„Не, но като вожд на Господната армия съм дошъл сега.“  (Исус Навин 5:14)

Ако Исус Навин беше загубил кураж, когато се изправи пред задачата да води Израил към страната на тези седем могъщи народи, това нямаше да бъде лишено от основание. Но тук, пред Ерихон той видя видение. Пред него застана човек с вдигнат меч. „За нас ли си или за враговете ни?“ - го запита Исус. Отговорът беше едно категорично „Не“. Този „човек“ не се числешенито към едната, нито към другата страна. Той беше дошъл „като вожд“.
Да, Бог иска да заеме мястото Си, като водач на Своите армии. Ние хората искаме всичко да се върти около нас и да служи на нашите интереси, но това не е Божията воля. Той не е влезал в битката, за да помага на този или онзи. За нас е важно не само да получим помощ, но и да се оставим да бъдем водени. Който счита, че Бог може да заеме в битката подчинено положение, той не Го познава. На Него принадлежи мястото на вожд. Едва когато Той заеме това полагащо Му се място на вожд, ние ще можем да разберем какво значение има факта, че Господ изважда меча Си за нас.