„Той ще седне и ще топи и пречиства среброто и ще очисти синовете на Левит,  ще ги очисти като златото и среброто.“  (Малахия 3:3)

Какво ценим ние най-много в едно време на обезценяване на ценностите? Дали шлака на човешката активност чрез земни сили или златото и среброто от Бога и спасението чрез Христос? Днес Християните опростяват твърде много неща, но за онези, които се стремят към истинските духовни ценности не съществуват удобни съкратени пътища. Може да ни се струва, че проповядването, молитвата и даването на свидетелство могат да се постигнат лесно, но ако искаме те да имат истинска стойност трябва да разберем, че са необходими усилия. За тях трябва да се заплати с много време и кръв и съзнателно подчиняване в Божието училище. Господен „съд за почтена употреба“ е онзи, който е чакал докато Духът го учи и който е осъзнавал до този момент, че не знае нищо. Защото идва денят, в който ще се изпита истинската стойност на нещата. В дните на падение и объркване проповядването има стойност само тогава, когато хората виждат чрез него Бога. В такива времена те добре разбират дали Бог е дал на проповедника да изживее или изстрада това, за което говори. Ако темата не е вълнувала дълбоко живота му, в онзи ден тя едва ли ще има сила да развълнува слушателите му.