Врагът може да ни притеснява сурово, но нека не забравяме, че изпитанията ни служат за храна и за вътрешно израстване.